КОЙ И КЪДЕ ИЗДАВА ПЪРВИТЕ ПЕЧАТНИ НОТИРАНИ (НЕВМИРАНИ) ЦЪРКОВНО-ПЕВЧЕСКИ СБОРНИЦИ?

274 0

Автор: Ивайло Борисов

Книгопечатането изиграва огромна роля в историята на човечеството. Несъмнено то е и едно от най-великите му открития, а преминаването от ръкописи към печатни книги е епохално дело.

Първите печатни църковно-певчески сборници с невмена нотация [1] излизат в днешна Румъния през първата половина на ХIХ в. — по-точно през 1820 г. В тези книги са поместени православни едногласни богослужебни песнопения.

Издателят им е известният музикоучител Петър Ефески. Кой всъщност е пионерът на печатните нотирани сборници?

Петър Мануил Ефески е роден в Кушадасъ, Ефес. Бил ученик на Георги Критски и на тримата цариградчани, създатели на Новия метод от 1814 г. — Хрисант Мадитски,  Хурмузий книгохранител и Григорий протопсалт, които му преподавали в основаната през 1815 г. Цариградска патриаршеска музикална школа.

Петър Ефески съставил херувимски песни, неделни причастни на осемте гласа и др. Бил учител в Букурещката княжеска музикална школа. Умира в Букурещ през 1840 г. Вероятно е погребан в манастира Черника край Букурещ.

Сред учениците на Петър Ефески е бил и най-известният протопсалт в Румъния йеромонах Макарий (1770 — 1836 г.). Той разпространил навсякъде новото пеене, и така през 1829 г. всички окръжни градове имали певчески училища по неговия метод. Йеромонах Макарий е смятан за основател на румънската псалтикийна музика.

За Петър Ефески се знае, че е бил познавач и на светската музика — явление, което не е изолирано за тогавашната действителност — много от добрите църковни певци познавали, а някои от тях и творили светска музика (с помощта на т.нар. маками — ладово-мелодически модели, възникнали върху основата на народни мелодии, не отговарящи на европейския темпериран строй).

Кои книги издава Петър Ефески?

Петър Ефески превел и издал оригиналния възкресник [2] и славник [3] (за празниците по минея и тези от триода) на големия църковен музикант от ХVIII в. Петър Лампадарий [4], който, реално погледнато, почива едва 43 години преди появата на сборниците [5]. Тук бихме могли да споменем за правилото, че щом едно нещо е най-близо по време до даден извор, трябва да му се гласува най-голямо доверие.

Защо казваме, че Петър Ефески — този „Гутенберг на едногласното православно църковно пеене“ — освен, че издал, също така и превел песнопенията на именития си съименник? Защото невмите, с които пишел музика Петър Лампадарий, били преходни между късновизантийската и модерната невмена нотация от ХIХ в. — т. нар. Нов метод.

Нека отбележим и един друг факт — „Възкресникът” на Петър Лампадарий, примерно, на по-късен етап е издаван и от други (например от Йоан протопсалт). Трябва да споменем обаче, че в различните издания на „Възкресника” има някои разлики в нотираните песнопения [6].

Може би някои биха си задали въпроса „Защо това е така?”. На тях ще кажем, че преводите на песнопенията на старите музикоучители от техните следовници, извършвани на нов тип нотация, са били вид тълкувание на църковно-музикалната материя [7].

 

У нас

Книгопечатането изиграва съществена роля за развитието и на родната ни българска култура. През 20-те години на ХIХ в. започва преходът от ръкописна към печатна книга, като първоначално книгопечатането се осъществява извън българските предели в Цариград, Одеса, Букурещ, Виена и Крагуевац.

Първият българин, който съставил и издал общо четири книги три църковнопевчески сборника и едно музикално-теоретическо ръководство, е Николай Триандафилов. Това се случва тридесетина години след появата на книгите на Петър Ефески.

Изданията на Триандафилов са следните: „Цветособрание“ (издадено през 1847 г. в Букурещ), „Воскресник нов“ (Букурещ, 1847), „Гледало ради словено-болгарската нине новонапечатана псалтика“ (Букурещ, 1848 г.) [8] и „Кратка ирмология“ (Букурещ, 1849). Последната книга — ирмологията — е издадена в печатницата на родения в Сливен музикоучител Антон Панов (известен и като Антон Пан) [9].

Сведенията за родения през първите години на ХIХ в. в гр. Сливен Триандафилов са оскъдни. Според наличната информация, през 20-те години семейството му се мести във Влашко, където Николай става монах. Мой преподавател — музикологът проф. Стефан Хърков — споменаваше, че фактът за замонашването му е спорен, тъй като в издадените от него книги никъде не е отбелязан като монах.

