Подготвил: послушник Никита (Попов)
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Силвия Николова
Отговори на пастирите
Може ли да се подвизавам без духовно ръководство? Това е празен въпрос, тъй като отговорът е очебиен: не може. Без наставник в такава сложна област, каквато е духовната, няма да минеш.
Как обаче, да си намеря духовен ръководител?
Трябва ли активно и целенасочено да търся, да пътувам до различни обители, да ходя от един отец на друг? … Как да разбера, че точно този отец е моят духовник? И в какво трябва да се изразява неговото ръководство?
Пояснения на тези въпроси дават пастири от Руската православна църква.
Тайната на Божията грижа
Игумен Лука (Степанов ):
Как да си намеря духовен ръководител? Не съм търсил, не знам. На мен от 22-годишна възраст духовникът ми бе дарен от Бога, от момента на кръщението ми. Затова и осъзнавам неговата роля в моя живот като промислителна дейност, необходима за моето спасение. Ако дори земните бракове „се извършват на Небесата”, то придобиването на духовник е още по-важна тайна за Божията грижа на вярващите в Христа души.
Ние имаме примера на Христос, имаме Евангелието, преданието на Църквата
Йеромонах Иларион (Резниченко):
По този въпрос няма еднозначен отговор, това е нещо, дълбоко индивидуално. Как да намериш своя духовник? Не знам. Може би, Бог го изпраща неочаквано, а се случва и да го търсиш цял живот и да не го намериш. При всеки е различно, но важното за всички християни е: никой не е отменял Евангелието, Преданието на Църквата, изразено в непростата истина, традициите, духовната литература, богослужението. Нима това са второстепенни неща? Духовникът не е панацея и не решава всички проблеми. Вероятно 95% от християните нямат духовник (не просто изповядващ отец, а именно духовник). Нима за тях е затворено Царството Небесно? А Христос? Не ли Той Този, който Го дарява? Затова и, ако духовникът бъде търсен, за да стане живият Христос на земята, да Го засенчи, в това няма никакъв смисъл. Нещо повече, такова нещо е вредно.
Ако Бог ти изпрати духовен ръководител, не го пропускай
Протойерей Сергий Правдолюбов:
Да се намери духовен ръководител е трудно. Много хора обаче, и учени, и богослови, и подвижници са забелязали, че ако молиш Бога за духовен ръководител, Той ще ти го изпрати. Но, ако ти ще се молиш за нещо невероятно, велико, свято, ти просто можеш и да не го дочакаш. Владиката Онуфрий в едно интервю казва: „На мен ми е необходим прозорлив ръководител, защото самият аз знам всички свои грехове. Какво повече има да се прозира? И така, всичко е ясно. На мен не ми е необходим светец за ръководител. Какво той ще ми даде за спасение? На мен ми е нужен човек, който ще ме разбере, който няма да ме осъди, който ще ми подложи рамото си в труден момент. И, който знае, че не бива от човека да се изискват невероятни и удивителни висоти, до които ние не можем да се извисим. Той просто трябва да ни разбере, да чувстваме неговата помощ в най-трудните моменти”. Ако се молим за такъв ръководител, за какъвто говори владиката Онуфрий, Бог ще ни го изпрати.
Да се спасяваме без духовно ръководство, въобще, не бива. Без духовно ръководство следва само гибел и смърт. Никога и в нищо не трябва да разчитаме само на себе си. Аз давам всякога следното сравнение на съвременните хора: космическите кораби и станции летят винаги с помощта и под вниманието на контролни станции наземно управление. Затова и в космоса, както е известно на всички, дори хуморът не се възприема така, както на Земята. Хората там не разбират и не могат да видят това, което се случва с тях. На тях им казват много, ама много внимателно от земята: „Трябва, значи, да се включи еди кой си двигател, за да влезете в дадена орбита и т.н.” Това означава след 10 минути, 25 или 30 секунди да се включат двигателите, но вие не се смущавайте, не се плашете от тях. Космонавтите, просто, не бива да се плашат. Нещо подобно е необходимо и на човека. Нашето съзнание не отразява действителността едно към едно. То се променя постоянно. Аз дори съм въвел такъв термин: „плаващо съзнание”. Твърдо и постоянно съответствие на нашето съзнание за действителността не съществува. Ето защо, точно тук, е необходим духовник. Той трябва да каже: „Стоп! Стоп! Стоп! Защо? От къде накъде? Какво, всъщност, е това?” Той трябва да помага. И, помага, доброжелателно, с любов. Никой не е застрахован от грешки и гафове. Дори най-големите подвижници задължително отиват при духовника и се изповядват.
Духовникът трябва в точния момент да ни каже: „Стоп! Къде си тръгнал?!”
