КОЙ НИ ЧУВА, КОГАТО ПЕЕМ В ХРАМА

1172 0

Автор: Ивайло Борисов

Кръжа край Бога, първичната кула,

от хиляди години обикалям вече, 

но все не знам: сокол ли съм залутан,

небесна буря или велика песен. [1]

Р. М. Рилке

Моля да бъда разбран правилно — тази статия не е родена от неудовлетворение от това, че като църковен певец страдам от липса на внимание от страна на богомолците. Макар че, честно да ви кажа, днешният човек би могъл с двойно усърдие да се помоли на Всевишния с богослужебните слова: „разсеяния ми ум, Господи, събери“. [2]

Пеенето в храма не се е появило случайно. Ако отците на Църквата бяха сметнали, че само четенето по време на богослужение е достатъчно, нямаше да пеем. Но те са преценили, че музиката притежава голяма сила.

„Бог – пише св. Йоан Златоуст, – виждайки, че мнозина от хората са небрежни духовно, че се отегчават при четене на Свещ. Писание, […] прибавил към пророчествата и мелодия […]“. [3] Всеки певец, комуто е дадено да озвучава свещеното пространство, трябва да има пред очи тази истина.

Някога, когато богослужението не е било толкова богато, са пеели всички християни. Днес не е така. Ако свещеникът е избраният от църковната общност да я предвожда по пътя ѝ към небесния Едем, то певецът е този, който е натоварен от богослужебното събрание да отговаря, да води песенен диалог с духовника. Затова и вярващите трябва да се отнасят сериозно към посланието на изпетите текстове — все пак певецът пее от тяхно име.

Най-напред този, който трябва да слуша пеенето в храма, е … самият певец. Да, точно така, не мислете, че тук има някаква грешка. И, разбира се, тази повеля засяга не толкова правилното певческо интониране (което също е важно), колкото това, че истините, съдържащи се в песнопенията, трябва да докоснат преди всичко техния вестител. В една от частните молитви ние се молим на Бог с думите: „отвори устата ми, за да се поучавам с Твоите слова“.

Ние вярваме, че „първата линия“ на слушащите в храма е заета от Бог, светиите и ангелите. Дори и никой да няма в храма, гласът ни ще бъде чут от това Най-високо място.

Едно предание разказва, че прословутият средновековен църковен певец и музикант преподобни Йоан Кукузел (†1360) бил посетен в съня си от св. Богородица, която му казала да продължава да я възпява и тя няма да го остави. След това Божията майка пуснала златна монета в ръката на живеещия на Атон монах-творец на православна музика [4] (Дали пък в тази история няма профетичен елемент, вещаещ ни, че певците не трябва да очакват кой знае какво земно възнаграждение за труда си?). Така че, драги певци, тези, чийто живот и трудове възхваляваме, ни чуват.

Ще ви разкажа и една друга история, свързана със сънища. Познавам църковен певец, при когото на Задушница отишла една вярваща жена от енорията и му подала банкнота в ръка с молба да се помоли за покойната ѝ сестра, която — забележете — ѝ заръчала насън да предаде пари на храмовия певец, чието пеене тя приживе обичала да слуша. Виждате как понякога това, което правим — пеенето в църква — намира отражение и у тези наши братя и сестри, които се намират някъде много далеч от нашите предели.

Далеч от нашите предели вероятно са и тези, които в определени моменти „невидимо служат с нас“ [5] — светите ангели. Те също слушат нашето пеене в храма. Можем само да се надяваме, че музицирането ни не им носи често смущение — нека не забравяме, че все пак пеенето е част от предназначението им.

