КОИ ОТНОШЕНИЯ ПРЕДИ БРАКА СЕ НАРИЧАТ БЛУДСТВО И ЗАЩО?

11562 0

Подготовил: послушник Никита (Попов)
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Силвия Николова

Отговори на пастира

 

Сега все по-често можете да чуете от тези, които живеят без регистрация на своите отношения и още повече без венчание:  „Ние сме в граждански брак” (така в Русия наричат съвместното съжителство, б. пр.). Ако такава двойка бъде упрекната в блудство, тя ще се изненада и обиди: „Нима не сме семейство!” Пред такива „бракове” затварят очи и родителите, смятайки това за „пробен семеен живот”, от който чедата им могат да научат много и, след като вече имат опит, да встъпят в истински брак.

Брак ли е това или блудство? Та, нали ние сме свикнали да определяме за блудство безразборната смяна на сексуалните партньори, а в случая тези хора живеят заедно години наред. Може ли такива бракове да бъдат смятани за граждански? Какво, въобще, представлява гражданският брак и как Църквата се отнася към него? Защо такова съжителство се осъжда така единодушно като блудство, къде е грехът и опасността?

 

Блудствота не е брак, а е противоположност на брака

 

Игумен Лука (Степанов):

 

Противната на богооткровеното нравствено учение позиция изразява собственото „право на разпътство”.

 

„Блудството не е подготовка към брака, а състояние, негова противоположност”, определя свети Иоан Златоуст. Кое е добро и кое е лошо на този свят, не се определя от човека.Това е установено от Бога и ни се открива. Областта на тежките грехове може да се окаже привлекателна само за този, който още не е признал в своя свят сътворените свободно разумни същества и нравствения закон, установен от Създателя. От това следва съвсем ясно, че за стремящите се да наследят Вечния Живот са особено важни двете плътски състояния: невинност-чистота-вдовство или венчано съпружество. Дискусиите със съвременниците тук са неизбежни, но всяка противна на богооткровеното нравствено учение позиция е гордо изразяване на своето „право на разпътство”.

 

Протоиерей Олег Стеняев:

 

– Ние наричаме отношенията между мъжа и жената греховно блудство, ако в такива отношения встъпват вярващи хора, игнорирайки тяхното църковно оформяне. Ако към момента на встъпване в такива отношения и двамата са били невярващи, но след това единият от тях е повярвал, а другият не е, и отношенията се съхранят, тук има няколко неща. Четем: „Ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя. И, ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя” (1 Кор. 7: 12–13). Очевидно е, че щом единият от този съюз е невярващ, за църковно бракосъчетание не може и дума да става. Но, за мъжа и жената в този откъс от посланието на апостол Павел се говори като за „мъж” и „жена”.

В случай, че и другият съпруг повярва, те могат да оформят своите отношения по църковните правила. Четем: „Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото (тоест, не вярват в Евангелието, прот. О. С.), чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот” (1 Петр. 3: 1–2). Оказва се, такова положение не се явява израз на истински богоязлив живот на вярващата половина.

 

Нарушаването на законите, установени от Бога, водят до тежки последствия

 

Протоиерей Павел Гумеров:

 

Добрачните плътски отношения (съжителство) Църквата определя като греха блудство. Защо? Преди да дадем отговор на този въпрос, да определим какво е грях. Грехът е нарушаване на закона, даден от Бога. Господ е Творец на Вселената, Творец на физическите закони, законите на химията, но и Творец на духовните закони. Ние знаем, че физическите закони не бива да бъдат нарушавани. Ти можеш да вярваш в тях, можеш и да не вярваш, можеш да изучиш тези закони и да ги знаеш, а можеш и да не ги знаеш, но все едно, те ще действат върху теб. Например, законът на Архимед. Ако ти напълниш ваната до горе, когато седнеш в нея, под тежестта на твоето тяло водата ще се разплиска по пода и ти ще трябва да я събираш с парцал, за да не наводниш съседите си. Дали вярваш или не вярваш в закона на Архимед, той действа обективно. Или, например, законът за гравитацията. Ако го нарушиш, ако не отчетеш притеглянето, ако скочиш от 3-я етаж, ще полетиш надолу и ще се потрошиш. Това ще е в най-добрия случай, а в най-лошия, ще намериш смъртта си. Тук последствията от твоето незнание и неверие ще бъдат трагични.

