Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
В деня на великото откровение на тайната на Светата Троица — съзидаващия Отец, изкупващия Син и животворящия и освещаващ Дух Свети — Църквата възпоменава не просто едно историческо евангелско събитие. Затова и празникът Кръщение Господне е наречен Богоявление, затова и в тропара на празника светата Църква свидетелства, че „се яви поклонението на Светата Троица”.
Но, както неведнъж сме казвали, братя, църковните празници не могат да бъдат откъснати от живота ни, не могат да бъдат едно обикновено възпоменание на миналото.
Силата на един празник е в неговото въздействие върху живота.
За какво ни кара да си спомним празникът Богоявление? Преди всичко за най-важното събитие, което може да се случи в живота ни — за нашето кръщение, за обетите, с които сме обвързани в светия купел.
За християнина, казва църковният отец от първите векове св. Кирил Йерусалимски, кръщелните води са „и гроб, и майка”. Гроб на целия му предишен живот извън Христос и майка на новия му живот в Христос и в царството на Неговата безконечна правда.
Кръщението е вход от царството на тъмнината в царството на светлината. „Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся…” Този, който се е кръстил в Христос, се е облякъл в ризата на Христовата правда и е прекъснал своята връзка с потъналия в зло свят. Силата на кръщелния обет е в любовта. Кръщаващият се човек обича. В името на тази любов той предпочита Христос пред света и поставя радостта от общуването с Христос безмерно по-високо от светските удоволствия и житейските утехи. Този, който обича, никога не се допитва до „плът и кръв”, никога не изпълнява само донякъде онова, което любимият очаква от него.
В това се състои нещастието на „половинчатите” християни в наши дни — че не обичат Христос, че искат да служат и на Него, и на света. И в това се състои трагедията на нарушаването на обетите на светото Кръщение — че не Го обичаме, че не сме способни да отидем на страдания заради Него. Да отидем не с ропот и недоволство, а свободно, радостно, по своя собствена воля. Християнин е не този, който трябва да бъде заставян да изпълнява евангелския закон, а този, който сам се стреми да го изпълнява, който търси възможност да бъде не само слушател, но и изпълнител на божествените заповеди.
И тъй, братя, като празнуваме днешния тържествен празник, нека си спомним за обетите на нашето кръщение, за лична ни любов към нашия Спасител Господ Иисус Христос.
Любовта не познава съмнения и противоречия, тя не се страхува от никакви „препъникамъни”, които стоят на пътя на хладния и откъснат от живота, „крещящ” разум. Самата любов поучава, но със свое поучение — поучението на мира, тишината, радостта „в Духа Светаго”.
Да се замислим и ние за благодатния дар на тази любов и да „Го възлюбим, защото Той по-напред ни възлюби” (1 Иоан. 4:19).
