Когато съвършенството е мания

576 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Предложението на Църквата не е да станем „добри хора”. Църквата проповядва, че дори и в своя крах можем да бъдем добри и да бъдем обикнати. И тази любов ни дава възможност да вървим напред. Неуспехът да живеем, обичайки автентично, не е пречка за автентичната Божия любов към нас.

Повечето пъти човекът се преструва, че обича, преструва се, че не се дразни от другите. И прави това в опит да скрие своя екзистенциален неуспех да бъде добър. Това да си добър не е целта. Човекът не търси начини, за да стане добър или съвършен, или успял, съблюдавайки едно конкретно поведение. Това търсене на съвършенство със светски критерии понякога се превръща в мания. Тогава истинският смисъл на живота се губи и човекът постоянно се стреми да бъде успял в очите на другите, неговото „достойнство” да бъде признато. По този начин той създава в себе си идоли. Идолите на своите добродетели. И много пъти стига дотам да изобличава другите — недостойните, несъвършените, лошите, мнимите — докато самият той води един мним живот, един живот, в който маските се сменят на олтара на човекоугодието.

Вместо това, трябва да търсим благодатта, която „немощното лекува и недостигащото възпълва”. Целта не е да заличим своето несъвършенство, за да не паднем в очите на другите, а признавайки го, да го сложим в нозете на Христос.

Нерядко смятаме, че Христос иска да бъдем съвършени в светския смисъл на думата. Съвършенството, което Христос иска от нас, се състои в Неговите увещателни думи: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце.”

Ще дръзнем да кажем, че съвършенството се състои в приемането на несъвършенството ни, в признанието, че имаме нужда от помощ.

В крайна сметка съвършен е човекът, който живее в покаяние. Смирен и кротък живее с другите в единогласие, с желание за служение на ближния. И там, в личното си корабокрушение не спира да очаква любовта като личностно събитие, а не като абстрактно романтично понятие. И там, при рухването на идолите, неговият живот вече става истинен…