Превод: Величка Николова
Източник: „Непознанный мир веры”
Лорд Дейвид Балфур бил трети поред син. И по традиция, приета в английските аристократични семейства, бил длъжен да избере духовно поприще. Още от дете го подготвяли за служение на Католическата църква. Той завършил йезуитски колеж, после висше богословско образование, а след това приел монашески постриг в Париж. Много жени плакали при пострига на младия лорд — той бил много красив мъж.
Семейството отделило полагащата му се част от наследството и Дейвид заминал за Рим, за да я предостави на папата. Папата приел ласкаво младия монах и го назначил, въпреки младостта му, за настоятел на един манастир в Дания, специално създаден за изучаване на Православието — да опознае оръжията на противника и да се бори срещу него. В манастира изучавали руски и църковнославянски език, събирали библиотека с творения на православни отци; пишели полемични статии и книги. Лорд Дейвид изучил руски и църковнославянски език (гръцки и италиански той знаел перфектно) и решил да замине за Атон, за да разбере по-добре що е то православно монашество.
Той се установил в един гръцки манастир, после отишъл в друг, но и там не открил нищо ново и особено. Смятал, че вече всичко знае. Накрая решил да посети руския Пантелеймонов манастир. Обяснили му, че дотам може да отиде само на магаре, а пеша ще се наложи да върви два часа и половина. Тръгнал на път, яздейки.
Стигнал до манастира, почукал на вратата. Отворило се прозорче, от което се показала глава на старец с великолепна брада. Старецът попитал какво му трябва. Балфур обяснил, че желае да поработи в манастирската библиотека, да разгледа старите книги и ръкописи.
Старецът казал, че ще потърси игумена за благословение. После се върнал, отворил вратата и повел Балфур към библиотеката по тесни коридори и стълбички. Пред една врата старецът се спрял и казал:
— Когато свършите, елате тук, в моята килия да беседваме.
Балфур се учудил: за какво му е да беседва с този малограмотен, простоват на вид монах?
Когато разгледал библиотеката, той мислел да не влиза в посочената килия, но дали победен от любопитство, или по внушение свише, все пак влязъл. Старецът го приел с любов, настанил го, седнал срещу него и започнал да разказва на лорд Балфур за неговия живот, като започнал от раждането му в Англия, та до пристигането му пред вратата на манастира „Св. Пантелеймон Целител” на Атон. При това разказвал такива подробности, каквито знаел само Балфур. Споменал събития, които лордът-монах вече бил забравил.
Балфур бил потресен. Накрая старецът отговорил на въпросите, които отдавна измъчвали Дейвид и разрешил неговите основни недоумения. Балфур не можел да остане да нощува в манастира, затова на следващия ден той пак дошъл с магарето в руския манастир и отново дълго беседвал със стареца.
Всичко завършило с това, че Балфур преминал в Православието и станал духовно чедо на този монах. А старецът благословил лорда да учи в православна академия. Дейвид заминал за Атина.
Сега по целия свят знаят името на този старец — Силуан.