Едно лирично отклонение, питал съм се: как става така, че за чужди известни личности, живели по едно и също време с наши изявени сънародници, имаме подробни биографични данни, а пък за много от нашите — не? Мисля, че отговорът е — слаба историческа памет. Ако ние не се уважаваме, не можем да искаме същото от другите.

Относно живота на Триандафилов бихме могли да си зададем и следния въпрос: дали пък той, пребивавайки в Румъния, не се е виждал и общувал с намиращия се по това време в Букурещ Петър Ефески (който е бил учител и на споменатия Антон Пан [10])? Въпрос, на който вероятно няма да получим отговор. Трябва да отбележим обаче, че между намиращите място в сборниците на Триандафилов творби на най-известните гръцки църковни музикотворци, е и името на Петър Ефески.

Виждаме, че както първите печатни невмирани църковнопевчески книги (дело на гръцкия музикоучител Петър Ефески), така и първите български такива са издадени в гр. Букурещ.

Вероятно за осъществяването на това от значение са били два фактора.

Първо, както Петър Ефески, така и Николай Триандафилов по времето, когато са издадени сборниците им, са се намирали на територията на Влашко.

Второ, печатането им е могло да се осъществи много по-свободно в румънските предели отколкото, да кажем, в Цариград.

Нека завършим този текст с едно мислено пренасяне в пределите на романтичния ХIХ в. и поставянето на въпроса: каква ли радост, какъв ли трепет са изпитвали Петър Ефески и Николай Триандафилов, когато ръцете им са докоснали дългоочакваните сборници? Сборници, чиито страници са се превръщали от напечатана хартия в послание, пътуващо към бъдещето. Послание, отправено не към малка част хора (както е било с ръкописите), а към цели поколения — любители на въздействащото музикално изкуство.

Бележки:

[1] Под невми обикновено се разбират нотните знаци, с които едногласната християнска музика на средновековието е била записвана от VIII в. нататък. Византийските невми, с помощта на които записваме песнопения и днес, през вековете отбелязват няколко етапа на развитие, като днешният им вид е отпреди 200 години.

[2] В оригинал — гр. ез. Анастасиматарион.

[3] В оригинал — гр. ез. Доксастарион.

[4] Борисов, И. Кой е най-големият композитор на църковна музика в Цариград през 18 век?, www.pravoslavie.bg, 23.08.2021г.

[5] В съвремието тези сборници са преиздадени в Гърция.

[6] Нещо, на което ми обърна внимание църковният певец от Пловдивска епархия г-н Борис Борисов, добър познавач на невмената ортография (правопис).

[7] Срв. Борисов, И. За процеса на тълкувание (екзегезис) във византийската музика. — Християнство и култура, бр. 101, с. 103-107, 2015.

[8] Музикалнотеоретичният текст на „Гледало”-то е почти буквален превод на „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“ на Хрисант Мадитски. Вж. Въведение в теорията и практиката на църковната музика според Новия музикален метод, съставено от Хрисант от Мадит, учител по теория на музиката, вече поправено от многото пропуски, изяснено и опростено от Хурмузий, книгохранител на Великата Христова Църква, един от изобретателите на Новия метод. Превод от гръцки език: Мария Стелиу Капетаниу, София, 2011.

[9] Хърков, Ст. Един забравен сливенски възрожденец Антон Пан, авторът на музиката на румънския химн, www.iridasliven.com, 23.08.2020 г.

[10] Вж. бел. 9.

Литература:

 Богоев, М. Учебник по източно църковно пение. С., Фотот. изд., 1992.

Динев, П. Обширен възкресник с полиелеи, величания, катавасии и подобни. Превел от

източни на западни ноти Петър Динев. Част втора, С., 1949.

Малчев, А. Кратка история на Православното Църковно пение и неговите изпълнители химнографи, www.pdfcoffee.com

Миладинова, М. Музикалноиздателската дейност през българското възраждане. – В: Българската музикална култура през епохата на националното възраждане. Муз. хоризонти, извънреден брой. С., 1993, с. 118-122.

Хърков, Ст. За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането. Музикални хоризонти, 17-18, 1988.

ΠΕΤΡΟΥ ΜΑΝΟΥΗΛ ΕΦΕΣΙΟΥ († 1840) ΠΟΛΥΕΛΕΟΙ ΚΑΙ ΕΚΛΟΓΕΣ. ΑΝΑΣΤΑΣΙΜΑ ΕΩΘΙΝΑ ∆ΟΞΑΣΤΙΚΑ Μετά βιο-εργογραφίας του μελοποιού υπό Εμμανουήλ Γιαννοπούλου, Θεσσαλονίκη 2019.