Аз бях много впечатлен от следната случка: Светейшият патриарх Пимен, веднъж по време на служба, непосредствено преди Причастието, неочаквано извикал отец Алексей Демин, 90-годишен клирик в Патриаршеската църква „Свето Богоявление”, и му казал: „Аз трябва да се изповядам”. Той се отдалечил от жертвеника (Светият Престол) и се изповядал. Простичкият селски свещеник, напълно обикновен, взел напрестолния кръст, прочел разрешителна молитва и благословил Светейшия Патриарх. Защото патриархът, като добър и опитен монах, знаел, колко страшно е дори най-малкото отклонение встрани. Ако сега не каже, каквото му е в душата, в изповед дори пред простичкия свещеник, последствията могат да бъдат ужасяващи и страшни.
Ето защо трябва всякога да се изповядваме, във всички случаи, дори както Светейшия Патриарх Пимен се изповядал, стъпващ умерено и твърдо на земята без всякакви отклонения и погледи встрани в името на своето спасение.
Послушанието е принцип на богоподобието
Протойерей Максим Козлов:
Значението на духовното ръководство произлиза от простичкия, но съвършен базов християнски принцип – принципа на послушанието. Синът е бил послушен на Отца дори до смърт, дори до кръстна смърт.
Принципът на послушанието в Църквата не е, за да управляват по-лесно епископите и свещениците паството, а е принцип на богоподобие, който може и трябва да бъде реализиран в живота ни. Безспорно, възможно е той да бъде осъществен в семейството по отношение на децата към родителите, на младите към по-възрастните, на съпрузите в едно или друго отношение. Но, най-естествено, послушанието може да бъде реализирано чрез духовното ръководство в Църквата: в енорията, в манастира.
Мерките и пределите тук могат да бъдат много различни, но основното е, според мен, че този, който вие търсите в качеството на духовен ръководител, трябва да бъде добър човек. Всичко останало може да бъде напълно различно, защото всичко останало се измерва с различни мерки: молитвеност, многогодишен опит и какво ли още не. Съвсем простичко, той просто трябва да бъде добър човек. Това не означава да бъде безгрешен, без греховни постъпки, без всякакви несъвършенства. Важното е, в основата, в душата си вярващият да чувства, че духовникът му е добър човек. Добрият човек може да бъде слушан.
Ако няма традиция на приемственост на духовното наставничество, иде реч за самозванство
Протойерей Олег Стеняев:
За да не се излъжем в духовника, трябва ясно да знаем, че той също има духовник
Свети Игнатий (Брянчанинов) казва: в последните времена няма да има духовни наставници – спасявайте се по книгите. Това е субективната реалност на нашите дни, но по милостта Божия, все още са запазени хора, които имат навика на духовното ръководство.
За да не се излъже човек в духовника, трябва да е наясно, че и той има духовник, а този духовник също има свой духовник. Ако няма такава традиция на приемственост на духовничеството, е пределно ясно, че си имаме работа със самозванство. Това, от където и да бъде погледнато, е нещо твърде лошо, защото в духовното дело трябва да има приемственост на духовното ръководство от един духовник към друг. Впрочем, Оптинската пустиня е била силна, защото чрез Паисий Величковски е възродила атонската традиция за приемственост от един старец към друг. За съжаление, сега това е остър дефицит. За старци се представят всякакви младостарци, които самите те нямат духовно ръководство. Като общуваме с такива хора, ние рискуваме да приемем за истински ценно и значимо нещо, което в действителност е евтина новоизмислица.
Без духовник нямаме основа в духовния живот
Свещеник Валерий Духанин:
Щастлив човек е този, който е намерил своя духовник навреме. В това отношение на мен не ми провървя. Преди да стигна до здраво духовно ръководство, аз преминах през лъжливо наставничество и понесох огромна душевна повреда. Затова мога да правя сравнение.
Ръководството на духовника е безценен дар, който може да не бъде осъзнат, като такъв, веднага. Нима ние оценяваме от първия момент факта, че имаме грижовни родители? Проумяваш, че те са ценност едва след това. Така е и в отношението към духовника.
Без духовник в духовния живот няма нищо смислено. Можем ли сами да се научим да караме автомобил, да научим чужд език без учител или да пътуваме по непознати маршрути без водач? Ако все пак, понякога това е възможно, то е изключение. За всички правила се налага необходимостта от ръководство. В най-тежките моменти от моя живот неведнъж ме е спасявала точно откровеността пред моя духовник и неговата молитва и внимание. Затова сега аз знам съвсем точно: искаш ли да спасиш душата си, намери си духовник.
За да бъде чут в беди и мъки, за човека е важно да му бъде даден необходимият съвет навреме. Какво може да му бъде надеждна опора в случая, ако не свещенослужителят, чрез когото Бог е поверил Своята благодат за укрепване на вярващите? Духовенството е много необходимо. Иначе, християните биха хукнали не към свещеника, а към психолога, казвайки си, че от него ще получат по-голяма полза, отколкото от отците.
