Красотата — изкушение или състояние на душата

597 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Един от боговидците на светото Православие на 20 в., св. Николай Велимирович, изрича следното: „Красотата е едно от най-големите изкушения, които човек трябва да преодолее. Светите великомъченици Екатерина, Варвара, Анастасия и Параскева и много други са го преодолели, понеже са опазили друга красота — онази, която е по-ценна от физическата”(„Житие и слова”, стр. 163).           Тази мисъл е истинско прозрение, което е плод не само на неговия богат житейски и духовен опит, но преди всичко „откровение свише” от посещението на Духа Светаго. Затова има особен релеф и значимост за всички и хвърля поток от светлина със своята пълнота.

Физическата красота е дар Божий, но и проклятие за всеки, който е надарен с нея. Много често става така, че тя носи на своя притежател нещастия и беди, повече отколкото радост и възторзи. Хората, които я притежават знаят тежестта и коварството на това „мнимо превъзходство”, което може да се превърне в истинска съблазън.

Типичен пример за това е френският актьор Ален Делон. Много пъти този талантлив актьор и оригинален творец е получавал награди за най-красив мъж в различни авторитетни класации, но изненадващо за всички е подчертавал, че самият той не носи никаква заслуга за своята красота, а я приема като външна, природна даденост. Нещо повече — изтъквал е, че тя му носи повече нещастия и несгоди, свързани с открити или зле прикрити прояви на завист и омраза от хора от неговото съсловие, които са го огорчавали и наранявали дълбоко. Подчертавал е, че тя се е превръщала в истинска пречка да бъде възприет като личност и характер, такъв какъвто е в действителност, а не пречупен през нейната искряща призма. Това му е създавало осезаеми проблеми в отношенията с мъжете и жените в чистия му стремеж да си намери истински приятели и да оформи своя лична среда.

В още по-голяма степен това се отнася за вярващите християни — тези екзистенциални изповедници на чудото на Христовото учение, които понасят пораженията от световните стихии. Защото красотата е голяма съблазън за околните. И сатаната, този вечен изкусител и неуморим враг на човешкото спасение, прави всичко възможно, за да я похити и опустоши.          Практиката горчиво показва, че много хора са били уязвявани и наранявани само защото са притежавали този дар по рождение. Като вдъхновител на силите на разрухата и носител на силите на ада, чрез мисловни внушения, този неустоим виртуоз  върху сетивата на хората е настройвал срещу надарените с него вярващи техни близки и далечни, мъже и жени, колеги и приятели. И най-страшното — най-близки роднини или висшестоящи. По своя невидим и неуловим начин ги е превръщал в подвишни мишени за зловредни атаки и клевети или ги е настройвал към задоволяване на най-низки страсти и долнопробни пороци. Стига се дотам, че тези жертви биват подлагани на системен психически и физически (сексуален) натиск, който се превръща в истинска дискриминация. Всичко това е довеждало и довежда  да погубни последици: душевни разстройства и загуба на вътрешния мир, като в някои случаи се стига  до изключителни страдания и житейски трагедии.

Житията на светците и праведниците са пряко потвърждение за това. Красотата се е превръщала в истински катализатор за клокочещата завист на лукавия. От светото Писание знаем, че „дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне”(1Петр. 5:8). В стихията на невидимата бран това допринася за допълнително напрежение и поводи за противоборство и подтискане на подвизаващия се. Бесовете — тези верни слуги на дявола, с особено ожесточение и настървеност връхлитат върху всичко, което той притежава, като се стараят да опошлят и опозорят даровете, получени от Небето. Според учението на светите отци те имат пълното познание за миналото и настоящето и се опитват да се възползват от всеки недостатък или пропуск на вярващия, за да „потъмнят” неговите добродетели. По всевъзможни начини се опитват да настроят околните и чрез мисловни прилози да ги „хвърлят” в борбата срещу всеки, който е тръгнал по тесния, но спасителен път към царството Божие. Изпробват всичко, за да разстроят и попречат на личността и колкото по-ревностен и искрен в изповядването на вярата си е човек, толкова повече усилия те хвърлят, за да му пречат. Целта им е да нарушат неговият духовен ритъм и да  го хвърлят в смут  и безпокойство, за да го отклонят от личното му духовно развитие.

Но всеки, който е приел Христос като „огнен печат” в сърцето си, по думите на „сръбския св. Иоан Златоуст” е „опознал друга красота”, а тя е всъщност истинската, духовната и непреходната. Тази, която е привилегия за избраните, а именно — божествената красота, която не произтича от упражненията на интелекта или даденостите на ума, а произхожда свише. Тя е отражение на Небето и носи сиянието на вечността.

И всички подвижници — богати или бедни, известни или почти неизвестни — я носят в себе си, защото тя е отражение на вечната и непреходна красота, която не увяхва и не може да бъде опошлена от външните провления на времето. С трудове, лишения и скърби, в непрестанна борба със старата си природа и веянията на демоните, светите люде са осветили своята душа, сърце и воля. Така те са се превърнали в икони Божии и са обожили себе си. Приели са един скъпоценен дар — Божията благодат и са заблестели като светилници, които озаряват всичко около себе си.

Свещеното Предание свидетелства за  примера на духовните огледала на Славата Божия, а именно — лицата на праведниците. Те  сияели с нереална и  неземна красота. Това не е свързано по никакъв начин с техните физически характеристики или с някакви дадености, а е плод и достояние от посещението свише. Божии угодници като св. Серафим Саровски и св. Амвросий Оптински са блестели като малки слънца, дрехите и телата им са благоухаели, но не вследствие от поддържането на лична хигиена, а от озаряващото действие на Божията благодат, и това ставало по такъв начин, че е правело впечатление на всички поклонници.

Затова нека и ние бъдем подражатели на истинските Христови подражатели и да отразяваме Божията слава и нетленна красота, като се стараем във всичко да ги последваме. Да превъзмогнем онова, което произтича от старата ни повредена природа и счупвайки оковите на личната си недъгавост, се освободим от духовете на земята. Тази красота е нереално състояние на духа, непознато за онези, които не са заразени от тихата лудост на вярата. Тя е чисто свидетелство за посещението свише и потвърждение за това, че се движим правилно по пътя към Божието нетленно царство на светлината и любовта. Амин.