ЛЕНИВИТЕ ВЪПРОСИ ИЛИ МОЖЕМ ЛИ ПРОСТО ДА НЕ СЕ ТРУДИМ?

1121 0

vm6314Автор: Александър Ткаченко

Превод: Татяна Филева

Източник: www.foma.ru

Търсенето на работа е свързано не само с практически задачи от типа на избор на организация или написване на мотивационно писмо, но и с търсене на отговори на някои привидно отвлечени въпроси: защо изобщо човек е длъжен да се труди, в какво христистияните виждат смисъла на работата като цяло? Но тези въпроси само на пръв поглед изглеждат отвлечени, нали именно те определят нашата мотивация, поставянето на цели, формират критерия за душеполезността на работата, както и целия смисъл на нашия трудов живот

Защо човек изобщо е длъжен да работи? За какво му е такова наказание?

‒ В църковнославянския език думата „труд” е един от синонимите на болест, страдание. И това напълно съответства на библейското разбиране за труда. Съгласно християнското вероучение, необходимостта да се труди с пот на лицето (Бит. 3:19), както и връзката между труда и страданието, за човека е станала пряко следствие от грехопадението. Това, разбира се, съвсем не означава, че човекът е бил създаден от Бога за блажено безделие. Животът на този, който бил създаден по подобие на Твореца, трябвало да стане неразривно свързан с трудовата дейност: И Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина да я обработва и да я пази (Бит. 2:15). За това какво означават тези думи – да обработва райската градина – Максим Изповедник пише следното: човекът бил длъжен „… да съедини рая с останалата земя чрез светостта на своя живот”. Необходимо условие за това било отсъствието „на пристрастия към която и да било част от земята”. По-просто казано, сътвореният човек, постепенно разширявайки пространството на Едемската градина, бил длъжен да превърне в рай цялата наша планета. Задачата, каквото и да си говорим, е мащабна и не е по силите на безделниците. Но това творческо участие в преобразяването на лицето на Земята, към което били призвани от Бога първите хора, не предполагало каквито и да било болезнени прояви. Това била чиста радост от свободното творчество, за която не подобава и самата дума „труд”.

Трудът в съвременния смисъл на думата влязъл в живота на човека едва когато той отпаднал от своя Създател, решавайки да живее по своя собствена воля. И тук човекът веднага се сблъскал с необходимостта да обработва с пот на лицето земята, която започнала да му ражда плевели вместо полезни растения и да го храни със скръб вместо с радост. Бог му предоставил всички блага на този свят даром, направил го Свой наместник на Земята, подчинил му всички животни и всички светии. Но след грехопадението човекът се оказал принуден да полага огромни усилия за придобиването на мизерни трошици от този отхвърлен от него Божи дар. Така се появил трудът.

Истина ли е, че от християнска гледна точка работата по принцип не трябва да доставя удоволствие, за да се закалява душата с пот на лицето?

‒ От християнска гледна точка в този въпрос би било неправилно да противопоставяме закаляването на душата в труда на удоволствието от трудовата дейност. Тези две страни на трудовата дейност могат съвсем спокойно да съществуват заедно, без с нищо да пречат една на друга. Работата е в това, че трудът не се е оказал единствената последица от грехопадението в деятелния живот на човека. Всеки ученик знае, че противоположност на труда е леността. Това тихо зло е така незабележимо, че далеч не винаги успяваме да му обърнем внимание, въпреки че то неотлъчно присъства у всеки от нас от самия момент на нашето раждане.

Както вече казахме, всеки труд се явява резултат от отпадането на човека от Бога. Дори молитвеният труд на светиите е пряко следствие от тази метафизическа катастрофа, когато най-естественото за човека занимание – общуването с неговия Създател – изведнъж се е оказало свързано с болезнено усилие и преодоляваме на някакво тъмно, мудно начало – леността. Но ако последователно развиваме мисълта за това отпадане на хората от Бога, то неизбежно ще трябва да признаем: с това тъмно начало в човека влиза смъртта. Леността не е нищо друго, освен стремеж към разпад, към необратимо разпиляване на енергията, към пълно прекратяване на всички процеси в човешкото тяло и душа. Леността е умиране, форма на смърт, проникваща във всяка секунда от живота на човека. Нейният идеал е постепенното уподобяване на човека в началото на животно, а след това и на нежива органична маса, на жалка купчина гниещо месо. Но в същото време у всеки от нас присъства някакво негативно отношение към собствената леност, интуитивното й възприемане като разпад, като бавно потъване в бездната. И единственото средство, което ни позволява да преодолеем този позор на доброволно пропадане в смъртта, е трудът.

Затова закаляването на нашата душа с труд – това е противодействие на смъртта. А удоволствието от извършената работа – това е радост от връщането към живота, към активната дейност.

‒  Работата не пречи ли на духовното израстване? Много ли са били светиите, които са работели в смисъла, в който ние разбираме тази дума?