Разбира се, за прощаване на греховете не е важно кой ще те изповяда. Самото тайнство Изповед, придружено с искрено разкаяние изпепелява греховете, защото пред Светия Дух нашите грехове са досущ като слама в огън.
Разкаяният, изповяданият грях изчезва. Ако обаче, посредством греховен живот и потъване на душата в заблуждения произлезе вътрешно сломяване, раните остават и, рано или късно, те напомнят за себе си.
Ето защо ти е необходим такъв духовник, който знае всички твои душевни особености, всички житейски неудачи, грешки, слабости и повреди, получени и загнездени в твоята душа. Духовникът е този, който ще намери ключето към проблемите на твоята душа и ще ти помогне да се освободиш от тях и се обърнеш към Бога.
Духовникът ще ти помогне да намериш своя личен път, на който душата ще се разкрие пред Господа и ще приеме Неговата благодат.
Как да намерим духовника? Най-напред, трябва много да молим Господ за това. Второ, постарайте се да установите пред кой от отците душата ви най-много се открива, чии наставления най-вече разрешават възникналите у вас проблеми.
Духовникът, преди всичко, открива вътрешния дисбаланс у духовното чедо.
Често пъти ние отиваме при духовника с някакви въпроси, надявайки се да получим отговор. Наивно си мислим, че като получим разрешение на въпроса, ще облекчим живота си. Само опитните духовници виждат, че всеки един от нас страда не от нерешения въпрос, а от цял комплекс духовни проблеми, за които ние, може би, дори не се замисляме. Затова истинското духовно ръководство се изразява не само в разрешаване на въпросите точно на минутата, а преди всичко в разкриване на скритата вътрешна неразбория у духовното чело, в решаване на проблема, който му пречи и най-вече как да бъде с Бога.
Често пъти на нас ни харесват тези духовници, които ни позволяват да правим това, което искаме. Да чуе човек горчивата истина за собствения си начин на живот е нещо болезнено. Да се промени, е страшно. Затова нерядко ние искаме духовникът да се настрои към нас, да смекчи изискванията за духовния живот и да ни помага, така да се каже, да прави компромиси с нашата разслабена съвест. Това не е правилно. Важно е да се намери духовник, който би могъл полека лека да те променя, да те освобождава от старото, който би подбрал това духовно лечение, което ще се окаже най-ефективно срещу твоите основни страсти.
Духовникът ни вижда отстрани
Свещеник Александър Сатомски:
Духовното ръководство е крайно необходимо на християнина. Във всяко нещо, започвайки от нула, на човек му е необходим помощник, наставник. Не можем да постигнем резултати в чужд език, например, ако ползваме единствено самоучител. Отличните резултати в спорта не са възможни без треньор. Така е и в духовния живот: необходим е някой, който да ви вижда отстрани, а също (да даде Бог) да притежава и определени навици в духовния живот, които могат да бъдат научени не от книжките, а от опита.
Духовникът е човек при когото енориашът се изповядва редовно и с който се съветва по различни въпроси от вътрешния живот. За да бъде срещнат той, човек трябва да се моли, да бъде на богослужения в няколко храма. Освен това, той трябва да огледа енориашите – какви са хората, как свещеникът служи и как изповядва. Ако той почувства към него разположение в сърцето си, да помоли за среща, на която да може да задава въпроси и/или да се изповяда. Така може да се осъществи контакт, който впоследствие да прерасне в сериозни отношения от духовен ръст както за мирянина, така и за свещеника.
Истинските духовници не разрушават духовния и социалния живот на чедата си
Дякон Владимир Василик:
Като начало, самият свещеник трябва да е преминал добра школа на духовно ръководство. И в Църквата е като в армията. Да върши сложни неща и да заповядва може само този, който е преминал школата на смирението и послушанието. Този, който знае какво е да си подчинен.
Не можеш да бъдеш духовен ръководител, ако самият ти не си подготвен за това от опитен духовник. Този, който знае какво е да си подчинен, той се отнася милосърдно и със състрадание към подчинените, към пасомите. Когато се пръкне архиерей, който не е преминал истинска духовна школа – нито енорийска, нито монашеска, а се е въртял като иподякон около архиерея известно време, и не е наясно с живота на паството, нищо добро не може да произлезе от него. Та нали, всичко е по милостта и благодатта Божия. Това се отнася до пастирството и църковното управление.
Що се отнася до духовното ръководство, спасяването на души е наука, човек не бива да се заема непременно с нея.
