Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна
Преди няколко години българската общественост беше смутена от предложението на малка група духовници да бъдат отлъчени от Светата православна църква всички наши политици. Причината за това бе очевидното нежелание на държавниците да въведат обучението по религия (вероучение) в системата на образованието. Въпреки многократните опити на владиците от Светия синод и на комисията от богослови, политиците останаха безучастни към проявената отческа грижа за решаване на този болезнен проблем.
Разбира се, изявата на тези наши събратя е плод на тяхната гореща духовна ревност и искрена проява на жива вяра, но няма как да бъде рецепта за разрешаване на тежки и нерешими обществени въпроси. Всичко това е прекрасен повод, за да се обсъди изобщо отношението на вярващите православни християни към настоящите властимащи и управляващи държавата.
Наистина, как да се държим с тях? По какъв начин да понасяме всичко, което ни предлагат, и доколко да допускаме близост в общуването си с тях – както в социален, така и в чисто човешки аспект. Те също са част от нас, произхождат от народните низини, носят същите пороци и недъзи, плод са на една и съща народопсихология.
Свети апостол Павел е казал: „Няма власт, която да не е от Бога, и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба“ /Рим. 13: 1-2/.
Тези негови думи не са изява на сервилност и страх от светската власт, а дълбоко духовно разбиране за йерархичността на Вселената и премъдрата подредба на всички начала и власти в нея. От древността хората живеят в общество и това поражда естествена необходимост от система, конструкция с ясни правила на управление. Нещо повече – християнинът е човек на мира и любовта, а не на бунта и грубото противопоставяне. Спасителят се обръща към последователите си с призива: „Бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби“ /Мат. 10-16/, а не храбри като лъвове и горди като орли. Той изисква от тях да се поучат от Неговото смирение и кротост, а не да бъдат дръзки реформатори и революционери по дух, независимо от различните стихии в обществото, които ги връхлитат отвсякъде.
Християнството се е утвърдило в сурови и враждебни условия чрез силата на молитвата и личната саможертва, а не на мрачната конспирация или външната агресия. То прилича на крехко и красиво цвете, израснало върху бунище и подложено на множество ветрове, именно защото е обърнато към слънцето и е приело неговите живителни лъчи. В пълна степен това се отнася за Светото православие, което е преди всичко учение за вътрешната същност на човека, което има за цел да лекува и изцелява болната душа. Не пречи активно на никого, няма особени външни претенции и имперски амбиции. Към властта винаги се е подхождало предпазливо и умерено, с подчертано уважение към нейните необходими прерогативи. От самото начало изповядва симфонията между двете власти и това по прекрасен начин е изразено в символа на двуглавия орел, знак за единство между двете. Това е идеал за всяко едно общество, плод на стремежа на духовенството и светската власт да работят в синхрон помежду си, за общото благоденствие и благосъстояние на всички поданици. Тогава, когато религията е била залегнала дълбоко в системата на държавата и тя като механизъм е търсила активо подкрепата на Светата църква, нещата са се развивали в позитивна посока, независимо от всички препятствия или отклонения в една или в друга посока. Но когато тя в историята изгубва своя духовен монопол и своята позиция на решаващ коректив на морала и поведението на хората, нещата се променят в нездрава посока. Постепенно навлизат модерните хуманистични идеи, проявява се силен дух на антиклирикализъм и отпада стремежът към лично благочестие и засилване на подчертани светски дух на управление и то до такава степен, че той става неконтролируем от Светата църква.
Към настоящия момент мнението на представителите на Светата църква се изслушва, но много рядко се взима под внимание и то така, че видимо да въздейства с благодатния си дух за решаването на наболелите въпроси в рамките на структурата на управлението. Демонстрира се само външно уважение, спазва се етикет, под който обаче няма никакво съдържание. Светската власт дори не предприема мерки за съобразяване с мнението на клира.
