КОГАТО НИ НАПУСНЕ ЛЮБОВТА

534 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм Св. Атанасий“, гр. Варна

 „В нас няма любов. Това трябва да ги го признаем. Но в нашите сили е да вършим делата  на любовта без самата любов. А в Божията власт  е да ни подари любов, когато на Него Му е угодно. – Прот. Андрей Ткачов

В духовния живот ние често, твърде често нямаме любов. Нека имаме достатъчно доблест да застанем пред огледалото на Христос и на нашата съвест и да си го признаем. Въпрос на сила и духовно мъжество. Това е диагноза, която може да се превърне в болест. Само и единствено от нас зависи дали ще допуснем да останем дълго в това състояние, или ще се борим да го преодолеем. Лесно е да кажем, че сме разочаровани от кого ли не. От света, от политиците, от близките, от далечните, от църковната действителност, от енорията и от самите себе си. Но сега всички и навсякъде са така… И всеки има своите аргументи и достатъчно силни основания.

Но ние сме християни и сме длъжни да не забравяме, че извън нас не можем да очакваме много. Да помним уроците си — оттам или болка, или нищо. А всяко добро и всяка благодарност са изключение и по милост. Манна небесна и милост Божия.

Но как да подходим тогава? Ако сме истински Негови синове, а не осиновени, трябва да коленичим  в нашата изнемога и да въздъхнем в нашето поражение, със сълзи на очи да вдигнем лицето си и да погледнем нагоре. Имаме обещание, че оттам ще дойде помощта ни, сигурното избавление и бъдещата победа. Но за да достигнем до тях, от нас се иска да се потрудим над себе си. Свето насилие над всичко, което ни обкръжава и опустошава, и особено над проклятието на старата ни природа. Защото сме „изгонени от рая“, прокудени от изначалното блаженство и в нас са влезли грехът и смъртта.

Кръвта ни е заразена с отровата на грехопадението. И понеже е поразена цялата ни природа, трябва да намерим вътрешни сили да превъзмогнем отстъплението и със силата на Божията благодат да продължим напред. Това ни завеща Спасителят Христос, Който със Своето свято Възкресение победи силите на ада и възвести победата над стихиите на злото във вселената.

На всичко това ни учат житията на светиите. Те са нашите пътеводители  към Неговото царство. Всеки от тях е побеждавал външни и вътрешни врагове в нестихващата битка със своите скрити демони и вродени пороци. Кой е тях е нямал своите безсънни нощи, трескави колебания, горчиви разочарования, които обаче е превъзмогнал с Неговата всепобеждаваща благодат?

Със сигурност ние не сме толкова святи, нито благодатни, но имаме нещо безценно — техния пример. Те ни показаха как да водим борба и да побеждаваме гордостта си и дявола. Сега протягат ръцете си отгоре и чакат да се обърнем към тях и да потърсим помощта им. Ние сме корабокрушенци и искаме да бъдем спасени. Това, че сме в студената прегръдка на морето сред останките от кораба, не означава, че трябва да се предадем, да спрем да плуваме и да потънем на дъното, а ни задължава да гребем с пълни сили и да се постараем да излезем  на брега на острова на спасението.

Светците, праведниците и нашите предци във вярата са го правили и са се спасили. Достигнали са до заветната цел — острова на любовта. Защото целта е любовта. Тя е истинският, съкровеният смисъл на всичките ни усилия на духа —на молитвите, на постите, на богослуженията и на всичко, което щедро принасяме пред престола на Бога. Цялата аскетика е с цел изчистване, просвещение и живот в любовта. Аскетика на любовта. В противен случай е самоцел и себеизтезаване, разруха и неосъзнато слизане надолу към бездните на ада.

Свети апостол Йоан ни остави най-важното Божие откровение — „Бог е любов“ и ни призова да заживеем и да пребъдем в тази любов. От нас —усилията, а от Него — наградата за тях. Най-съкровеният подарък — дарът на любовта. Заради превъзмогната болка — победа в любовта. Заради превъзмогната немощ — тържествуваща обич. Ние сме призовани да се борим да си върнем върха, на който с изначално дадената ни благодат ни е дадено състоянието на благодатната, преливаща любов. Дадено ни от Бога свише заради вярата и нашето обръщане, проглеждане и прохождане отново с обновената ни природа. А после поради пораженията от врага и нашето отстъпление да се борим с всичките си сили да бъдем отново в това състояние на предвкусване на рая. Любов отдаваща!

Нека утеха за нас бъдат думите на боговидеца св. Паисий Светогорец: „На съда пред Христос най-важното за Него е да види доколко всеки от нас се е борил с вехтия си човек!“.