Автор: отец Емануил Хацидакис
Източник: orthodoxwitness.org
Превод: Павел Стефанов
Господ каза: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” (Мат. 12:31-32; Марк. 3:28-30; Лук. 12:10).
Кой е този „непростим грях“ или хула срещу Светия Дух? Как този грях влияе на живота ми? Мога ли да извърша такъв грях, който никога да не ми бъде простен?
Ако имате някакви страхове и опасения, че може би, без да знаете, сте извършили този непростим грях, най-вероятно не сте го извършили. Тези, които са извършили такъв грях не съжаляват и не се разкайват за това. Те не искат от Бога да им бъде простено.
Църквата има строго тълкуване на греха срещу Светия Дух. Виждаме това в Деянията на св. апостоли, когато Анания и съпругата му Сапфира паднали мъртви, понеже излъгали Светия Дух (Деян. 5:1-11). Църквата възприема греха на отстъплението, извършен след присъединяването към нея, като непростим грях. В Посланието до Евреите се споменава два пъти за такъв грях:
„Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, са отпаднали, — не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят” (Евр. 6:4-6).
И пак: „Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците” (Евр. 10:26-27).
Посланието до Евреите не е единственото, което изразява такава позиция. Св. апостол Петър поддържа същото мнение:
„Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина”, и: „изкъпаната свиня — в тинната кал”” (2 Петр. 2:20-22).
Св. апостол Иуда също свидетелства за онези, които са влезли в Църквата (Иуд., 4), макар и тайно, хора, които „нямат дух“ (ст. 19) и за които „мракът на тъмнината е навеки запазен” (ст. 13): те вече са осъдени поради разрушителните си учения.
Днес Църквата разбира като непростим само греха, за който хората не молят Бога да им прости, тоест когато хората упорито отхвърлят Иисус Христос и Неговия дар — вечния живот. Следователно само неразкаяният грях е непростим. Всеки, който искрено се покае за греховете си и проси прошка от Бога, ще я получи. Нито един човешки грях не превишава Божието милосърдие. Църквата прощава всеки извършен грях, както Господ ни заповяда да прощаваме, дори до „седемдесет пъти по седем” (Мат. 18:22), тоест винаги. Понякога за много тежки грехове Църквата може да лиши някого от св. Причастие, тоест от Христос. Но това е временна мярка (епитимия), направена, за да осъзнаем тежестта на греха си и да стигнем до пълно покаяние. Трябва да разглеждаме такова действие като лечително за нашата душа. Също както на много болен човек се дават много леки храни и му се забраняват твърди храни, които биха му навредили.
И така, непростим грях е само този, за който не сме се покаяли.
