КОЙ Е ЧОВЕКЪТ?

203 0

Автор: свещ. Георгий Чистяков

Източник: chistiakov.ru

Превод: Пламена Вълчева

Христос воскресе!

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?” — този въпрос иудеите задават на изцеления, за когото току-що прочетохме в началото на петата глава на Евангелието от Йоан. „Кой е Човекът?” — го попитали иудеите. А самият разслабен на въпроса на Иисус дали иска да оздравее отговаря: „но си нямам човек”, нямам човек, който да ми помогне да се спусна в къпалнята, когато водата се раздвижи; затова, когато аз дойда, друг вече ме е изпреварил.

Ако ние с вас, братя и сестри, внимателно прочетем това евангелско четиво, наистина внимателно, стараейки се да разберем всяка негова дума, ще видим, че една от ключовите думи в това евангелско четиво е думата „човек”. Тук Иисус ни открива Себе Си като човек. В този Човек обаче действа Божията сила. И самият този Човек се явява тук като присъствие на Бога сред човеците. Нека повторя, в Евангелието се казва:  „човек”, „човек” и още веднъж  „човек”!

Но ние с вас много често забравяме това. За нас нашият Господ Иисус Христос е повече Бог, отколкото човек. И в това се крие ужасната язва на нашата вяра. Някак неусетно ние се плъзгаме в една посока, която се нарича монофизитство, когато вярващите християни не признават Човека в Иисус, а виждат в Него само Бога. И това действително е голямо бедствие за нашата вяра, защото, когато не виждаме в Иисус своя Брат, а виждаме само Божието присъствие тук, на земята, ние всъщност преставаме да бъдем християни. Животът ни се лишава от най-важното, от най-същественото нещо. И тогава ние се питаме: защо в Евангелието, в „Деянията на светите апостоли” и в другите книги са описани такива чудесни изцеления, такива чудесни събития с хората, а в нашия живот не се случват подобни неща? В живота ни не се случват подобни неща по една много проста причина: защото ние не чувстваме, че срещата ни с Иисус е среща с Човека, с Учителя от Назарет, с този Човек, чрез Когото Бог ни се открива. И това човешко измерение на християнството, което някак си слабо присъства в сърцата ни, слабо присъства във вярата ни, много често до такава степен липсва в нас, толкова е  слабо, че ние просто не знаем какво да правим.

Когато четете Евангелието, се опитайте да следвате Иисус така, както са Го следвали апостолите, които в началото са нямали никаква представа Кой е този Човек, които не са знаели нищо за божествената Му природа, а са познавали единствено Неговата човешка природа. Нека и ние с вас се опитаме да вървим след Иисус така, както са вървели учениците.

През тези пасхални дни, когато на богослуженията се четат „Деянията на светите апостоли”, когато сме по-близо от всякога до апостолските времена, нека се опитаме да препрочетем Евангелието не само като свещена книга, а така, сякаш всеки от нас, всяка от нас върви след Иисус заедно с учениците. Уверен съм, братя и сестри, че тогава изключително много ненужни неща ще си отидат от живота ни. Ще изчезнат много от страстите, които ни разрушават; ще изчезнат много от глупостите, които изпълват съзнанието ни, а ние ще се обогатим с едно удивително богатство.

Когато днес в „Деянията на светите апостоли” четем за Тавита, научаваме, че тя е била ученичка. И че другите ученици и ученички са били там. И така, първото название на християните е „ученици”. Дай Боже всички ние да бъдем ученици на Този, Който дойде в света, за да умре и да възкръсне заради нас и заради нашето спасение, Този, Когото Самият Бог нарича „Моя възлюбен Син”.

Това исках да ви кажа днес. Нека Господ ви закриля, благославя и укрепява!

Христос воскресе!

Проповед в храма Св. безсребърници Козма и Дамян” в Шубино (Москва) на 26 май 2002 г.