 

Законите на духовния свят „работят” по същия начин. Те са изложени в Свещеното Писание. Какви заповеди има за семейството? Не изменяй на семейството си, не прелюбодействай. А също така и почитай баща си и майка си. Ако ти нарушиш тези закони, на теб ще ти се наложи, със 100-процентна гаранция, да платиш за това.

 

В Свещеното Писание нееднократно се осъжда греха блудство. Апостол Павел казва: блудниците няма да наследят Царството Божие. Разбира се, ако не се покаят и не променят своя живот. Казва се също, че блудният човек става едно тяло с блудницата, тоест, участвайки в този грях, осквернява своето тяло. Защо този грях е толкова сериозен, че се нарича един от смъртните грехове? Работата е в това, че всички отношения между мъжа и жената са разрешени и благословени от Бога само в един случай, когато те се извършват по закона – подчертавам! – в брака. Защо съществуват тези отношения? Най-напред, за раждането на деца. Второ, като израз на любовта – за това, че мъжът и жената стават едно цяло, в това число и телесно. Това плътско притежаване помага на съпрузите да се справят с възникващите в семейния живот проблеми. Но, всичко това се извършва само в законен съпружески съюз. Всички други „съюзи” са за греховни наслаждения.

 

Добрачните съжителства не водят до раждане на деца,  защото от раждането на деца при такива отношения двамата бягат като от чума. Резултатите са, че жената остава безплодна, защото е правила няколко аборта или е пила силни контрацептиви в продължение на няколко години. Жените избягват бременностите от такива съюзи, защото разбират отлично, че детето ще е незаконнородено и в случай на някакъв драматичен обрат или, ако „бащата” не го признае,  ще трябва да се доказва бащинство.

 

Тежко се опазва вярност от този, който е имал предишен опит от невярност.

Бих искал да приведа само един пример (а те са много), илюстриращ как грехът блуд не позволява на човека след това да създаде семейство, как разрушава неговия живот. Един мой познат много се гордееше с това, че не употребява наркотици, не пуши, не пие, но той имаше много сериозна страст: той беше любовнозависим, ту „любов” с едно момиче, ту с второ, ту с трето. И ето, че едно от съжителствата си той реши да завърши със законен брак – неговата възлюбена беше забременяла. След известно време тази жена го захвърли, на нея не й трябваше „здрава връзка”. Сега този човек страда много, защото неговата бивша не го допуска до детето, а той не може и да създаде нормално семейство. Защо? Защото в брака човек не се променя по чуден начин. Ако той е свикнал да блудства, да не си отказва в нищо, той ще изменя на жена си. Всички тези предишни връзки, по някакъв начин, сякаш, се преплитат. Защо апостол Павел казва, че който блудства , той става едно тяло с блудницата?  Защото тази греховна връзка всякога ще бъде с него. На него ще му е трудно да пази вярност, ако е имал предишен негативен опит, опитът на неверността. Църквата не напразно говори за греха блудство!

 

Добрачният период се дава на човека като период за целомъдрие. Затова и невестата се нарича „невеста”, тоест ненавестена от мъж. Хората трябва да намерят своето щастие в законно семейство.

 

Защо още добрачното съжителство се явява голям грях? Защото, първо, такива отношения са крайно безотговорни. Встъпвайки в тях, хората не мислят да отговарят за последствията от тях. Те са подобно на това, как човек, който няма шофьорска книжка, подкарва автомобил, нарушавайки правилата, мислейки си, че няма да го хванат, ако направи катастрофа, просто, ще остави колата и ще избяга. Така е и в добрачното съжителство, макар тук последствията, струва ми се, да са много по-тежки.  При тях безотговорното бягство не се наказва, но според моите представи, това не е по-малко престъпление от това да предизвикаш пътно-транспортно произшествие, в което дори е нанесена щета на друг човек. Да захвърлиш доверилата ти се жена, която е родила дете от теб, да се откажеш от своето дете е голямо престъпление. Някой ще каже, че дори да живее в брак, мъжът си отива от жената и децата. Въпреки това, в брака такова нещо се случва много по-рядко. Човек ще помисли сто пъти  преди да разруши съзнателно своето семейство. Освен това, при брака законът е на страната на жената с детето и чрез съда нерадивият баща може да бъде привлечен под голяма отговорност. Съжителството, повтарям, е голяма безотговорност. Неговите последствия,  в това число и духовни, са най-вече разрушителни.

