КРЪСТЪТ КАТО ПЪТ И ТАЙНСТВО

570 0

Автор: архим. Георги Капсанис

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Наистина Кръстът Господен ознаменува всичко в Църквата Христова и в живота на християните. Нищо от онова, което се случва в светата ни Църква и в нашия благочестив живот, не е лишено от печата на Честния Христов Кръст. Чрез знамението на Честния Кръст се свещенодейства тайнството на Божествената Евхаристия. Чрез светия Кръст се извършва първото тайнство на спасението — светото Кръщение, както и всички църковни свещенодействия. И във всекидневния ни живот — от момента, в който се събудим, до момента, в който заспим вечер, от мига, в който се родим, до часа, в който предадем душата си на Бога, а близките ни предадат нашето бренно тяло на последния му земен пристан — Кръстът увенчава и запечатва всичко.

И това със сигурност не е случайно, нито се извършва само за да бъдем осенени от някаква божествена сила или от Божията закрила и благословение. Да, това също присъства, но ако се вгледаме по-дълбоко, ще видим, че Кръстът е неизменен спътник в живота на всеки християнин и в живота на цялата Църква. Защото Кръстът е същността на православната вяра и на християнския живот. Дали ще кажем „живот в Христос”, или „живот чрез Кръста Христов” е едно и също нещо. Делото на Господ Иисус Христос е немислимо без Неговия Кръст. Немислимо е да водим християнски живот, без да сме причастни на Кръста Христов. Ето защо само онова, което християнинът извършва в духа на Христовия Кръст, може да се нарече християнско. Всичко, което не е извършено в духа на Христовия Кръст, е плътско, егоистично, себелюбиво, богопротивно и безблагодатно. Следователно съществуват два пътя в живота: пътят без кръст и пътят на кръста. Пътят без кръст е пътят на егоизма, пътят на света, пътят на човекоцентризма, пътят, по който човек живее със самия себе си, а не с Бога и със своя брат. А пътят на Христовия Кръст е пътят, по който човек се старае да победи плътското мъдруване, да победи ветхия човек, да победи егоизма си и да живее, отдавайки себе си на Бога и на брата си.

Ако Кръстът Христов и кръстната смърт на Христос имат толкова голяма сила, то е защото на Кръста Христос привел човека в неговия истински „път”, в неговата истинска природа. Чрез Своето съвършено послушание, дори до кръст и до смърт, Христос заличил непослушанието на Адам, неговия бунт, по чиято вина цялото човечество отпаднало от Бога. Трагедия на човека се заключава в греха и егоизма на Адам, който отделил от Бога цялото човечество. В пълнота тази велика трагедия на Адам била изправена чрез необяснимото понизяване на Божия Син, чиято кулминация бил Неговият Кръст.

И понеже на Кръста напълно била заличена грешката на Адам и Ева, както и на хората, живели преди Христос, затова и Кръстът е великата победа на Христос над дявола, греха и смъртта. Ето защо дяволът толкова много се страхува от Христовия Кръст, защото на Кръста Христос разрушил всичките му зли дела, всички козни, които кроил, всички безчинства, които извършил, всички примамки, с които държал в плен човешкия род. Там, на Кръста, Господ го победил, сразил го напълно със Своето крайно смирение и съвършено послушание пред светата воля на Бога, Своя Отец.

И виждаме, че за нас като християни няма друг път в живота освен пътя на Христовия Кръст, по който споделяме с Христос във всеки миг от живота си Неговото смирение, Неговата жертва, Неговата победа над страстите и егоизма ни, над нашата воля, която е своенравна, грешна и болна. Всеки път, когато вършим грях, когато проявяваме нашата зла воля, когато се гордеем и сме непокорни, когато своеволничим и имаме лоши помисли, всеки път, когато гледаме на другите по егоистичен и плътски начин и искаме да ги използваме, ние предаваме Кръста Христов, преставаме да се движим по пътя на Кръста Христов и започваме да живеем по пътя на стария Адам, който е път без Кръст, път на егоцентризма, на болезненото затваряне в своето аз.

