КОИ СА НАЙ-СТАРИТЕ ЦЪРКОВНИ ПЕСНОПЕНИЯ?

482 0

Автор: Ивайло Борисов

Песнопенията, тези възвишени излияния на човешката душа, са част от богослужебната практика на светата Христова Църква още от нейното зараждане.

От страниците на св. Библия научаваме, че Самият Спасител Христос, заедно с учениците Си, пял на Тайната вечеря: „И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:3; Марк. 14:26).

Апостолите Христови не изоставили тази благословена практика. Когато  Павел и Сила били затворени в тъмница, те — повествува св. ев. Лука — „се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха”(Деян. 16:25).

Да не забравяме, че учениците на Спасителя подканяли християните да пеят: „Страда ли зле някой между вас — съветва ап. Иаков, — нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми” (Иак. 5:13).

В своите послания св. ап. Павел говори за „псалми и поучения” (1 Кор. 14:26) и за „псалми и славословие и песни духовни” (Еф. 5:19). Под „псалми” разбираме 150-те псалми от книга Псалтир. Под „химни” (славословие) се разбират всички останали песнопения от Библията — Стар и Нов Завет. А под „песни духовни” се разбират всички християнски песнопения, създадени през вековете и получили място в богослужебната литература.

Нека изредим някои от най-старите църковни песнопения, които първите християни пеели на молитвените си събрания и богослужения.

Псалмите на св. пророк и цар Давид

Псалмите на Давид са едни от най-вдъхновените, благодатни и ключови текстове в цялото християнско богослужение. До голяма степен то се опира на тях. Неслучайно видният литургист архимандрит Киприан Керн пише: „Подмяната на псалмите с всякакъв друг второразреден химнографски материал е престъпление срещу елементарното естетическо чувство.“ Нека си спомним и древните слова, приписвани на великия светител Василий (†379): „По-добре слънцето да спре своя ход, отколкото да оставим Псалтира”.

Някои старозаветни химни, залегнали по-късно в структурата на богослужебните канони поточно в техните ирмоси [1]

Освен псалмите, в християнското богослужение влезли и някои други старозаветни песнопения, като две песни на св. пророк Моисей „Поим Господеви” („Пеем на Господа“ — Изх. 15:1-19) и „Вонми небо” („Внимавай, небе“ — Втор. 32:1). Също така песента на пророчицата Анна „Утвердися сердце мое о Господе” („Сърцето ми се утвърди в Господа” — 1 Царств. 2: 1-10). Песните на пророците Авакум (Авак. 3:2-19), Исаия (Ис. 26:9-20), Йона (Ион. 2:3-10) и пр.

Освен старозаветни химни, вярващите изпълнявали и новозаветни такива.

„Слава в вышних Богу” („Слава във висините Богу“)

Началните думи на т.нар. велико славословие са взети едно към едно от песнопението, изпято от ангелския хор в нощта на Рождество Христово (Лук. 2:14). Това песнопение се изпълнява и в римокатолическото богослужение, където е известно като „ангелски химн“, или „Глория” (лат. Gloria in excelsis Deo — Слава във висините Богу).

Песента на св. Богородица „Величит душа моя Господа” („Душата ми величае Господа“)

Това песнопение, известно като „Честнейшую”, е изпълнявано и до днес по време на утринното богослужение. Основата му е евангелска (Лук. 1: 46-55). То също така е част от богослужението на римокатолиците, където е известно като „Магнификат” (лат. Magnificat anima mea Dominum).

„Ныне отпущаеши” („Сега отпускаш Твоя раб“)

Песента на св. Симеон Богоприимец е едно от най-старите песнопения, базирано на евангелския епизод с представянето на 40-дневния Иисус в храма от св. Богородица и праведния Йосиф и посрещането Му от стареца Симеон (срв. Лук. 2:22-40).

„Свете тихий” („Тиха светлина“)

„Свете тихий“ също е едно от най-старите църковни песнопения. За него споменава още в IV в. св. Василий Велики. Изпълнява се на вечерното богослужение. Древният химн „Свете Тихий“ е бил написан, за да бъде изпълняван по време на последованието на запалването и възпяването на Светлината, останало от древния юдейски ритуал „Благославяне на светлината“.  През IV век това последование се практикувало в целия християнски свят.

Песнопението „Да молчит всякая плоть” („Да мълчи всяка плът“)

Това песнопение е част от литургията на св. апостол Иаков. То се изпълнява и на Велика събота (когато Божият Син е все още в гроба) — на литургията на св. Василий Велики вместо херувимска песен.

Акламацията „Слава Тебе, Господи, слава Тебе”

Това е възхвалата, която пеем преди и след прочитането на св. Евангелие. Това кратко песнопение побира в себе си истината, че само на Богa трябва да въздаваме слава — нещо, което са проумели и някои от великите композитори, подписвали партитурите си със „Само на Бога слава“ (Soli Deo Gloria) [2]. Когато говорим за Божията Слава, трябва да споменем, че тя върви заедно с Неговото смирение, защото по време на първото Си пришествие Христос „се приобщи не към славата и добродетелта, а стана брат и на угнетените, и на грешниците“ (митр. Антоний Сурожски) [3].

