Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Хулещият и отношението към него изискват разсъдителност и нерядко мълчание и пример, а друг път правилните думи, за да покажем на своя брат неговото помрачение или заблуда. Естествено за да говорим, трябва да имаме подходящото духовно състояние, за да можем да доближим ближния си. Въпросът с подхода към един човек, за да бъде той спечелен за Христос, е твърде обширен, и неговите аспекти са фини и трудноразличими.
Преди да стигнем дотам да говорим за Христос, ние самите трябва да отобразяваме Христос, в противен случай не само няма да сме полезни, а, напротив, ще служим и за съблазън. Първо трябва да придобием благост в цялото ù величие, преди да стигнем дотам словото ни да бъде сладко, полезно и всъщност православно и възкресно за брата ни. Ако не вложим светлината като извор в сърцето ни, как ще я споделим? С ръце назаем?
Много хора главно със светско мъдруване или светски християни осъждат онези, които се подвизават онтологично в изцелителния аскетически път, хулят ги, осмиват ги и ги обиждат. Това са битки, известни на всеки Христов воин. Въпросът е как следва да се отнасяме към тях. Тази война е радостотворна и естествено ни принася полза. От друга страна, трябва да видим кое е правилното отношение.
Мълчанието в такива случаи е най-добрият път като разсъдително средство, понеже хулещият обикновено има твърде голям егоизъм и своя вътрешна позиция по един въпрос, който естествено не разбира в логическия и духовния смисъл на думата.
Защо тогава те клевети? Много просто, защото не може да приеме, че изобщо не му се удава да води борбата, която ти водиш, и това активира неговия егоизъм. Хули те просто за да принизи борбата ти, стараейки се да те очерни по един неприемлив начин. Смята, че със своите обиди ще те принизи в очите на другите, а самия себе си ще покаже по-добър, ала не разбира, че когато хулиш някой Христов подвижник, му изплиташ мъченически венец. Това да не знаеш нещо е понятно, но да принизяваш борбата на един човек за спасението на душата му, без да си изследвал подробностите, е неприемливо и незряло действие.
Мълчанието на Христос, което излъчваш, както и добрата дума, много често помагат, стига да имаш не назидателен, а съзидателен дух. Словото ти да бъде семе, което да влезе в сърцето на брата ти, и Господ, бидейки Сърцеведец, знае по какъв начин то ще даде плод.
Словото ти да бъде благо, сърдечно, любящо, отеческо, да не е израз на едно външно благочестие. В противен случай ще бъде научна теория и няма да от полза за душата. Не трябва да се нервираме изобщо. Да говорим ясно и бавно. Естествено има и изключения, когато навярно ще използваме повелително наклонение, за да предизвикаме благото произволение на брата си. Тук трябва да отбележим, че православният подвижник, познавайки истината, няма за цел насила да християнизира брата си, а да просветли непрогледните места в него, да го извести за някои негови погрешни знания и естествено да му даде избор. Разбира се, в даден момент дилемата ще се появи от само себе си. Христос или хаоса? Просто избираш и тръгваш. Никой не се спасява насила, спасението е форма на съработничество между Бога и човека по пътя към съвършенство.
На онези, които хулят и клеветят православните подвижници, ще кажем следното: да знаете, скъпи братя, че първо, с това им доставяте радост, и второ, ако не знаете нещо, по-добре да мълчите, защото в даден момент от разговора ще се изложите и това ще ви ощети. Клеветата ви прави хора, на които им липсва любов, защото любовта не мисли зло.
От друга страна, ако някои смятат, че Христос и православната истина не са лъжа, защо тогава сипят клевети? Да не би вътрешният закон на съвестта им да признава истината, но егоизмът им да не иска да я приеме, за да не остави трона, на който почива?
Отношението към клеветниците включва кръст и любов. Клеветят те? Смири се, кажи, ако можеш, една блага дума и другият ще види в теб Христос.
Да стигне клеветникът дотам да каже на всички: „Елате и вижте“, елате да видите светлината, която съществува в едно сърце, което не е от този свят (морализъм), а е опит от вечния живот, от царството на Богочовека (онтология).
