КЪДЕ ДА ТЪРСИМ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

2947 0

Автор: епископ Александър Милеант
Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Четейки Евангелието ние не можем да не забележим, че то често говори за Царството Божие. Многото Христови слова и притчи са насочени към разкриване на същността, признаците и целта на Царството Божие. Това е било толкова очевидно за тогавашните съвременници, че те нарекли цялото Му учение като “проповядваше Евангелието на царството” (Матей 4:23).

Но какво означава това название? Означава ли бъдещ живот след смъртта, който идва с възкресението на мъртвите? Или, може би, това означава моментното духовно състояние на човека, неговата готовност за общение с Бога? Има ли предполага общество, изградено в съответствие с евангелските принципи?

Думата “Царство” предполага доста обширна и сложна обществена структура: държава, империя. Сега, ако всичко, което съществува произтича от Бога (след както няма нищо съществуващо, което да не е създадено от Него), тогава Царството Божие, като принципи и устройство, е целия Божий свят, огромната вселена, която включва всички неща видими и невидими! Това изглежда е по-правилно твърдение.

Но ако ние знаем, че Бог е безкрайно благ и справедлив, откъде идват всички тези раздори? Всички тези нещастия и бедствия, огромен брой злини: престъпления, насилие и несправедливост, болести и смъртни случаи, които виждаме навсякъде? Защо става така, че това, което трябва да се случва, не съответства на това, което всъщност се случва?

“Това е поради греха и неподчинението към Бога, поради съзнателно противене на Него”, обяснява Свещеното Писание.

Това е дарът на свободата, предоставена на хората (и ангелите) от Твореца, който дар предполага възможността да се нарушават Неговата воля и закони. Свободната воля е като огън, който един див човек може да използва, за да сготви храната си и да затопли жилището си в студено време или да изгори гората и може би самият той да погине в този огън.

По принцип Бог би могъл да ни “програмира” да правим само добро, да не вредим на другите и себе си, и да действаме просто като програмирани: да се храним, да спим, да се размножаваме… Но в този случай щяхме да бъдем роботи или животни, водейки се от природни инстинкти, а не свободни същества. Ние бихме били духовно увредени и, освен това, лишени от самата възможност за радост, която е резултат от усърден труд, вдъхновение, духовно израстване и доброволни дела на милосърдие и любов. Бог е създал много същества без нравствена свобода, които все пак живеят чрез физическите закони; но те бяха само подготвителен етап преди сътворението на човека, заради когото Бог е сътворил нашия физически свят.

В Своята съвършена любов Бог не е сътворил хората като сляпо подчинени “механизми”, но ни е създал като свободни “деца”, способни на съзнателна любов и копнеж по Него като техен пример на подражание. Бог е дал на човека велики духовни дарове, настанил го в сладкия Рай, дал му е власт над всички същества и му е дал дървото на живота, така че той винаги да бъде здрав, да може да се усъвършенства и да се радва на живота. Каква чест и благодат! И каква трябва да бъде благодарността на хората, които са живеели в Едем!

Но ние сме наясно с трагедията, която се случила: човекът се научил как да си запали огън и опожарил гората. За щастие той не я е изгорил цялата и завинаги!

Ние няма да преразказваме тук подробности за духовната катастрофа на човечеството, описани в глава 3 на книга Битие. Важно е да се помни, че в резултат на тази трагедия всички хора се раждат нравствено повредени и предразположени към греха. Първородният грях е като биологична повреда на клетката, която преминава от родителите към децата.

Трагедията на човечеството е, че хората, с всичките си добри намерения и усилия, не могат да изцерят духовната поквара, която има своите корени много дълбоко в нашата духовна и физическа същност.

Но шумове, стонове и ругатни се чуват в нашето общество, което е паднало далеч от Твореца. Хората се мамят, лъжат и обиждат един друг, “човекът е станал вълк до своя ближен”. Понякога изглежда, че духовният мрак ще погълне нашия свят, правейки истински ад от него.

Но това никога няма да се случи! Ние знаем, и ни е обещано от Спасителя, че злото ще бъде допускано само до определено време. Идвайки в нашия свят за втори път, Синът Божий ще възкреси всички хора. Тогава всички съзнателни злодейци, изнасилвачи и злосторници, всички които мразят светлината и са щастливи със злото, ще бъдат хвърлени в огнената геена заедно с демоните. Светът ще бъде изцяло подновена след това. Всички онези, които са живеели според Евангелието, обичали са доброто, търсили са истината, страдали са без вина, избягвали са лъжи и насилие, ще бъдат спасени, което означава, че те ще бъдат отново обединени с останалата част от Царството Божие. Тогава ще бъде необяснима радост.

И видях ново небе и нова земя, пише св. апостол Йоан Богослов в книгата Откровение, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше… И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина… Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм. И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът. И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принесат в него своята слава и чест. И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там. И ще принесат в него славата и честта на народите; и няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца. … И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца. Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите. … И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им. И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков” (Откровение глави 21-22).

Естеството на онзи свят е толкова различно от нашата физическа вселена, че на авторът не му стигат думи да го опише. Обаче е ясно, че това е най-красивият свят, и само осъзнаването от осъдения грешник, че той никога няма да влезе там, изглежда е неговото най-болезнено мъчение.

Ето защо Евангелието настоятелно призовава всеки да положи всички усилия и да пожертва всичко, включително и този временен живот, за да влезе в Царството Божие. Царството Божие е нашето истинско отечество, докато този свят в сегашното си състояние е чужд на Бога, и по този начин трябва да бъде чужд и на нас.