 

Интимни отношения без сключване на брак – това всякога е недоверие един към друг

 

Свещеник Валерий Духанин:

 

Блудство означава не само безразборни връзки с който падне, но и допускане на интимни отношения преди законния брак. Това е все едно да отидеш на обяд, на който са те поканили, и да започнеш да ядеш без да дочакаш другите, ръководейки се само от това, че ти си гладен. Да се обясни това е доста трудно, ако хората са свикнали да живеят така.

 

Обикновено в света подобни отношения се наричат граждански брак (в България – съвместно съжителство, б. пр.). Младите хора се успокояват, до известна степен, че ще си поживеят така, а в случай, че не се получи, нищо не ги обвързва. Ето това, че „нищо не ги обвързва” вече показва, че в тези отношения няма нищо сериозно: това не е брак, не е семейство. Самите те знаят, че ако нещо не им хареса, ще се разбягат в различни посоки.

 

Интимните отношения без сключване на брак всякога означават недоверие един към друг. Партньорите отнапред си подготвят път за отстъпление, но въпреки това бързат да се насладят на телесната близост. Това е още една проява на съмнение. Съмнението е ясен признак на неведение, и негово справедливо изражение се явява фразата: „А, ако не се получи? Ако изведнъж тя (той) ме захвърли?” Такова неведение означава, че „техните” души още не са станали една, макар и на „тях” да им се иска да се слеят в едно тяло. Съмнението е изразяване на вътрешните смутни чувства, на неувереност. Вие все едно се намирате в гъста мъгла, в която не се вижда на една ръка разстояние, и затова вие не виждате дали до вас е точно вашата бъдеща жена. Всичко това говори за едно нещо – при юношите и девойките все още не е настъпило вътрешно единение, сърцето подсказва за самоизмама. Затова „те” не подписват.

 

Истинският брак предполага взаимна отговорност и задължения. В извънбрачните отношения взаимната отговорност се свежда до минимум, а познаването един на друг се извършва почти само по една мярка, тази на леглото. В крайна сметка, всичко това означава, че момъкът и девойката не са намерили истинското единение на душите. Затова и те не са сигурни един в друг, и се страхуват да встъпят в законен брак, но въпреки това искат да се насладят взаимно на телесните си достойнства. После, „каквото се получи”. А се получава съжителство на основата на външна симпатия при пълно отсъствие на вътрешно родство.

 

При това има статистика, според която мъжете, живеещи в подобни отношения,  в повечето случаи се смятат за ергени, а жените напротив – се имат за омъжени. Тоест, мъжете виждат ситуацията трезво, но смятат, че и така им изнася, а жените наивно гонят мечтата за добро семейство, и им се привижда семейство там, където го няма. Жалко е да се види, как хора прекарват години наред в подобни отношения, и в крайна сметка, остават без нищо. Те сами разбират с времето, че са постъпили погрешно, но често пъти този извод идва прекалено късно.

 

Блудството е въставане срещу Бога

 

Свещеник Димитрий Шишкин:

 

Да развратиш своето или чуждо тяло – този „малък храм Божий”, е грях против установеното за нас от Бога.

 

Мнозина въобще не разбират в какво се състои „смъртността”, тежестта на греха блудство. Казват: „Какво толкова има? Ние не обиждаме никого, правим всичко по взаимно съгласие, тихо …”. За да бъде осъзната тежестта на този грях, трябва да си спомним думите на апостол Павел за това, че всеки от нас е „храм на Светия Дух”, тоест ние сме призвани да живеем така, сякаш Бог обитава в нас, като в храм. А на този,  който докарва развращение на храма Божий, – продължава апостолът, – Господ ще разруши живота. Защо? Да се замислим: малко или голямо нещо е да се оскверни храм? Разбира се, това е голям грях. Ето защо, да развратиш своето или чуждо тяло – този „малък храм” – е грях против установеното от Бога за нас, въставане против Бога.

 

Какво трябва да бъде според волята Му, за да няма въставане срещу Него? На първо място изпълняване на заповедта за законен брак и начало на законен брак, както никак не е странно, че е заложено в закона на човека, но и в съгласие със закона Божий. Тоест, бракът е законно съчетаване между мъжа и жената, свързано с отговорност пред обществото и един пред друг. А отговорността предполага приоритетно дълг над предходните чувства, щения и настроения. Ето това трябва да се разбере много добре. Отговорност!

