Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Аз люлях се в далечния парк
с люлка дървена, проста направа,
а елите високи и прави
все си спомням, забулени в мрак.
Осип Манделщам [1]
Бихме ли сбъркали, ако споменем, че и вярата на човечеството в Богочовека Христос има своя детски стадий? Не мисля. Едно такова разбиране би дало отговор на много от въпросите, свързани с по-нататъшното развитие и разгръщане на историческите форми на Христовата вяра.
Всеки от нас си спомня за детските си години. Детството е периодът, в който очите ни възприемат живота в неговата всеобхватна красота.
Неслучайно Спасителят ни дава за вечен пример не друга категория хора, а именно децата. Евангелието повествува, че Той повикал едно дете, изправил го посред учениците Си и казал: „Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мат. 18:10).
Детският стадий на Христовата вяра води началото си от онова светло утро, в което жените-мироносици бяха тръгнали да помажат тялото на своя мъртъв и непрежалим учител Христос, но видяха ангела, възвестяващ дивната вест за възкресението на Иисуса (срв. Мат. 28:1-7).
Именно в детския стадий на Христовата вяра проповедта за Богочовека беше като че най-ярка и искрена, защото беше разнасяна от Неговите преки пратеници и приятели — апостолите.
Тези дванадесет мъже хванаха в мрежите на спасителната вяра цялата Вселена (вж. тропар на Петдесетница). Именно на апостолите, на тази благословена дузина, Бог заповяда да отидат и научат всички народи, като ги кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух (Мат. 28:19).
Макар и отначало познали страха, впоследствие, озарени от благодатта на Петдесетница, апостолите възвестиха на човечеството, че то вече е ново човечество, създадено по образа на Иисус. Че именно в Този образ, на Христос, хората могат да открият съпричастността на Бога към собствените им чувства, преживявания и болки.
В детството на Христовата вяра започна и изграждането на онази кула (изобразяваща Църквата Христова), описана за първи път от св. ап. Ерм в неговия „Пастир“ (кр. на I — нач. II век), която се състои от много камъни, които така се съчетават един в друг, че структурата на строежа не личи.
В детския стадий на Христовата Църква и вяра осем боговдъхновени мъже (светите апостоли Матей, Марк, Лука, Йоан, Петър, Павел, Иаков и Иуда) записаха думи за вечен живот, които по-късно образуваха новозаветния канон, станал част от св. Библия.
Живял в детския стадий на Христовата вяра, св. Киприян Картагенски (†258 г.) ще ни каже, че комуто Църквата не е майка, нему и Бог не е Отец.
Кажи-речи по същото време християнският мислител и теолог Тертулиан (160 — сл. 220), обръщайки се към римските власти, пък казва: „Ние сме от вчера, а вече всичко ваше напълнихме: града, острова, замъците, народното събрание, трибуните, двореца на императора, сената, форума“.
В детския стадий на Христовата вяра, през първите три века от новата ера, кръвта на убитите заради Христос — мъчениците — стана семе за разпространение на християнството. Не бива да забравяме и това, че въпреки преследванията и гоненията тогавашните християни бяха радостни, че свидетелстват пред света за своя Бог.
В България, няколко века по-късно (първата пол. на IX век), стана същото: убиваният заради вярата си в Христос първи рòден мъченик св. Боян-Енравота предсказа, че православната вяра, заради която умира, ще се преумножи на българската земя.
Тъжен факт е, че и днес в страни от Близкия Изток, Субсахарска Африка, Азия и Латинска Америка се преследват и убиват християни. Което потвърждава, че християните по света все още имат сол в себе си (Мат. 5:13).
Редно е, докато вървим по историческия път, да се вглеждаме и в себе си (а не само в другите), като внимаваме да не загубим в облика си нещо ценно от своето детство…
Бележки:
[1] Из „Само детските книги чета”, превод: Мария Шандуркова
