Коливо на Задушница

4501 0

Източник: pemptousia.gr
Превод: Мартин Ганев

Майката стана както винаги рано и постави продуктите на масата. Варено жито, зърна от нар, лешници, бадеми, канела, стафиди и сусам. Кухнята скоро се изпълни с благоухание. Тези благовония се разнасят из къщата два пъти в годината. Веднъж през февруари месец, както сега, малко преди поста на Великата Четиридесетница, в съботата преди Неделя Месопустна и в съботата преди големия празник Петдесетница. Това са задушниците, както Църквата ги нарича, макар че всяка събота е посветена на християните, които са си отишли от живота и са преминали към тържествуващата Църква.

Мария влезе в кухнята с добро настроение.

– Какво приготвяш мамо, попита малката с интерес.

– Приготвям коливо, Мария, детето ми, а след малко ще отида и в църквата при отец Георги. Искаш ли да дойдеш с мен? Аз свършам ей сега и тръгвам?

Мария отговори позитивно и радостна отиде да се обелече в стаята. Майката погледна коливото и се замисли дали има нужда от още нещо. След кратко колебание тя прибави пудра захар върху житото. Нейната майка, бабата на Мария, не добавяше захар никога. Тя го приготвяше по-традиционно. На майката ѝ обаче житото ѝ изглеждаше по-красиво така.

– Да вървим, готова съм, извика Мария от коридора, слагайки обувките си.

– Готова съм и аз! Да вървим, отговори майка ѝ.

На пътя, майка и дъщеря, вървяха мълчаливо хванати ръка за ръка. Мария чувстваше, че те ще направят нещо много красиво и значително.

– С коливото ние “възпоменаваме” тези, които са си отишли от живота, т.е. споменаваме ги и ги почитаме, беше им казала учителката предишния ден. Също така ние очистваме тялото си, като не трябва да забравяме, че малко по малко наближава постът.

На нея много ѝ хареса това, че очистваме тялото си. Това я караше да чувства спокойствие.

Те пристигнаха в храма. Влязоха бързо вътре и затвориха незабавно вратата, тъй като февруарският студ беше смразяващ. Отправиха се към бюрото на отец Георги. Чукнаха по вратата и тя се отвори почти веднага. Свещеникът се зарадва много като видя майката и дъщерята, и ги покани вътре в офиса, за да седнат за малко.

Отецът поговори малко с майката и попита за новините покрай семейството. След това се обърна към Мария.

– Мария, знаеш ли, защо донесохте днес коливото тук, попита той.

Тя отговори веднага:

– За да почетем хората, които са си отишли от живота и да покажем на Бог и на тях, че ги помним и не сме ги забравили.

– Имаш право, усмихна се свещеникът. Искаш ли да ти разкажа за едно чудо, което се е осъществило с помощта на коливото? Чуй: преди много векове, един византийски император на име Юлиян не вярвал в Бога, а в идолите, и искал всички да станат идолопоклоници. В онази епоха, а също и днес, хората желаели да “очистят” тялото си преди Великата Четиридесетница, т.е. поста. Само че Юлиян осквернил всичките храни на пазара, които християните закупили, с кръв от идолопоклонските жертви. Какво биха могли да направят християните? Да умрат от глад ли? Бог обаче не изоставя безпомощен Своя народ. Той изпратил видение на епископа на Константинопол Евдокс посредством един светец; това бил свети Теодор. Светецът казал на епископа да предаде на всички християни да не закупуват храни от пазара през онази седмица, но да си варят и да се хранят с жито, т.е. така нареченото коливо. Така и станало. Християните останали “неосквернени” през онази седмица; те постили и се подготвили за поста, който предстоял. Затова до днес имаме и съхраняваме Задушницата, като почитаме и паметта на свети Теодор. Впрочем ние си припомняме това чудо в първата събота от Великата Четиридесетница.

Мария не знаеше тази история. След като взеха благословение, те поеха път към дома. Малката размишляваше за чудото на свети Теодор. То я беше впечатлило много. Майката се радваше да вижда дъщеря си замислена. Но най-вече се радваше, че бе приготвила и принесла коливо, и че ще се споменат душите на хората, които са отминали. И естествено, бе щастлива, че нейната дъщеря научи за Задушницата от първа ръка.