КОГАТО ВСЯКА НАДЕЖДА Е ИЗГУБЕНА

503 0

Автор: прот. Павел Великанов

Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru

Превод: Пламена Вълчева

На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ (Лук. 7:11-16).

Има няколко момента, които би било добре да разгледаме. Първият е, че Господ се обръща към нещастната жена с думи на утеха, като ѝ казва: „Не плачи“. Ние често се стараем да помогнем на попадналите в сложна житейска ситуация, стараем се да ги ободрим, да ги подкрепим. Но освен красиви утешителни думи нищо друго не можем да им предложим.

След тези кратки слова Спасителят докосва одъра, процесията спира, хората разбират, че става нещо необичайно, защото никой уважаващ себе си иудеин не би пожелал да се допре до носило с лежащ на него труп, за да не се оскверни. И тогава Спасителят казва властно на младежа: „Тебе думам, стани!“.

В историята на Стария Завет няма друга подобна ситуация, при която човек със своята власт, със своето слово да възкресява мъртви. Младежът се надига и започва да говори. А по-нататък евангелистът повествува, че голям страх обзема всички и всички те прославят Бога и Му благодарят за това, че се е явил велик пророк.

Какъв извод би трябвало да си направим от днешното евангелско четиво? Изводът е много прост — Господ е много близо до нас не тогава, когато ни е комфортно, не тогава, когато в живота ни, като цяло, няма неотложна нужда от Неговото активно участие. А именно тогава, когато, по всичко изглежда, че се е случило нещо непоправимото, когато житейският път на човека го е извел до задънена улица и той разбира, че принципно изход от тази ситуация няма.

И в този момент, когато душата се отваря и става способна да приеме Божието действие, в същия този момент Господ идва и променя ситуацията по такъв начин, какъвто обикновено не сме си и представяли.

Великите светци благодарели на Бога, когато ги спохождали напасти и скърби. Те виждали в тези на пръв поглед ненужни и безсмислени изпитания велика Божия милост и посещение. Те разбирали, че по този начин Бог отговаря на просбите им за утвърждаване във вярата и усилване на молитвата.

Бих искал да пожелая на всеки от нас, когато попадне в някоя трудна и неразрешима ситуация, да си спомни за наинската вдовица — за човека, който очевидно бил изгубил главната надежда в живота си, но след като я изгубил, не само я придобил отново, но и получил безценния дар на вярата в Христос.