Красотата в разтление

737 0

Автор: Петя Цурева

“Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то вече е било, и Бог ще повика назад миналото”
Екл. 3:15

Да имаш или да бъдеш? Днешният свят – светът на комерсиалното, има своя отговор. До какво обаче води той? Към какво ни привързва и от какво ни отделя?

Днес на мода е култът към тялото, към сребролюбието, към тщеславието. Култ, който е издигнат до такава степен, че води до коренно видоизменяне на първообраза, който ни е дал Всевишният. Днес на мода е да сме красиви отвън, и то с цената на всичко. Голям процент от българските жени се подлагат на безброй процедури, обезобразяват се физически и морално, застават срещу Бога, изменяйки сътвореното от Неговата десница само за да се харесат на другите, не осъзнавайки, че губят своята природна привлекателност и много често, вместо да ги направи красиви, това има обратния ефект. Корекциите във външния вид, които бяха присъщи единствено на представителите на шоубизнеса, вече са неизменна част от нашето ежедневие. От един невинен стремеж да се подчертаят физическите черти, дадени от Бога, все по-популярно става унифицирането на днешните жени и превръщането им в добре полирани кукли. Поправени, бляскави, „красиви“ и несъвършени в своето съвършенство. Все повече жени предпочитат да блестят пред мъжкото съсловие, вместо да изглеждат красиви в очите на Христос. Това ли е съвършенството на 21 век? Така ли се трудят на своята „нива“ днешните жени? Това ли е „реколта“, която се харесва на днешните мъже?

Жената на 21 век не е облечена в скромност и противно на увещанието на св. ап. Петър — не притежава кротък, тих, покорен нрав и богобоязлив живот. Светият апостол определя на нас, жените, да не се украсяваме външно с плетене на коси, със златни накити, с премени и светско образование, а с благочестие и скромност, ­ със скрития човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога (1 Петр. 3: 3-4).

Трябва да се стараем за душите си, а не за плътта си, защото плътта е преходна, а душата — безсмъртно творение. А вместо това, ние се грижим за своето смъртно тяло, грижим се за своята външна красота, за да се покажем красиви пред света и да получим одобрението на човеците. Отделяме безброй часове да избираме дрехи, накити, благоуханни аромати, да си направим красива прическа, да се гримираме. А колко ли време и енергия отделят дамите, които искат да сложат хиалурон в устните си, да променят бюста си, да удължат косата и миглите си и да направят кой знае още какви корекции на тялото си? Колко хубаво би било да полагаме същите грижи и за душата си. Защо не можем така старателно да я измием с покайни сълзи, да я облечем в добродетелите, на които ни учат светите отци и Свещеното Писание, за да се покажем достойни и красиви пред нашия Господ Иисус Христос? Йеромонах Порфирий в своя проповед казва: „Външната хубост старее и избледнява, а страхът Божий облича жената в неувяхваща красота“.

Защо вместо да се отдаваме на безделие, лекомислие и разточителност, не бъдем благочестиви? Благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот (1 Тим. 4:8). От самото благочестие произтичат всички временни и вечни блага. Но за жалост благочестието и добродушието днес се наричат слабост, честността — безволие, а благородството — страхливост.

Квинт Тертулиан казва, че „желанието да се харесваш произлиза единствено от покварено сърце”. А от поквареното сърце произлизат моралната нечистота и духовната нищета. Лек за това са постът, молитвата, посещаването на Божия дом, приемането на свето Причастие, четенето на Библията и житията на светиите. Житията на светиците са най-светлият пример за християнска добродетел, за душевна чистота, силна вяра и алтруистична любов.

За съжаление, в съвременния свят на добродетели като свенливост, целомъдрие, плахост, смиреномъдрие, доброта, търпение, кротост, покорност, несъмнена вяра във Всевишния  се гледа като на недостатък, като на остарели патриархални ценности, често превръщани в повод за присмех. Днес е модерно да си ловък, находчив, остроумен, сребролюбив, подправен, с многобройни хирургически намеси, да принадлежиш не на семейството си, а на света. А всичко, що е в света похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят (1 Иоан 2:16). Затова светият апостол ни учи да не обичаме света, нито което е в света (1 Иоан 2:15). Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога (Иаков 4:4).

Трудно е в днешния обаятелен свят на страсти, безобразие, нравствени кастрати, пошлост, изопачаване на ценностите и изкривяване на понятието за красота, да се подчиняваш на християнския закон. По-лесно е да си част от разлагащия се дух на света и да се подчиняваш на изискванията на новото време. И така злото капка по капка пробива стената на просвещението и нравствеността и ни тласка към вторите Содом и Гомор. Затова недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия (Рим. 12:2).

Жената, която е носителка на новия живот, вместо да бъде олицетворение на чистотата, очарованието, кротостта и добродетелността, се отклонява по пътя на порока и изменя на своята личност, като по този начин смущава чистото съзнание на подрастващите момичета, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му (Бит. 8:21). С всички хирургични намеси, безсрамно разголване и разточителност, такива жени дават пример кое е правилно и харесвано и оттам видимо повлияват нравите и моралните ценности на младите момичета. По думите на Иисуса, син Сирахов: „Имаш ли дъщери, имай грижа за целомъдрието им и не им показвай весело лице” (Сир. 7:26).

Нека не бъдем съучастници в тази силно изразена секуларизация, безбожие, сатанински егоцентризъм, алчност, пошлост, зрелищни удоволствия, коварство и всякакви низки щения, защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно (Екл. 12:14). Нека положим всяко старание да привнесем към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов (2 Петр. 1:5-7).