 

Понякога казват: „Защо ми е печат в паспорта? (в миналото и в България се слагаше печат в паспорта за семейното положение, б. пр.) Какво значение има дали го има или го няма?” Аз всякога питам: „Никакво значение ли няма?” „Разбира се, че няма”, – отговарят ми. „Съвсем никакво?” – питам още веднъж. – „Съвсем”. – Е, тогава идете и сложете този печат!” И ето, в този миг се оказва, че разлика все пак има, защото започва някакво мрънкане, някакво самооправдание и обяснения … А защо? Да, защото този „печат” означава отговорност в по-голяма степен. Точно отговорността, скрепена законодателно, отличава брака от съжителството в блудство.  За съблюдаването на закона обаче, трябва да се носи отговорност в това число и към държавата. Това е много важен въпрос, защото само до преди 150 години, ако мъж остави жена си и децата си без вина, най-напред му налагали огромна глоба, а ако не я плати – в Сибир. В крайна сметка, той е трябвало да плати такава „компенсация” за своя грях, че сто пъти ще помисли дали „да кривне встрани” или не. Общественото мнение също се е отнасяло много строго към такова поведение. Така, впоследствие, разрушаващият своето семейство се е оказвал нерядко и в ролята на прокуден от своята среда.

 

Ако говорим за църковния подход, при свети Василий Велики има и правило, според което човек, който е послужил за разрушаване на собственото си семейство повече не бива да встъпва в брак, тъй като е пропаднал и не е опазил това, което му е било поверено от Бога. Свети Василий казва забележителни думи за това, че блудното съжителство „не е брак и дори не е началото на брака” точно, защото то е беззаконно. Затова, както и да се опитваме да го обясняваме, бракът е точно законното съжителство на мъжете и жените, съгласно с правилата на църковно устроения живот.

 

Следващата необходима степен на „въцърковяване” на съпружеските отношения е благославянето им в Тайнството венчание. Както животът на човека – душевен и телесен – се нуждае от духовно изпълнение, така и съпружеският живот се нуждае от духовно изпълнение, когато целта на съпружеството е достигане на Царството Небесно. Това е кръст, който трябва да се носи, следвайки Христа, и чието отхвърляне означава истинска катастрофа. Жалко е, че малцина го разбират.

 

Съжителството преди брака – това е бягство от спасителните скърби

 

Свещеник Игор Силченков:

 

Думата „блудство” по значение е сходна с думата „блуждаене”. Блуждаенето е загуба на пътя, загуба на времето не, за да вървиш към целта, а по път, който е за никъде. Блуждаенето всякога е загуба на време и сили. Блудството е духовно блуждаене.

Единствената „полза” от блудството, ако може така да се каже, е разбирането на това, че не бива да се прави така, знанието за това, че съжителството извън брака не носи щастие, любов, а опустошава душата.

 

Всемилостивият Господ ни е сътворил за любов, щастие и спасение във вечния живот, и ни показва най-краткия път към тях. За всеки човек пътят може да е различен, но целта му е една за всички. Заповедите на Господа ни показват пътя, те ни казват и как пътят ни да стане по-лек, по-точно Кой и как ни помага. А също така и как да получим още повече такава помощ.

 

Семейството е единият от пътищата към спасението. На този път има табелки: с каква скорост да се движим, къде да спрем, къде да се обърнем и къде има задънена улица. Ето, например, задънена улица се оказва съжителството без брак. Причините са много. Любовта се достига през скърби. „През много скърби трябва да влезем в царството Божие” (Деян. 14: 22). Съжителството извън брака – това е като опит да намериш за себе си пътечка с най-малко скърби, удобна само за теб. „Да пробваме”.  Още да не се женим, а ако стане трудно, бързо ще се разбягаме и ще отидем да „пробваме” с други партньори: с тях, може би, ще е по-леко. Блудното съжителство, от където и да бъде погледнато, все е изградено на бягство от скърбите. Изгодно, комфортно – съжителстваме. Не е комфортно – разбягваме се.

 

Съжителството е опит да се избегне борбата с блудната страст. Като удовлетворяваме страстите, ние не ги унищожаваме, а ги възвръщаме.

