Автор: митрополит Антоний Сурожки
Източник: pravmir.ru
Превод: Пламена Вълчева
Той е Дух на истината. Той ни открива истината за Бога и истината за човека.
В пророка от Галилея Той ни открива въплътилия се Син Божи. Той ни открива значението на всички Негови думи, Неговото Слово. Той е Дух на истината и ни води към всяка истина. И аз неслучайно използвах думата „води към”, защото истината не е нещо, което се определя веднъж завинаги. Тя не е твърдение, не е система от вярвания, не е мироглед. Тя е жива и динамична реалност. Истината не е нещо, Истината е Някой: „Аз съм […] истината” (Иоан. 14:6). И затова, откривайки ни Христос в цялата Негова пълнота, в цялото Негово съдържание, във всичко, което Сам Христос ни открива като Слово, явяващо дълбините на Божеството, като Син, явяващ тайната на Отца, стъпка по стъпка Светият Дух ни води не към нови истини, а към все по-нови дълбини, към все по-голямо виждане на Този, Който е Истината.
Светият Дух ни открива също и дълбините на човека. Той ни открива и връзката, която съществува между нас и Бога. Той изследва дълбините на човека. Той ни открива онази дълбина, която достига отвъд психологическата сфера: нашата вкорененост в творческото Слово Божие, нашата вкорененост в животворящото Слово Божие. Той също така ни учи на изцяло нови отношения с Бога. Извън отношенията с Дух Свети, извън доверителните отношения чрез Него с Единородния Син Божи, ние бихме могли да говорим за Бога като Творец, като Вседържител, като Господ и Съдия, като Промислител, навярно и като Спасител. Но не бихме могли да Го наречем Отец по друг начин освен чисто метафорически без реално онтологично взаимоотношение между Него и нас, без същностна връзка. Това би било образ, а не дълбоко и истинно взаимоотношение. Но доколкото сме свързани с Христос, както са свързани членове на едно тяло, доколкото Дух Божий, почиващ върху Христос, изпълва това тяло с даровете на Светия Дух (вж. Евангелие от Йоан и книга Деяния на светите апостоли), доколкото Самият Христос е наш брат, ние сме единосъщни с Него. И това става ясно от Неговите собствени думи: „идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят” (вж. Мат. 28:10). В това братство с Христос ние откриваме по един първоначален и доверителен начин какво е синовство и какво е отчество — не в емпиричния живот на нашия раздробен на части и изпълнен с разделение свят; в Него ние откриваме какво означава да бъдеш син и чрез Него ние можем да си представим по един необясним и първоначален начин какво означава да имаме Отец и Кой е този Отец. В онзи момент, в който спрем да използваме такива думи като Господ Вседържител, Господ Бог, Бог Съдия и поне отчасти станем способни да изречем думата Отец, ние можем да кажем, че до нашата молитва се е докоснало веянието на Светия Дух. По друг начин освен чрез силата и действието на Светия Дух, чрез откровението, дадено чрез силата и действието на Светия Дух, ние не можем да се обърнем с думата Отец към Този, Който е Светия Израилев.
И накрая, както вече споменах, идването на Светия Дух, онова, което Той ни открива, начатъкът на всичко това се осъществява в този свят, но ни води към пълнотата, която ще се открие в бъдещия свят, в Царството Божие, във вечния живот. Светият Дух притежава едно свойство, един чисто есхатологичен елемент, който изключително принадлежи на последните неща, на окончателното осъществяване на всичко. Едва когато всичко бъде завършено, цялото човечество ще стане в своята слава откровение на пребиващия в него Дух Свети, Който приобщава човечеството към Божеството и превръща целия свят в място и селение на Бога. Ала дори и в наши дни Светият Дух действа двояко в Църквата и ще го обясня накратко така: Той действа в есхатологичното измерение и в действията на християнина.
