Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Както обикновено ще кажем няколко думи за светото Евангелие, което току-що чухме. Христос извършил едно чудо — изцелил един лунатик — и апостолите Го попитали защо самите те не са успели да го изцелят. А Христос им отговорил, че са род „неверен и развратен”. На практика Той им казал, че са безверен, заблуден, анормален и изменчив род. Ще разгледаме тези думи, за да разберем по-добре светото Евангелие.
И така, Той ги нарекъл род — ще започнем отзад напред — Той ги нарекъл род, защото ние сме продукт на нашата среда. Онова, което виждаме и преживяваме, става част от нашето израстване. Например, ако живея в размирна страна или в страна от третия свят, аз винаги ще бъда подозрителен, трудно ще се доверявам и ще се опитвам да надхитря другите по пряк и косвен начин. Това съм научил, това копирам. Затова вероятно все още откривам в себе си егоистични черти вследствие на възпитанието ми и понякога ми се налага да се погледна отстрани и да преосмисля поведението си. Защото поведението ми е автоматизирано и отразява наученото в миналото.
И друго нещо. Ако сме възпитани да мислим материалистично, ние не можем лесно да излезем от тази мисловна схема. Затова иудеите са очаквали и все още очакват Месията, за когото се вярва, че ще има светска власт, и именно върху това са фокусирали вниманието си и все още го фокусират — върху една светска империя.
Затова Той нарича този род развратен, което означава заблуден, анормален и изменчив. Ние ставаме развратени, когато следваме егото си, когато робуваме на самите себе си, на своите помисли, на своите страсти, на своите амбиции. И най-лошото е, че ние не осъзнаваме тази наша развратеност и анормалност. Това е все едно да превърнеш анормалното в норма и да смяташ, че нормалното е извратено. Така се получава, когато сме егоцентрични. А егоцентризмът ни кара да вярваме, че сме като лъвовете, че сме на върха на хранителната верига, докато в действителност може да сме просто едно малко пухкаво кученце.
Първата дума, която Христос използва, за да опише този развратен род, е „неверен”. Нека видим какво означава това. Кога ставаме неверни? Когато култивираме в себе си рушителни помисли, тогава ставаме неверни. Защото нашите рушителни помисли са признак за слабост или за липса на вяра. Също така понякога се държим отбранително или свръхпредпазливо и това отново говори за липсата на вяра. Веднъж старецът Емилиан ми каза, че вярата — това е да решиш, че ще направиш нещо и да го направиш. Без отлагане, без оправдания, просто да направиш онова, което смяташ за правилно. И тогава идва въпросът: как мога да усиля вярата си? Нужни са две неща. Първо трябва да разбера в какво трябва да вярвам. Трябва да разбера какво Бог иска от мен. Този помисъл влиза в ума ми, аз го приемам и се опитвам да го проумея и накрая получавам известие. Известие за това в какво трябва да вярвам или какво Бог иска от мен. Но за да мога да получа правилното известие, а не известие, породено от егото ми, аз трябва да обичам Бога. Няма друг начин. Така че, за да имам правилната вяра, за да вярвам в правилното нещо и да разбирам Божията воля, трябва да обичам Бога. Толкова е просто. След това, за да следвам онова, което смятам за правилно, онова, което съм разбрал с цялото си същество, че е правилно, пак трябва да обичам Бога. Няма друг начин.
И така, как да усилим вярата си? Първо е нужно да разберем в какво трябва да вярваме и това става посредством любовта към Бога. След това е нужно да се фокусираме върху онова, в което вярваме, отново посредством любовта към Бога. Не мога да вярвам, ако не обичам Бога — просто и ясно. Надявам се, че всички ние ще открием вярата, от която се нуждаем в своя живот, и ще следваме Христос, защото — винаги го казвам — животът ни е много кратък. Днес съм тук, а утре ме няма. И това се отнася за всички нас.
21 август 2022 г.
Източник: уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