Свещеникът-предстоятел на една от църквите, в които пеех, ми казваше, че вярващите от храма особено обичат да посещават богослуженията през първата седмица на Великия пост (по специално т.нар. Велико повечерие). За тях тези служби били не само молитва, но и тържествено музикално изпълнение, хранещо душите им. Тук стигаме до нещо много важно, което църковният певец трябва да знае — пеенето му може да посява в сърцата на другите надежда, красота, молитва …

Чувал съм как благодарение на пеенето на един голям църковен певец-грък от миналия век — става дума за Трасивул Станицас (†1987) [6] — вярващи хора идвали в църквата, в която пеел — атинския храм „Св. Димитър“ — и дарявали средства за нейната благоукраса. А говорейки за красотата на храма, няма как да не цитираме думите на покойния голям архиерей Левкийския епископ Партений (†1982), който казвал, че добрият хор, доброто пеене в храма са неговото живо благолепие (великолепие, красота, хубост).

В храма всичко може да бъде проповед — от държането на духовника до пеенето на певците. Ние не знаем кого би докоснала „певческата ни проповед“. Музиката притежава едно много важно качество — тя умее да тушира назидателността на думите; самата музика може да влияе върху човешките сърца по неизказан начин, да обръща погледа на дошлия богомолец по пътя към Небесното. Но не бива да забравяме, че съществува и обратната страна — ако вършим нехайно и безобразно певческите си задължения, това може да бъде повод не за привличане, а за прогонване на хора от храма.

В днешния свят, който не страда от липса на каквато и да е информация, църковните певци трябва да бъдем още по-внимателни. Защото много от хората, посещаващи храма, имат изграден критерий за хармонично и красиво — най-малко от представяното в медиите. И когато това, което се поднася като пеене в храма, не отговаря на този критерий, пътят до обявяването на Църквата за институция с нестандартни естетически схващания е доста къс. Помня случай отпреди десетина години, при който един епископ бе направил забележка на пеещия псалт в храма, който в стремежа си да блесне с оригинално пеене, „бе влязъл в коловоза“ на музикалния фалш.

Някога прочутият оратор Ливаний (IV в.) казвал, че иска да назначи за свой заместник Йоан Златоуст, но според думите му: „християните ни го отнеха“. Нещо подобно можем да кажем и по отношение на църковната музика. В продължение на немалко векове от новата ера музиката е била изкуство, разцъфващо предимно под храмовите сводове на Църквата. Тя, Църквата, е дала не един и двама велики музиканти — неслучайно денят на св. Йоан Кукузел (1 октомври) е обявен за ден на музиката и музикантите. [7] В светлината на този факт храмовите певци трябва да имат нагласата, че църквата не е място, където може да се пее „както дойде“. Защото зад гърба на певеца стои църковно-певческото изкуство с неговото многовековно развитие, в чийто поток са се родили прекрасни и благодатни композиции, докосващи сърцата на хората по един много специален начин. Тази задача стои и пред нас, днешните църковни певци и музиканти — хубаво ще е тези, които ни слушат, да свързват музиката в храма не с нещо отдавна минало и музейно, а с откриваемата посредством звуците истина. Въплътената Истина Христос (срв. Иоан. 14:6).

Бележки:

[1] Из стихотворение на австрийския поет Райнер Мария Рилке, част от сборника му „Часослов“, превод: Пламен Асенов.

[2] Из богослужебната книга Октоих, 3-ти глас, утреннята служба в понеделник, първа стиховна стихира.

[3] Ибришимов, Г. Духовни бисери от светите отци. Проповедническа антология. Б.м., 1992, с. 33.

[4] Тази златна монета стои и до днес върху иконата на св. Богородица „Кукузелиса“, намираща се във Великата лавра на Атон.

[5] Слова от вместохерувимската песен на Литургията на преждеосветените свети Дарове, която се служи през св. Четиридесетница.

[6] Вж. Борисов, И. Навършват се 30 години от кончината на великия протопсалт Трасивул Станицас, www.pravoslavie.bg, 18.08.2017 г.

[7] На Запад за покровителка на музиката и музикантите се счита св. Цецилия (†230). Тъй като светицата е живяла преди Великата схизма от 1054 г., паметта ѝ се почита на 22 ноември както от православните, така и от римокатолиците. На нейно име е кръстена една от най-старите музикални институции в света — академията „Санта Чечилия” в Рим.