Този горещ проблем е отразен по много интересен начин от свети Паисий Светогорец (старецът Паисий) – един от най-големите боговидци на 20. век. Авторът на неговата подробна биография, йеромонах Исаак, цитира мнението на този божи угодник за политиците, като подчертава, че той многократно е изтъквал пред своите духовни чеда, че Бог неизказано се грижи за всеки народ и държава. И ако не е така, то политиците биха съсипали всичко със своето неблагочестиво поведение. Но „Той си има хора навсякъде“ и те подкрепят и изразяват правилния ход на нещата.
Тези негови думи са тъжна констатация за гръцкото общество, отражение на разлагащия се дух на отстъпление от стабилната основа на Светото православие. Но то не познава тежката участ на страните от Източна Европа, пострадали от експериментите на безбожния комунистически режим. В Гърция вероучението е активно, действено и даващо своите богати плодове и така е било винаги, до настоящия момент. Това облекчава диалога между духовенството и народа, премахва грубите препятствия между тях и тласка държавното управление в позитивна благодатна посока. Всички общественици са закърмени в условията на Светото православие и дори да не приемат изцяло предложенията на клира, все пак проявяват искрено уважение. Вслушват се дори в предложенията. Не така стоят нещата в нашата печална действителност, в която Светата църква говори на език, който управляващите не само не разбират, защото са израснали в атеистична среда, но и нямат нужната подготовка и желание да го разбират. Духовната власт протяга ръка към светската, но за съжаление тя остава да виси във въздуха…
Какво може да се направи в това незавидно състояние? Какво да сторим и как, така че да изпълним в пълнота заветите на Спасителя и да бъдем полезни на управляващите ни братя и сестри християни? Още повече, че в преобладаващата си част те са православни и са минали през очистващата баня на Светото тайнство Кръщение.
Много просто – да се молим за тях. Да, за да изпълним нашия изконен християнски дълг и да постоянстваме в истинските си просби. Да се молим Всемогъщият и Всемилостивият да отвори техните духовни очи и да ги наставлява, да ги вразуми в тежката и неблагодарна ръководна мисия в обществото.
Неслучайно в чина на Светата литургия няколко пъти се отправят молитви за правителството и христолюбивото ни войнство и свещенослужителят принася Безкръвната и Животворяща жертва и за тях, като част от живото тяло Христово! Редовно се отслужват водосвети, правят се освещавания и се благославят различни светски инициативи.
Слава на Бога, че между управляващите има истински вярващи души, които са достигнали по своя драматичен начин до откровението на вярата и най-съкровено са се обърнали към Светите тайнства на майката Църква. Личности, които съзнателно осъществяват контакти с духовници в храмове и в манастири и търсят отговорите не само на своите чисти житейски, но и на породените управленчески въпроси по един духовен и осъзнат път. Затова нека проявим голямо търпение и истинска грижа към тях и намерим път към техния сложен и комплициран вътрешен свят. Само онзи, който е бил във властта, познава изкушенията, на които тези хора са подложени. Познава какъв ежедневен ад преживя онзи, който иска да запази своето човешко лице. Нямаме никакво право да им обръщаме гръб. Ние трябва да застанем с лице към тях и да протегнем ръка, за да им помогнем да се преборят със своите демони, да открият една друга истинска алтернатива, път към вечността, отвъд тяхното добро и зло. Тези уморени хора заслужават защита и вдъхване на нова струя чист въздух, пълен с надежда и копнеж към небесното!
Спасителят Христос остави едно аристократично, но и достъпно учение, обърнато към нуждите на всички, които искрено искат да Го следват по пътя към спасението. Той призова служителите Си да се борят за всяка една душа, без значение към кой народ или съсловие принадлежи човекът, без значение дали има ценз или богатство. Защото борбата за доброто в този ужасен свят не е окончателно изгубена и Той чрез тях вдъхва висшите Си благодатни сили за всеки, който искрено се е обърнал към Него и Светата Му църква!
Амин!
