Как да се отнасяме към чудесата

2571 0
Beautiful little girl with blond hair

Автор: свещеник Александър Союзов
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Отличителната черта на истинско Божие чудо е неговия благоприятен резултат. Ако, след като с човек се случи чудо или с някой от близките му, той идва към покаяние и вяра в Бога, ако той започва да се променя и да живее по-добродетелен живот, тогава вероятно чудото е истинско. Но ако човек става високомерен след чудото, като казва: “Аз не съм като всички останали, аз съм един от избраните”, то това е прелест и заблуда. Увереността, че са избрани и увереността в собствената духовна сила е особено характерна за съвременните лечители и екстрасенси.

Тези думи на Христос се прилагат към тези, които се гордеят с чудеса: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? Но той ще отговори: “никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.“(Матей 7:21-23). Но волята на Отца е да създаде и обнови хората за вечен живот, а не да подхранваме в себе си егоизъм и високомерие. Просто това е въпрос на получаване на лична изгода от тези дарове, които са получени по някакъв начин, отваряне на врата към различна действителност, било то случайно или нарочно. Историята на Православната Църква знае много подвижници, които в живота си са извършвали чудеса, но никога никой от тях не е взел нещо за себе си поради това, че е извършил чудо. И всички доброволни пожертвувания, които са били донасяни от благодарни хора, били раздавани на нуждаещите се.

Освен това, всичко което е зло винаги дава усещане за нездрава тревожност, превъзнасяне, загубата на трезвеността, т.е. на нормалното възприемане на заобикалящата действителност. Човек трябва разумно и трезво да оценява всяка ситуация в живота. Загубата на трезвеност е опасна, защото след като човек е влязъл в контакт с демонични съблазни, той ще действа като че ли е съгласен с вас, без значение какво ще кажете, като през цялото време мисли в себе си “Казвайте каквото си искате, но в този случай вие сте невежи, а аз знам по-добре“. Това вътрешен глас принадлежи на лукавия; той отделя човек от Бога и от другите хора. Човек става недостъпен и затворен; той се пази от всички с щита на гордостта и не слуша никого.

Ето защо, ако си видял чудо в живота си, важно е да говориш със свещеник, за да получиш обективна оценка на това, което се е случило. Никога не говори за каквото и да било с магьосник, медиум или врачка, защото това няма да работи за спасението ти, но за укрепването на твоя личен егоизъм и самомнение.

В наше време, по-голямата част от хората считат, че най-важното нещо в живота е физическото здраве. Обаче човек трябва да вземе под внимание, че понякога “плаща” твърде много за “изцелението” – ако то е станало чрез магьосник или екстрасенс. Когато изцелението не идва от Бога, тогава човек неизбежно губи нещо духовно: вярата му в Бога отслабва; той губи желанието да се моли или да чете Словото Божие. Понякога чрез изцелението на един орган или болест, идва друга, скрита болест, дори по-опасна от първата. Ето защо имайте предвид думите на Господа: „Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата* си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“ (Матей 16:24-27).

Затова най-сигурното отношение относно чудесата – е да не търсим чудеса. Истинско Божие чудо най-често идва, когато душата на човек е готова да го получи, готова е да вярва в Бога и Го следва. Тогава Господ изпраща помощ на търсещата душа чрез изпращане на чудо – избавяне от опасност, помощ в трудна ситуация, или изцеление. Във всички случаи, човек трябва да се смирява пред Господа, а не настойчиво да иска изпълнението на своите желания от Него. Най-добре е да Му каже: “Господи, ако сметнеш за необходимо, дай ми от Твоята милост. Ако Ти предвидиш нещо различно за мен, тогава нека да бъде Твоята воля!” Това е най-сериозната позиция за един вярващ относно чудесата.