Колкото повече удовлетворяваме страстта и потъпкваме греха, толкова по-силно те ни поробват. В резултат от удовлетворението на блудната страст извън брака хората стават не любещи съпрузи, а блудници, които всякога търсят остри усещания и преживявания, подбуждани от своята страст, приемайки я за любов. Като не намират това, което е необходимо на душата, те се натъкват само на страдания и разочарования. Те блуждаят встрани от своя път в греховната тъмнина. Тези хора блуждаят, не влизайки в Царството Небесно, което вече започва тук, на земята, и не намират нито любов, нито щастие. А тези, които са в брак знаят, че не бива да се разбягват, защото са мъж и жена. И още знаят, че след трудностите, изкушенията, скърбите, обидите идва благодатта Божия и утешението, ако прощаваш и не побягваш. Колкото повече е простено на човека, толкова повече той обича, както казва Господ в Евангелието от Лука, 7-а глава, на вечерята в дома на Симон фарисея. В брака много, много пъти и ти прощаваш, и на тебе прощават.

Затова не бива да се встъпва в блудно съжителство преди брака. Иначе няма да бъде видяна истинската любов, и щастието, и Царството Небесно. Ще бъде само едно блуждаене в собствените грехове и страсти, малодушие и пустота и безсмислено губене на своята скъпоценност – единственият земен живот като бягство от същия този Живот.

 

Не бива да се бърка гражданския брак и съжителството

 

Свещеник Максим Горожанкин:

 

За отношенията без подпис у нас (в Русия, б. пр.) говорят като за граждански брак. Тук има объркване на понятията. Какво е граждански брак? Гражданският брак е регистриран брак пред държавните органи – ЗАГСе (За́писи а́ктов гражда́нского состоя́ния – съкратено ЗАГС). Хората обаче се лъжат, защото при съжителство без подпис наричат себе си мъж и жена. Само че, те не са мъж и жена не само от духовна гледна точка. Този проблем има и юридически аспект. От гледна точка на закона те са съжители. Никакви юридически норми и закони, регулиращи отношенията вътре в семейството, например, отнасящи се до децата и съвместното имущество, не ги засягат (с изменения в Семейния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс в България някои от тези аспекти в съжителството без брак са урегулирани, б. пр.).

 

Ако ти обичаш човека, ако искаш да бъдеш с него, ако всичко в него ти харесва, защо да не регистрирате своите отношения? Все по-малко стават тези, които го правят. При другите, със съжителство, се раждат и деца … Как ще се решат възникналите правови въпроси, как ще бъдат защитени тези деца? След това кой ще плаща издръжка, ако такава двойка се раздели?

 

И така, гражданският брак е брак, регистриран от държавните органи. Ако този брак няма венчание, Църквата не го смята за блудство. Трябва ли да има и венчание? Задължително трябва!

 

Що е то венчание? Венчанието е тайнство, с което се преподава  Божието благословение, както във всяко Тайнство. Ако двама души живеят невенчани излиза, че двойката, встъпвайки в брак, извършва такава отговорна крачка, като забравя основното – да измоли от Бога благословение. Тя забравя Божията благодат. Защо да се удивяваме тогава, че у нас има толкова много разводи, че възникват конфликти. Как може без благословение да се подреди семеен живот?

Грехът на съжителството е и в това, че човек не иска да носи отговорност за другия. Бракът е свидетелство пред обществото за отговорността на единия за другия. Ако човек иска да носи отговорност за другия от любов, той обявява пред обществото: „Това е моята жена, това е моят мъж – и в скръб, и в радост. За цял живот. И всички вие – близки, познати, държаво, знайте: ние сме готови на тази крачка”.

Съжителството е опасно, преди всичко за жената. Тя всякога е ощетена, когато двойката се разделя: едва що тя е забременяла, а така наричания нейн мъж изведнъж се е опечалил от този факт и, ако тя не иска да направи аборт, си тръгва. Жената, която го е смятала за свой мъж, остава сама с детето. Затова Църквата всякога настоява човек, срещнал друг човек като своя половинка, мъж, обикнал жена, жена, обикнала мъж, да кажат на обществото, на Църквата за своята отговорност един към друг, да регистрират своя брак и да го осветят в храма с Божието Тайнство венчание.