Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов
Когато сме кръстени и миропомазани в Православната вяра ние получаваме печата на Светия Дух. Ние сме преродени и сме станали нов човек. Сега имаме Божията сила, която живее в нашите сърца. Как Светият Дух действа в нас?
Ние знаем, че силата Божия действа в нас дотогава докато продължаваме да сме в покайно настроение, осъзнавайки своите си недостатъци в отношенията ни с Бога, продължаваме да се стараем според силите си да овладеем нашите страсти и да наблягаме на работата върху душата си.
Светият Дух действа тайно в нас. Св. Теофан Затворник казва: „Нашият дух, приведен в действие, си припомня в себе си своето естествено знание, че Бог съществува, поддържа всичко и възнаграждава. Съзнанието на това поражда чувство на пълна зависимост от Бога и разпалва страха Божий и благоговението пред Бога. Тези и други неща се подбуждат от съвестта, която свидетелства и съди нашите дела и чувства, които рядко са угодни на Бога. Божията благост прави така, че истинското пробуждане на духа се постига чрез Евангелието и е придружено от Евангелието. На човек, който вътрешно пита в резултат на пробуждане на духа „Къде да отида? Къде да прибягна?“ Евангелието провъзгласява: „Защо да ходиш някъде? Дойди под защитата на Кръста и ще бъдеш спасен. Синът Божий, Който се въплъти, умря на Кръста, за да очисти нашите грехове. Вярвай това и ще получиш опрощаване на греховете и ще приемеш Божията благодат“.
Душата се храни чрез четене на Евангелието и размишление върху него. Когато започнем да възприемаме и прилагаме уроците научени в Евангелието нашият дух оживява. И от неговите действия ние започваме да имаме духовна ревност, силно желание да бъдем с Бога и да изпълняваме Неговата воля.
Св. Теофан продължава: „Духът, който, след като се е вслушал в благовестието за спасение и Господа, започва с цялата си сила да прави всичко с бодрост и желание, само ако стане участник в Евангелските блаженства. Такова разположение на душата ни я прави готова за Божественото причастие и благодатта на Светия Дух, която е действала досега отвън спрямо нас, сега идва вътре в нас, не пряко, а чрез Светите Тайни… Светият Дух ни събужда, показва ни от къде да започнем. Това е от Бога. Но, след като е направил това, Бог спира и чака нашето съизволение“.
Вратата на нашето сърце е отворена по този начин. Ние също трябва да дадем своя принос и да правим това, което зависи от нас. Бог иска от нас да Го обичаме така както Той ни обича. Но за да има истинска любов трябва да има доброволен избор от наша страна. И така, Бог ни предоставя възможност, а само тези от нас, които избират спасението, и следват Неговия път, са спасени.
Св. Теофан казва: „Кайте се, желайте спасение в Господа и се надявайте на Него. Тези действия са тихи, спокойни; те се появяват вътрешно и дават вътрешна радост. Най-важното действие – желанието да се прави всичко по Божията воля – е истинската действаща сила в спасението, доколкото това зависи от нас; тя е източник на всички усилия за спасението. Това е неугасима ревност да се угажда на Бога и твърдо и искрено намерение да се изпълнява Неговата воля, съпроводено с пълна вяра в Господа и надежда за спасение само в Него… Когато няма ревност, тогава няма нищо въобще; онзи, който не е ревностен за спасението той и не е участник в спасението“.
Внимавайте: „Когато няма ревност, тогава няма нищо въобще“. Ако имаш тази ревност, тогава работи усърдно, за да я поддържаш.
