Как трябва да се държим по време на хранене

3350 0
hranene

Автор: митр. Григорий Санктпетербургски (1784 – 1860)
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Никога не започвайте обяд или вечеря, нито ги завършвайте, без пламенна молитва към Бога, както за съжаление много от днешните християни правят. Учудващо е как тези християни са достигнали такова състояние на духа, че те могат да започнат да се хранят и да станат от масата без гореща молитва към Господа. Защото е съвсем ясно, че Господ Бог ни доставя необходимата храна. Наистина, ние също сме работили, за да придобием хляба си, но какво са всичките наши усилия и трудове ако Господ не ни беше дал Своята благодат – ако, например, Той не ни беше дарил топлина, влага, вятър и слънце за нивите и градините, които сме обработвали и засели? Абсолютно нищо, както разбира се, всеки знае. Освен това пределно ясно е, че Господ дава на храната хранителните свойства, и нашите тела със способност да усвоят тези хранителни свойства за наше телесно здраве. Какво би станало с нас, ако Господ не беше дал хранително качество на нашата храна? Тогава без значение колко много приемаме дори и от най-силната храна, ние нямаше да получим телесна сила и следователно нямаше да бъдем способни нито да се справяме с нашите ежедневни функции, нито въобще да живеем. В такъв случай никой от нас не би останал жив. От друга страна, какво би станало с нас, ако Господ отнеме от нашия стомах способността за храносмилане, дори и само за две седмици? Тогава и най-полезната храна не би ни била от полза, но щеше да ни изтощи и да ни разболее или да ни лиши от самия живот. Защото опита потвърждава, че понякога и най-здравословната храна може да бъде вредна.

Нашата храна трябва винаги да бъде проста и умерена. Всички светии, които обичайно гледали строго на себе си, казват в един глас: 1) че много малко е необходимо за задоволяване на нашите тела; 2) че нашите стомаси само по себе си почти никога не знаят скромност и умереност; 3) че нашите стомаси понякога търсят храна дори и когато са били напълнени повече от необходимото, и 4) че следователно, за да се придържаме към умереност, най-добре е да прекъснем приемането на храна, когато гладът все още не е напълно удовлетворен. Св. Йоан Златоуст е дал прекрасно правило за определяне на умереността в храненето: „Яж точно толкова, колкото да облекчиш своя глад“. Друг светец казва: „Не трябва да ядеш каквото поискаш, но яж каквото имаш, и по такъв начин, че след яденето и пиенето ти все още да чувстваш нужда от храна“.

Говорейки за храната, светиите много убедително установили, че миряните трябва да консумират много малко, и че за монаси, вдовци и вдовици е най-добре напълно да избягват храни, които са засищащи, стимулиращи, трудно смилаеми, с изтънчен вкус, сладки. Вкусните храни или сладките – защото ние много лесно си угаждаме прекалено с тях и преяждаме; а засищащите, стимулиращите и трудно смилаемите храни – защото те особено възбуждат нечистите чувства на нашата плът, и защото докато приемаме такива храни е почти невъзможно да удържим и унищожим тези наклонности. Храната, обаче, е необходима за тялото. Ние не трябва да лишаваме тялото от необходимата храна. От една страна, ние трябва да задоволяваме естествените нужди на организма, по този начин поддържаме нашето здраве и физически сили, които са необходими за различните нужди на тялото и душата. От друга страна, лишавайки тялото от необходимата му храна, ние може да надигнем срещу себе си враг, който в друг случай може би въобще не би помислил да бъде наш враг.

Когато се храните, особено на вечеря, никога не консумирайте храна в излишък. Нашата храна е дар от Бога и всички дарове от Бога, бидейки святи, трябва да се приемат с благоговение, благоприлично, със страх Божий, и да се употребяват само за целта, за която са дадени. Храната ни се дава не за пресита, а за удовлетворяване.

Пресищането е изключително болезнено за нашето тяло, защото уврежда стомаха, разваля кръвта, предизвиква различни болести на тялото, преждевременна смърт – всичко това е резултат от излишъка и невъздържаността. Лекарите, опита и Господ Бог свидетелстват за това. „защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера; от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота“ – Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (37:33-34).

Пресищането е крайно вредно за душата. Който прекали с храната или питието става неспособен за духовни занимания и не може нито да се моли, нито да разсъждава за каквото и да било божествено, защото излишъкът в храната води човека до леност, сънливост, безделие, празнословие, смехотворно поведение, и огромно множество от нечисти помисли и желания. Относно възбуждането на гнева и любовта към удоволствия пресищането играе същата роля като маслото, налято в огън. Казано общо, който преяжда няма Господа, а своята собствена плът и нейните желания. Следователно, който преяжда става способен да наруши дори и най-святите задължения и е готов да извърши най-долни и гнусни дела. Който е наблюдавал себе си и тези около себе си в известна степен, не се нуждае от доказателства в това отношение.
По време на обяд и вечеря никога не казвайте нещо греховно. Защото да оскърбиш Бога в същото време, в което ядеш Неговите дарове, когато е особено необходимо да чувстваш и да показваш благодарност към Бога, е най-долната неблагодарност. Но за съжаление по време на обяд и вечеря много хора се отдават на най-неблагочестиви разговори: те хулят, осъждат, осмиват се един друг – особено за неприсъстващи ближни, казват неприлични шеги и вицове, отдават се на нелепо поведение, говорят непочтително за вярата, за различни святи неща свързани с вярата, и т.н. Такова поведени по време на обяд и вечеря е крайно неблагодарно към Господа. Пазете се от такова поведение по всеки възможен начин.

По време на обяд и вечеря човек трябва да говори или да слуша нещо поучително: от Свещеното Предание, от житията на светиите, от историята, откриваща Божията премъдрост и благост, от духовни поучения, и т.н. Понеже на масата човек става някак си ленив и сънлив от храната, истинските християни се опитват по време на хранене да помнят смъртта и Страшния съд по-ясно, за да държат себе си в богоугоден дух, недостъпен, за каквато и да е греховност. Понеже често се случва да имаме недобре сготвена храна, светиите, за да запазят себе си в такъв случай от ропот, обикновено веднага си представяли, че всички ние, поради нашите грехове и поради нашето непрестанно оскърбяване на Господа, сме недостойни не само за това, което е предложено, но дори и за помията на свинете. И тогава те приемат определено количество от предложената храна, все едно е била сготвена правилно. Който приема неговата храна по този начин, т.е. скромно и с благодарност към Бога, постъпва праведно и богоугодно. Може би в неговия дом няма да има изобилие, но в същото време никога няма да има и пълна бедност. Св. пророк Давид казва: „Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят: той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено“ (Пс. 36:25-26). Т.е. всеки ден той подкрепя бедните и им дава нещо. И така, който няма своя дневен хляб трябва да изследва себе си внимателно и безпристрастно да определи дали той се моли за дневния си хляб на Господа преди всяко ядене (обяд и вечеря) и дали се труди за ежедневния си хляб. Който или не се моли на Бога, или не работи, не трябва да бъде изненадан ако няма хляб: той ще пожъне каквото е посял. „който не иска да се труди, не бива и да яде“ (2 Сол. 3:10).