Автор: митр. Трифон Туркестанов
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
За пореден път в началото на нашия пост, въздържание, покаяние и подвизаване пред нас се издига Кръстът Христов; с това той ни заставя да си спомним за себе си, за своята душа и за нейното християнско назначение.
Обикновено ние сме увлечени в своето ежедневие, в своите житейски интереси, грижи, тревоги, озлобление; ту се радваме, ту скърбим, ту недоволстваме, ту тържествуваме и по никакъв начин не се замисляме за християнското си назначение. Но да си представим, че ни сполети някаква беда, че ни застигне някаква скръб, особено смъртта на близък и скъп за нас човек — баща или майка, няма ли тогава моментално да се измени нашето настроение? Ние ставаме унили, тъжни и най-главното — придобиваме по-дълбока вяра; всичко, което ни е занимавало до този момент, сега ни се струва незначително и нелепо пред лицето на смъртта.
Точно по същия начин, възлюбени братя, върху нас въздейства и Въздвижението на Кръста Господен: то ни напомня за смъртта на Спасителя Христос, претърпяна от Него за нашите грехове; живо ни напомня за даруваната ни от Спасителя сила за борба с греха… Кръстът е силата за тази борба! Кръстът — това е символ на саморазпятието! Така ние разбираме, че кръстът е станал християнски символ не защото Христос е бил разпнат на него, а защото, когато гледаме кръста, ние трябва да помним, че и на нас ни предстои да страдаме в живота, а след това да умрем. Всъщност за това ни напомнят всички тайнства и обреди. Какво представлява тайнството Кръщение? Смърт за греха. Тайнството Покаяние и Причастие със светите Христови Тайни — нашето причастие към страдалческия живот на Спасителя Христос. Кръстът на купола, върху гърдите — всичко това трябва да напомня на християнина за борбата с греха.
В душата ни се наблюдава раздвоение, защото в нея живее грехът; в нас сякаш живеят двама души. Единият е добър: обича доброто, готов е да обгърне целия свят, смирява се, търпи, обича враговете си… Другият обича плътта; той е тщеславен, завистлив, сладострастен… И целият ни живот протича в борбата между тези двама души, т.е. в борбата на доброто със злото. В тази борба за надмощие над злото се заключава единствената цел на нашия християнски живот.
31 юли 1907 г.
