Как да се молим

635 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Когато един вярващ човек започне да чете творенията на светите отци и потопи търсещата си душа в неизразимия свят на светото Православие, той започва да се удивлява на цялото неизчерпаемо богатство от благодатни наставления. Те бликат като извор от жива вода и са толкова разнородни и вдъхновени, че е трудно да бъдат обхванати изцяло и системно анализирани. Защото обхващат  различни аспекти от православния духовен живот и отразяват по боговдъхновен начин всички християнски добродетели. Но особено значими и решаващи за изграждането на правилния духовен ритъм са наставленията за молитвата, защото тя е диханието на Бога, основният камък на сградата на пълноценния православен начин на живот и си заслужава да бъде разгледана  от всички страни и осветлена от всички възможни ракурси.

Тя е като море, от което текат много реки, напояващи напуканата почва  на нашите жадни души. В мистичния свят на светото Православие тя е наречена „майка на добродетелите“, тъй като от нея пряко зависи развитието и успехите ни във всеки аспект на нашия личен православен начин на живот.

Невъзможно е да бъдат описани в пълнота всички наставления, но най-съкровените и ключовите от тях са свързани  с простия въпрос: „Как да се молим?“. Един от боговидците на 20 в., св. Паисий Светогорец (1924-1994) изрича в едно свое наставление по свидетелството на отец Дионисиос Тацис следното: „Някой попита стареца как да се молим и той му каза: „С чувството, че си малко дете, а Бог е Баща ти. След това започвай да Го молиш. Ако просиш всякакви глупости, не тъжи — Той не ще се разгневи. Той гледа сърцето ти и ще даде най-доброто за теб. Така става и с дете, което моли баща си да му купи мотопед, понеже мисли, че вече е пораснало. Но баща му се бои  да не би детето да си причини зло и може да се забави с покупката, но след време ще му купи кола”” („Подвижникът от Света гора“, 2018, стр. 87).

Това наставление звучи като истинско откровение „свише“, защото произтича от дългогодишния  опит на стареца като молитвеник  и закрилник на хората пред престола на Бога. То е особено ценно, защото в същността си  не засяга  отношенията на атонския подвижник с другите  и не дава насоки за  духовното общение между тях в широката рамка на християнския социален опит, а мистично и дълбоко лично  отразява тайнственото и сакрално общение с нетварните енергии на Пресвета Троица. То е особено важно, защото изразява по характерен начин сравнението, което е насочено към оста на живота — Бог и човек. Насочва към неговата сърцевина, а тя е именно в топлата и искрена връзка между Баща и дете.

Много отци и богослови  от всички  времена и епохи са се опитвали да сложат някакви предели и да формират и изградят някаква особена методология в тази тайнствена връзка, но не са успели в своя замисъл. Защото светото Православие не е сбор от идеи, поредица от норми, а лично изповедническо учение, пулсиращо от желанието и личния копнеж за Твореца в стремежа към обожение и пълнота. В най-чистия смисъл то изразява вечното синовно търсене — сред лутанията и болката от пронизващата ни непълнота — на обятията на  Всемогъщия и Всемилостив наш Отец. А Той иска от всеки от нас най-важното и ценното — нашето сърце. Затова и изрича в Свещеното Писание просто и проникновено: „Синко, дай ми сърцето си“(Прит. 23:26). Всичко останало — уговорките дали това или онова е нужно за едно или друго в нашия личен молитвен опит — не е толкова важно. Целият пъстър спектър от нематериални и материални блага, който може да бъде обхванат и изразен в живо слово  пред престола на Бога, е второстепенен  пред нашата искреност и разсъбличаща душата откровеност. Защото по свидетелството на този атонски прозорливец, той приема всичко, но по свой необикновен начин го пресява като чиста жертва.

В този дух са и наставленията на един от великите руски старци — св. Йоан Кронщадски, който в своя труд „За молитвата” се обръща към православните вярващи с откровението, че „Бог особено обича това наше чуруликане пред Него“, като сравнява  молитвения вопъл с чуруликането на птичка, гледаща към небето.

За всички нас, децата на съвременния свят, това е знак, че ние не трябва да търсим  някаква схема и своеобразна „теория на молитвата”, а разгаряйки пламъка на личната си вяра, да насочим туптящото си сърце  към Спасителя Христос. Това е ключът за всичко.

Защото Онзи, Който владее миналото, настоящето и бъдещето и е Изначалният Творец на всяко създание  и „гледа на сърце“, най-добре знае какво и как да ни дари. И най-важното — в кой точно момент да хвърли в обятията ни Своя дар.

Молитвата е не просто прошение, а обяснение в любов на влюбения син, който  осъзнава едновременно своята пронизваща непълнота и пълнотата и неизтощимата прегръдка на Отца.

Нека всички ние, които сме се устремили по тесния път към царството Божие, помним откровението на Пречистия Иисус: „И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия, вместо риба? Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия? И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний …”(Лук. 11:11-13). Обещание Негово, свято, боговдъхновено!