Но слава Богу, за нас винаги съществува покаяние след нашите неуспехи, когато дяволът ни е увлякъл с мисълта, че заради своето щастие трябва да се отклоним от кръстообразния живот и да живеем като стария Адам. Благодарим на Бога за Неговата велика любов, която се е проявила на Кръста, за това, че със своето покаяние можем да изпросим прошка от Него и мигом отново да открием правилния път и отново да започнем да живеем кръстообразно в своя живот.

Обърнете внимание, братя мои, на тази твърде обичайна заблуда и примамка на лукавия. Той често ни изкушава с мисълта, че щастието ни се състои в това да нямаме кръст в живота си, и тогава не приемаме ближния си като образ Божий и като свой брат в Христос, а започваме да гледаме на него егоистично и по плътски, искаме да го експлоатираме, стремим се да го подчиним, вместо да му служим съгласно думите на Господа: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи” (Мат. 20:28). И какво виждаме тогава? Какво вижда светът, който е избрал този начин на живот? Вижда, че в житейския път без кръст за човека няма истинска радост и щастие. Въпреки това дяволът нашепва на ухото на човека: „Защо ти трябва живот с кръст? Ако вървиш по кръстния път, ще изостанеш, всички ще те използват, ще ти се смеят, ще те изтормозят, ще станеш за посмешище.” Това е изкуството на дявола, неговото дяволско изкушение: „Не трябва ли и ти да живееш като целия свят? Експлоатирай другите, използвай ги, не гледай на тях като на образ Божий, а като на съсъд за наслаждения, живей само за себе си, недей да живееш за Бога и за хората.” И нещастният човек вярва на това, приема го и смята, че действително в житейския път без кръст ще намери истинска радост и мир, но уви, не ги намира.

И ето, днес, отново се издига Кръстът на нашия Господ, за да напомни на всички нас и на целия свят, че само когато изберем Кръста, когато Кръстът стане нашият житейски път, само тогава за нас ще има и възкресение, и истинска свобода, и истинска утеха в Божията любов и в любовта на братята ни, само тогава ще придобием истинския Христов мир. Ето великата тайна на благочестието на нашата вяра: където има кръст, там има и възкресение, а където има възкресението, там задължително е имало кръст. Никъде няма да видите възкресение, което да не е било предшествано от Кръста Христов.

И понеже сме възприели това в светата ни Църква, възприели сме го чрез делото на нашия Господ, Богочовека Христос, Който бе разпнат на Кръста, и това е начинът, по който са живели светите апостоли, светите отци, преподобните подвижници и пустиножители, и всички светии, които са се подвизавали в света като верни служители на Господ Иисус Христос — трябва да знаем, че в това се състои цялото Христово благовестие. И затова, като християни, ние се стремим да живеем по пътя на Христовия Кръст. А ние, монасите, затова и сме излезли от света в тази благословена пустиня, в тази свята кръстовъзкресна земя на нашата Владичица Богородица, — за да живеем с Кръста Христов, за да живеем по пътя на Кръста Христов. Затова особено силно усещаме благословението на днешния ден — Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст.

В задамвонната молитва, която бе прочетена днес в края на Литургията, една от древните задамвонни молитви на Църквата, чухме следните думи: „Издигни ни и ни възнеси, Господи, с истинското издигане, което се извършва чрез Твоя Кръст, с причастността на Твоя Кръст, и ни запази от лъжливото издигане, с което сатаната се опитва да ни измами, че ще ни издигне, а ние, като му вярваме, вместо да се издигнем, падаме и се сгромолясваме, стигайки до адските мъки.”

Да даде Бог Своята благодат на всички нас, братя и отци, да отвори духовните ни очи, за да разберем великото тайнство на Христовия Кръст, което не може да се проумее отведнъж. Това е едно необозримо тайнство, на което се учим с помощта на Божията благодат през целия си живот и което въпреки това остава необятно. И всеки път, когато го преживеем, сме заставени да кажем: „Все още не сме го вкусили в живота си”, и всеки път, когато го вкусим, искаме отново и отново да го преживеем дори когато сме паднали и слаби.

Да даде Бог да стоим винаги при нозете на Разпнатия, за да се поучим от страшния и велик урок на кръстната Господня смърт и така да станем причастни на Неговото животворящо възкресение. Нека Господ ни сподоби да бъдем кръстовъзкресни християни и кръстовъзкресни монаси. Амин.

Манастир „Григориат”, Света гора, 1986 г.