Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов
Едно от най-трудните неща, с което се сблъсквам, е да се опитвам да утеша някой, който страда от тежка животозастрашаваща болест. Често такива хора са уплашени, дори паникьосани, и искат да избягат от своята трудност. Често, дори и членовете на техните семейства се страхуват. Когато това се случва, на тях им се струва, че са изоставени от Бога и по този начин стават неспособни да приемат Неговата помощ и утешителна любов. В такива случаи аз няма какво толкова да направя, за да помогна на някой, който е в такова състояние. Всичко, което мога да направя, е да ги уверя, че ме е грижа за тях, да ги слушам и търпеливо да чакам. Бих искал да им предложа някои утешителни думи от Свещеното Писание, да им помогна да се молят, или да им предложа Животворящите св. Тайни (св. Причастие), но често те не са в състояние да го приемат. (Те мислят само за оздравяването си, само за земния живот, а не за вечния живот. Св. ап. Павел казва „И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци“ (1 Кор. 15:19) – бел. прев.). Аз ги слушам и се моля за тях.
Аз нямам пряк личен опит с такива страдания, никога не съм се сблъсквал с животозастрашаващи болести или инциденти. Преживявал съм това с мои близки. Загубих майка си и родителите на съпругата ми, а също така и близки приятели и роднини. Съпругата ми наскоро влезе в битка с рак на гърдата. Когато чухме новината това беше шок. Жена ми не изпадна в паника, но не искаше никой да знае за състоянието й. Не мисля, че някой от нас беше изпаднал в състояние на страх и ужас. Но трудно е да се разбере желанието й никой да не знае за нейното положение. Ние следвахме съвета на лекаря и се молехме за Божията помощ. Не мога да кажа, че някой от нас се е уплашил. Дълбоко в себе си знаехме, че нашия всеблаг Бог ще бъде с нас, независимо от резултата.
Един читател на този блог ми изпрати проповед от св. Николай Велимирович относно страданията, която исках да споделя:
Проповед от Св. Николай Велимирович
Не се страхувайте от никакви страдания, които идват към вас. „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).
Чрез Своето страдание нашият Господ облекчи нашите страдания. Той издържа най-голямата болка и излезе като Победител. Ето защо Той може да ни укрепи в нашите по-малки (в сравнение с Неговите) страдания. Той претърпя страдание, бидейки Праведен, докато ние страдаме и търпим заради нашите собствени грехове. Ето защо Той може двояко да ни напомня да издържим до край, както Той, Единственият без грях, издържа. Нито един от нас не е помогнал, нито облекчил Неговите страдания и търпение, но все пак Той стои до всеки един от нас, когато ние страдаме и облекчава нашите болки и беди. Ето защо Той има право да каже на всеки един, който страда заради Неговото име: “Не се страхувайте. Не се страхувайте от никакви страдания, които ще трябва да претърпите”, казва Христос, защото Аз сам претърпях всички страдания и съм запознат с тях. Аз не се уплаших при нито едно страдание. Аз ги приех върху Себе Си и в крайна сметка ги победих всичките. Аз не ги победих като ги отхвърлих или като избягах от тях, но ги приех върху Себе Си доброволно и ги претърпях до край. Така също и вие трябва доброволно да приемете страдание, защото Аз виждам и зная какво и за колко дълго можете да търпите.“
Дори и твоето страдание да продължи до самата ти смърт и дори то да е причината за смъртта ти, въпреки това не се страхувай; “Аз ще ти дам венеца на живота.” Аз ще ви увенчая с безсмъртен живот, в който Аз ще царувам вечно с Отца и Животворящия Дух. Бог не те е поставил на земята, за да живееш удобно, а за да се подготвиш за вечния живот. Би било голяма трагедия, ако твоя Творец не беше в състояние да ти даде по-добър, по-дълъг и по-светъл живот от този, който е на земята, която вони на гниене и смърт и е по-кратък от живота на един гарван.
Братя мои, нека да се вслушаме в думите на Господа и всички наши страдания ще бъдат облекчени. Ако ударите на света ни се струват толкова твърди, колкото удари с камъни, те ще станат като пяната на морето, когато ние се подчиняваме на Господа.
Всемогъщи Господи, научи ни повече на Твоето дълготърпение; и когато ние се изтощим, простри ръката Си и ни подкрепи.