„Приидите поклонимся” („Дойдете да се поклоним“)

Това е химнът, пеещ се преди малкия вход на св. Литургия, който ни призовава да се поклоним и паднем пред Спасителя Христос.

Песнопения на агапите

На молитвените събрания на вярващите, наречени агапи [4] (от гр. „агапа“ — любов) — „вечери на любовта“, се пеели и импровизирани песнопения. За тях говори древният християнски мислител и теолог Тертулиан (160 — сл. 220) в своята „Апология на християнството”: „След измиване на ръцете и запалване на светилниците, всеки бива поканен в средата да пее на Господа, който както може — от Светото Писание или от себе си” (Тертулиан, „Апология на християнството”, XXXIX, 16-18).

Както е видно от текста, богослужебните събрания и живота на първите християни са били придружени от изпълнение на вдъхновени църковни песни.

Като свързан с юдейското богослужение, християнският култ възприел в състава си старозаветни песнопения, които получили ново благодатно „звучене“, християнски оттенък, разбиран посредством месианския характер на доста от старозаветните текстове.

Като жив организъм, който се променя и расте, Църквата Христова и нейните талантливи чеда „изработили“ в съответствие с националните си културни особености нови химни, в които дишал Духът на истината и които възвестявали новата реалност на битието, различима от тази преди въплъщението на Христа.
Песнопенията, съпровождащи вечерите на любовта, са типичен пример за това как вдъхновената „импровизация“ не е била нещо непознато на древните пеещи християни.

За много от мъчениците (тези най-красноречиви свидетели за Христа [5]) знаем, че сред мъченията си са възпявали Бога. Tакъв е случаят и със св. Цецилия Римска — светица, почитана както от православните, така и от римокатолиците. На Запад тя се счита за покровителка на музиката. [6]

Между разглежданите въпроси на Лаодикийския събор, състоял се през IV в., бил и този за богослужебното пеене. Отците, заседавали в малоазийския град, решили: „Не трябва никой друг да пее в църквата, освен певци, които се броят в клира […] и пеят по книга…” (15-то правило на събора).

Най-вероятно появата на горното правило свидетелства, че по онова време явлението „нестройно църковно пеене“ не е било рядко срещано. Разбира се, това ни подсеща, че всяко едно негово актуализиране — особено в днешния информационен век — не е желателно.

От цитирания каноничен текст става ясно и това, че богослужебният живот (в неговия певчески профил) е динамичен и съобразен с изискванията на съвременната действителност.

Така например посочените тук песнопения, макар и изпълнявани в продължение на векове в своята едногласна форма, във времето получили и друг облик — били разписани многогласно.

Друг важен момент е този, че ако някога — през първите векове — пеенето е било дял на всички християни, то с увеличаването броя на изпълняваните химни и присъщото им мелодическо богатство (разписано според правилата на осмогласието) се е появила необходимостта от хора, занимаващи се професионално със „звучащото богословие“ (по проф. Елена Тончева).

Обърнете внимание и на следното нещо — църковните песнопения, за които говорим, се пеят в продължение на столетия. Песнопенията са едни и същи, а певците се сменят. Сещам се за една мисъл на поета Бродски, от която сякаш струи богословие — Любовта е по-голяма от обичащия. Бихме добавили — и музиката от пеещите.

Въпреки всичко на певците се пада жребият да изпълняват и пренасят през времето многовековните песнопения — до сбъдването на призива на любимия Христов ученик Йоан: „да, дойди, Господи Иисусе!“ ( Откр. 22:20).

Бележки:

[1] Канонът е химнографска форма и е съставен от девет песни, началните тропари на които (наречени ирмоси) са с библейски характер. Всяка песен на канона съдържа по няколко тропари.

[2] Пример в това отношение са композиторите Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел.

[3] Митр. Антоний Сурожски. Как да се молим за мир, www.dveri.bg, 04.07.2022 г.

[4] Обичай на древната Църква, при който верните се събирали на обща трапеза, по време на която винаги извършвали тайнството Евхаристия и с това възпроизвеждали Тайната вечеря на Господа с Неговите апостоли.

[5] В гръцкия език думата за мъченик и свидетел е една и съща.

[6] Борисов, И. За св. Цецилия и музиката, www.pravoslavie.bg, 10.01.2019 г.

Литература:

Иванов (Кюмурджийски), доц. д-р дякон Иван, Литургико-каноничен и духовно-пастирски анализ на Преждеосвещената литургия и практиката на Църквата препоръки и изяснения, www. mitropolia-sofia.org, 10.03.2020 г.

Киприан, архим. (Керн). Литургика. Гимнография и эортология,  www.predanie.ru

Флоринский, Н. прот. История богослужебных песнопений православной, кафолической восточной церкви, www.azbyka.ru

Хорецкая, В. Происхождение и история церковного богослужебного пения, www. azbyka.ru

Чифлянов, Бл. Литургика. С., 2008.

Правила на светата Православна Църква. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2004.

Разяснение на Рождественските катавасии, www.sv-atanasii-varna.org, 20.12.2021 г.