Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Да, точно така. Не бъркаме. Има композитор, който в дореволюционните години на Русия стига до идеята в православното богослужение да се използват и музикални инструменти. Той пожелал и в православното богослужение (както е и в Римокатолическата църква) да се въведе органът.
Неговото име е Александър Гречанинов. Роден в Москва през 1864 г., Александър още като дете посещава католическа църква, за да слуша звученето на органа. Гречанинов е бил убеден, че органовото звучене би допринесло за богатството на православната литургична традиция и би сближило раздалечилите се Източна и Западна църкви.
Макар да вижда за първи път пиано на 14 години, няколко години по-късно бъдещият композитор постъпва в Московската консерватория, а през 1890 г. се прехвърля в Санктпетербургската. Именно там среща композитора Николай Римски-Корсаков, който му оказва подкрепа.
През 1896 г. Гречанинов е вече в Москва, и то като известен композитор. Пред него лежи пътят на активна творческа, педагогическа и обществена дейност. Съчинява духовна музика („Литургия Доместика“, 1917 г.), преподава, занимава се с детско хорово пеене и пр.
През 1925 г. Гречанинов напуска Русия, като до началото на Втората световна война живее в Париж, създавайки голяма част от своите творби. В края на 30-те години на миналия век заминава за Щатите, където почива на 91-годишна възраст през 1956 г. В негова памет се извършва тържествена панихида в Свято-Покровския събор от митрополита на Американската православна църква Леонтий (Туркевич).
Автор на многобройни произведения (около 1000), композиторът, както отбелязахме, пише и духовни произведения, които са най-ценните му опуси. Заедно със „Страстната седмица“, споменатата Литургия Доместика“ („Демественная”, т.е. домашна) бележи връх в творчеството на Гречанинов. Написана за тенор (алт), струнен оркестър, орган, арфа и челеста, втората разширена версия на Литургията е от 1926 г. и е с участието на хор.
Именно част от нея е известната „Сугуба ектения“, създадена за бас соло и хор. Тази великолепна и трудна за изпълнение ектения можем да чуем в изпълнение на велики певци-баси като Фьодор Шаляпин и Борис Христов.
Трябва да отбележим, че освен православни творби композиторът създава няколко католически меси и мотети.
След като създава своите Литургия, „Страстна седмица“, „Всенощно бдение“ и др., композиторът се пита: „Хорът е симфонизиран — какво следва нататък?“. Разбира се, неговият отговор е бил ясен — въвеждане на орган в богослужението. Тази яснота обаче не се припознава като такава от духовенството на Руската църква. Композиторът предлага своята идея на 8 декември 1917 г. на съвместно заседание на подразделението за църковното пеене и четене на Поместния събор на Руската православна църква и надзорния съвет при Московското синодално училище за църковно пеене. Идеята му, разбира се, е категорично отхвърлена. А пък и не бива да забравяме думите на „руския Леонардо“, както наричат отец Павел Флоренски, според когото звуците на органа „са непреносими в православното богослужение”, тъй като „подобна музика просто не може да се свърже в съзнанието ни с целия богослужебен стил, тя нарушава затвореното единство на богослужението…“[1] .
Колкото и иновативна да звучи за някои идеята за инструментално звучене в православното богослужение, не бива да забравяме, че в своя многовековен ход Православната църква е избрала музиката, която огласява църквите, да е единствено акапелна (с редки изключения [2]).
Факт е, че Византия е познавала органа като инструмент още в 4. в., а през 8. в. император Константин Копроним подарява орган на крал Пипин. Органът във Византия обаче е бил използван само при дворцовия церемониал, не и в храма. Защото православната традиция утвърждава човешкия глас като единствен най-съвършен музикален инструмент.
Да, наистина, в Стария Завет евреите са използвали различни инструменти в богослужението си, но Старият Завет и неговият закон са, както знаем, „сянката на бъдещите блага“ (Евр. 10:1). Как стоят нещата в Новия Завет, където тази сянка изчезва, а настъпва ерата на пълноценното богообщение?
В Светото Писание имаме свидетелството на двама от евангелистите, че Самият Христос е пял в нощта, когато на Тайната вечеря установява светата Евхаристия. „И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:3; Марк. 14:26) [3]. Православната църква остава вярна на древната акапелна традиция, с което може само да възхити нашите умове и да настрои чувствата ни към благоговейно сакрално музициране.
Бележки:
[1] Флоренски, П. Иконостас. С., 1994, с. 73.
[2] Борисов, И. Къде в Православната църква звучи орган?, www.pravoslavie.bg, 10 август 2021 г.
[3] Борисов, И. Селенията на църковната музика. С., 2019, с. 17-20.