Към младежта

2941 0

Автор: Св. Йоан (Максимович), архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец

Източник: fatheralexander.org

Превод: Павел Стефанов

И по-младият син рече на баща си: “татко, дай ми дела, който ми се пада от имота” (Лука 15:12). Притчата за блудния син е най-поучителен урок за младежта.

Ние виждаме в блудния син истинския характер на безгрижната младеж: лекомислие, нехайство, стремеж към независимост, накратко – всичко, което обикновено е характерно за по-голямата част от младостта на човек. По-малкият син израснал в дома на родителите си и след като достигнал юношеска възраст си представял, че животът у дома е твърде ограничаващ. Той смятал, че животът под властта на баща му и пред очите на майка му бил неприятен. Той искал да подражава на другарите си, които се били отдали на шумните удоволствия на света. Той решил: “Аз съм наследник на богат имот. Не би ли било по-добре, ако получа своето наследство сега? Аз мога да управлявам богатството си по-добре от баща ми”. Така лекомисленият младеж бил обхванат от измамния блясък на светските удоволствия и решил да отхвърли игото на послушанието, и си тръгнал от дома на своите родители.

Днес много хора са вдъхновени от подобни подбуди, и ако те не напускат дома на родителите си, дали те не отдалечават от дома на своя Небесен Отец и от послушание към Светата Църква?

Игото на Христос и Неговите заповеди изглежда трудно за незрели умове. Те си въобразяват, че не е напълно необходимо да се следва това, което заповядва Бог и Неговата Света Църква. Струва им се, че могат да служат едновременно и на Бог, и на света. Те казват: “Ние сме вече достатъчно силни да издържим на разрушителните изкушения и удоволствия. Ние можем, със собствени сили, да държим истината и правилните учения. Позволете ни да обогатим нашите умове чрез много видове знание. Нека да укрепим волята си посред изкушения и клопки. Чрез опит нашите сетива ще бъдат убедени от мръсотията на пороците! ” Такива желания са не по-добри от необмисленото искане на по-малкия син към баща си: “татко, дай ми дела, който ми се пада от имота”.

Днес ние имаме лекомислени младежи, които престават да се вслушват в заповедите и съветите на Светата Църква. Те спират да изучават Словото Божие и учението на светите отци, и насочват вниманието си към “мъдростта” на лъжливи учители, като по този начин съсипват по-голямата част от живота си. Те ходят на църква по-рядко или присъстват без внимание, разсеяни. Няма време да бъдат благочестиви и да се упражняват в добродетели, след като те са твърде заети да ходят по филми, по забави, и т.н. С една дума, те се отдават на света все повече и повече всеки ден, и накрая заминават в далечна страна.

Какъв е резултатът от такава разлъка от Светата Църква? Същият като резултата на разлъката на блудния син от дома на родителите си. Лекомислените младежи губят своите отлични сили и талантите на душата и тялото си много бързо, погубвайки за този живот и за вечността всички добри дела, които са направили. Междувременно настъпва огромен глад в оная земя – празнота и неудовлетвореност – неизбежен резултат от дивите удоволствия. Появява се жажда за удоволствие, която е още по-усилена от удовлетворяването на основните страсти, и която в крайна сметка става ненаситна. Често се оказва, че нещастният човек, обичащ света, прибягва до преследване на това, което е долно и срамно, за да задоволи своите страсти, но все още не е дошъл на себе си, за разлика от блудния син; той не се връща на пътя на спасението, но допълва своята гибел – и временна, и вечна!