Как да усилим вярата си

3615 0

Автор: Епископ Александър Миленат
Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Така, сред многото таланти и способности на човешкия дух, вярата е най-ценния от Божествените дарове. Вярата разширява кръгозора на човека и му дава правилен възглед, разкрива му целта на неговия живот, насърчава го във време на трудни изпитания и радва сърцето му, подтиква го към молитва и му дава достъп до множеството Божии съкровища и милости.

За съжаление обаче, животът ни в охолство и земно благополучие отслабва нашата вяра, и забравяме за Божията доброта. Когато вярата отслабва, вътрешно състояние на човек става все по-разстроено: той губи яснота на мисълта и целта на живота, неговите духовни сили го напускат, в сърцето му настава пустота и униние, той става раздразнителен и недоволен от всичко. В края на краищата, душата не може да живее без вяра, точно както едно растение не може да живее без светлина и влага. Без значение колко е интелигентен и талантлив, човек без вяра (или с угаснала вяра) слиза до нивото на едно хитро животно, или дори хищник.

За да се избегне такова “корабокрушение във вярата” (1 Тим. 1:19), човек трябва сериозно да се занимава с обновяването на душата си. Но как? Ние знаем, че всички дарби и таланти изискват упражнение: така например, за да запазим по-остър ум трябва да бъдем ангажирани с умствен труд; за да могат пръстите да поддържат тяхната гъвкавост е необходимо да се практикува на музикален инструмент; за да поддържаме тялото подвижно е необходимо да се правят гимнастически упражнения; и така нататък. Ако хората изразходват толкова много енергия и пари, за да развиват и запазват своите физически способности, не трябва ли ние, християните, да се стремим да укрепяваме нашите духовни способности?

По-конкретно: за да усилим и укрепим вярата си, ние трябва да живеем духовно. Това включва редовно четене на Свещеното Писание, размишление за Бога и целта на нашия живот, пост и молитва. Когато се моли, човек трябва да положи усилия да се съсредоточи върху смисъла на думите и да чувства присъствието на Бога. Важно е също така да се кае искрено за греховете си, да се изповядва чрез светото тайнство Изповед и да се причастява редовно. И накрая, човек трябва да се опитва да живее не само за себе си, но и за доброто на ближните и на Църквата. Сърцето на човек, който обича, се сгрява от благодатта на Светия Дух. Разбира се, в опитите си да води християнски живот човек не може да се избегне борби, изпитания и трудности. Понякога може да изглежда, че целият свят е въоръжен срещу нас. Това са нежелани, но благоприятни периоди, в които ни се дава възможност да растем духовно и да станем по-добри християни.

В стремежа да усилим вярата си нека винаги да помним, че в крайна сметка вярата е дар на Светия Дух. Св. апостол Павел свидетелства за това: “А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра” (Гал 5:22). Затова нека да молим Бога за вяра, това огромно духовно съкровище. Както Господ Иисус Христос е обещал: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори ” (Мат 7:7). И след като вярата расте, тя ще донесе със себе си мир на ума, радост и предвкусване на крайната победа над всяко зло. “и тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Йоан 5:4).