Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
За да разберем днешното евангелско повествование, е нужно да се запознаем със светогледа, който доминирал по време на земния живот на Спасителя Христос. И тъй, правоверният иудеин считал материалното богатство за явен признак за Божието благоволение към човека. И ако някой бил беден, ако нямал деца, това се възприемало като еднозначно свидетелство за неговата греховност, като знак, че Бог се е отвърнал от този нещастен човек, потвърждавайки по този начин неговата греховност.
Само ако разберем това, ние ще можем да усетим изключителната напрегнатост на тази, на пръв поглед, обикновената ситуация, при която един началник попитал Христос какво трябва да направи, за да наследи живот вечен. В отговор му бил зададен контравъпрос дали спазва заповедите. И когато този на пръв поглед успял човек отговорил на Христос: „Всичко това съм опазил от младини“, той изведнъж чул думи, които трудно можел да понесе: „всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене“. За такова предложение не бил готов не само този човек, но и самите ученици на Спасителя. Виждайки, че сърцата им са смутени, Христос казал, че богат трудно ще влезе в царството небесно, като по този начин напълно обезсилил наложилите се представи за материалното благополучие като свидетелство за Божието благоволение още през този живот.
Учениците били шокирани, те наистина недоумявали кой може да се спаси: „Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога“.
Именно оттук започва християнското учение за спасението: човекът стига до ясното съзнание, че със собствените си усилия не би могъл да влезе в царството небесно. Християнството учи, че спасението произтича не от нашето желание, а от Божията милост. Задачата ни се състои единствено в това да бъдем достойни за тази милост и да следваме пътя, завещан ни от Христос.