Ние, свещениците, няма къде да се денем поне до толкова, доколкото при нас изповедта предшества задължително Причастието. Затова и слагат да изповядват дори млади и неопитни свещеници. В Гърция отношението към изповедта е коренно различно – не допускат неопитни да изповядват. Друг въпрос е, че там далече не всички се изповядват. Но, във всички случаи, на младите свещеници в Гърция е забранено да го правят. Хората биват изпращани при опитни и сериозни духовници. У нас това е нереално, неосъществимо. Според мен, младите свещеници трябва да бъдат много внимателни. Ако се случи, те да се натъкнат на проблем, който не могат да разрешат, който е извън техния духовен опит, те трябва да знаят към кого да насочат изповядващия се, ако той има воля да отиде по-нататък. Тук те трябва ясно да си дават сметка за своята компетентност. Това е първото важно нещо.
Второто е, не трябва да се търси духовно ръководство само, защото самият ти искаш да станеш духовен ръководител.
Как да си намериш духовен ръководител? В Писанието е казано: „С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено, с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство” (Пс. 17: 26–27). Трябва да се търсят такива хора, които са и преподобни, и избрани, и молитвени. Това не означава, че те трябва да са известни и информационно огласени. Основното е, да бъдат благодатни люде, около които цари любов и мир, и които ще подпомогнат живота на своите чеда така, че те да получат спасение.
Какви черти притежава истинският пастир? – Отсъствието на властолюбие и в същото време да има реална духовна власт.
Какви са чертите на такива пастири? Аз ще отбележа само няколко: липсата на каквото и да е властолюбие и в същото време реална духовна власт, защото от необмисленото властолюбие на духовника в живота на пасома произлизат твърде много недобри неща.
Истинските духовници не развалят духовния и социалния живот на своите чеда. Напротив, те, като опитни градинари, внимателно изправят кривото; като опитни лекари, превързват счупеното; пробуждат към живот всичко живо, което има в техните чеда. Често разказвам, как моят покоен духовник отец Василий Ермаков казваше: „Помисли сам”. Такива хора не стават патерици, нито те заменят в едно или друго, а напротив, стараят се ти по-скоро да проходиш сам, да мислиш през по-голямата част от живота си, да решаваш и вършиш нещата сам. Те не смачкват богодадената на чедата им свобода, а съветват изкючително деликатно, както е правел отец Йоан (Крестянкин). Аз си спомням общуването с него: той съветваше деликатно. Ако пък се случеше да не го послушам, си получавах заслуженото, след което разбирах грешката си. Но, той и при такива отклонения ме приемаше с всичката си любов без да обръща внимание на моето упорство, оглушки, глупост, неразумност и гордост. Това също е удивителна черта на истинския духовник – да има такова търпение и любов.
От властолюбието и изискванията на духовната власт, от духовната тирания произлизат страшни беди. Аз знам един направо трагичен случай, свързан с известен духовник. Няма да казвам името му. Негово чедо, бъдещ свещеник, дошъл при него със своята годеница, която обичал. По време на приема при духовника на дивана седяла една девойка. Бъдещият свещеник казал: Отче, благослови да се оженя за еди коя си”. – „Не, тя не е твоята. Ето я твоята, тя чака тебе, – и му посочил седящата на дивана непозната. – За нея ще се венчаеш. Ясно ли е?” Този, заради послушанието към духовника, скъсал с годеницата си, с която всичко били уговорили за сватбата, и се оженил за тази, за която му наредил старецът.
Какво последвало? Жена му го заобичала от цялата си душа, но той не можел да я гледа. Когато тя пристигала там, където служел, той бързал да я изпрати на влака само след няколко часа. Дори се качвал с нея във вагона и я провождал до следващата гара, не би тя да реши да се върне.
Колко много трагедии са възникнали от властолюбивите и неразумни ръководства на духовници! … Истинският духовник не трябва властолюбиво да мачка своето чедо. Където трябва, той трябва и да се намесва, и да свидетелства за неправилността на живота, който води, и го наставлява здраво. Там, където обаче няма изопачени и греховни неща, там, където чедото е длъжно и може да действа само, там истинският духовник трябва да дава „зелена светлина”.
Как да се намери истински духовник? За това трябва да се молим. Трябва да водим постоянен църковен живот и да молим Господа. Дори не е необходимо духовникът да бъде велик. Достатъчно е той да е добър отец, да се отнася добросъвестно към своите духовни задължения, да е внимателен и молитвен. Ако човек му се довери и се моли на Бога чрез него да Му открие Своята воля, той всякога ще получава, според своето искане, всичко, което му е необходимо за спасение.
Проблемите трябва да се разделят рязко на такива, отнасящи се до духовния живот, и такива, които са свързани с нашите социални и семейни задължения. Покойната ми баба имаше такъв случай. По време на изповедта свещеникът я попитал: „Вие къде работите?” Тя работела в Балтийския военен завод и нямала право да говори за работата си. Тя намерила сили в себе си да каже: „Отче, извинете, но това няма отношение към изповедта”. Необходимо е разсъждение и трезво отношение и към самия духовник, и към неговите чеда.