‒ Тук всичко зависи от това как разбираме думата „работа”. Ако говорим за работата като за необходимост ежедневно да ходим в офиса и там да изпълняваме поръченията на ръководството, то в историята на Църквата едва ли ще намерим много светии с такава биография. Но ако говорим за връзката на молитвения живот на светиите с някаква трудова дейност, тук отговорът ще бъде съвсем еднозначен: абсолютно всички светии са смятали труда за необходимо допълнение към молитвата. Свети Инокентий Херсонски казвал: „Изобщо, времето на светите хора било разделено между богомислието и трудолюбието. Първото им правило било да се хранят не от чужди трудове, а от своите собствени. Този труд, при цялата оскъдност на външния им живот, им стигал дори за това да помагат на ближните, да хранят гладните, да обличат голите и да откупват пленените”.

Въпреки че трябва да отбележим, че на определен етап от духовното израстване работата действително започвала да пречи на светиите. Преподобният Исаак Сирин пише за това така: „Блажен е, който… пребивава в безмълвие и не тревожи себе си с множество дела, но е заменил цялата си телесна дейност с молитвен труд и вярва, че докато се труди с Бога и възлага грижата си на Него ден и нощ, няма да има недостиг от нещо крайно необходимо; защото заради Бога избягва разсеяността и труда. А ако някой не може да пребивава в безмълвие без ръкоделие, то нека работи, ползвайки се от ръкоделието като от помощно средство, а не за своя изгода, не от користолюбие. Ръкоделието е определено за немощните, а за по-съвършените то става причина за смущение. Защото на нямащите и малодушните Отците са определили да се занимават с труд, но не като нещо необходимо”.

Работата пречела на усъвършенствалите се в молитвата безмълвници-аскети. Но ако ние се опитаме да приложим техния опит върху себе си, то неизбежно ще трябва да признаем, че именно ние се явяваме онези нямащи и малодушни, за които трудът служи като подкрепа в духовния живот. И отношението към работата в нашия живот можем да поставим в простата норма на християнското благочестие: човек трябва сам да си изкарва прехраната. Без изпълнението на това правило всички разговори за духовното израстване ще се окажат напълно безполезни.

‒  Какви видове труд са забранени от Църквата?

‒ В съборния документ „Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква” е казано: „Църквата благославя всеки труд, насочен към благото на хората; при това без да отдава предпочитание на никакъв вид човешка дейност, ако тя съответства на християнските нравствени норми. В притчите нашият Господ Иисус Христос постоянно споменава за различни професии, без да отдава предпочитание на нито една от тях. Той говори за труда на сеяча (Мат. 4:3-9), на слугите и домоуправителя (Лук. 12:42-48), на търговеца и рибарите (Мат. 13:47-48), на управителя и работниците на лозето (Мат. 20:1-16). Обаче съвременността е изобретила цяла индустрия, насочена към пропагандиране на порока и греха, към задоволяване на пагубните страсти и привички, като пиянство, наркомания, блуд и прелюбодеяние. Църквата свидетелства за греховноста на участието в такава дейност, тъй като тя развращава не само трудещия се, но и обществото като цяло”.

Разбираемо е, че монтажът или тиражирането на порнофилми, търговията с наркотици (дори и с такива, които не попадат под ударите на закона), работата в стриптийз или в сферата на „интимните услуги” – всичко това от гледна точка на Църквата е абсолютно недопустимо за християнина. При това изобщо не е важно каква функция изпълнява човек в тази греховна работа – пакетира леки наркотици, рекламира в интернет или търгува с тях на улицата; занимава ли се с проституция, организира ли този „бизнес”, или просто работи като охрана в публичен дом. Всичко това са видове работа, с които човек не бива да се занимава, ако се смята за християнин.

Действително ли Църквата смята леността, нежеланието за работа, за грях?

‒ Да, това действително е така. Светителят Тихон Задонски пише: „Празността, избягването на труда или леността сама по себе си е грях, защото е противна на Божията заповед, която ни повелява да ядем хляба си с пот на лицето си. Още на нашия праотец Адам е казано от Бога: С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет (Бит. 3:19), а тази заповед се отнася и за нас, неговите синове. А светият апостол забранява и да яде на този, който не иска да се труди: който не иска да се труди, не бива и да яде (2 Сол. 3:10). Следователно живеещите в празност и хранещи се от чужди трудове непрестанно грешат; и ще грешат дотогава, докато не се отдадат на благословени трудове. От това се изключват немощните и престарелите, които, макар и да искат да се трудят, не могат”. Вярата без дела е мъртва. Но без дела са мъртви и приятелството, и любовта, и умствените способности на човека, и най-добрите му намерения.

Ти си умен? – използвай ума си за някакво добро дело. Ти дружиш? – узнай как вървят работите на твоя приятел и му помогни, ако той има нужда от твоята помощ. Ти обичаш? – направи нещо заради любимия, започни да преустройваш своето битие в съответствие с тази любов. И не се смущавай от това, че всичко това ще изисква от тебе труд, усилия и дори страдания. В сегашното си състояние човек може да остане човек само чрез тези осъзнати усилия за преодоляването на леността и мудността в себе си – отровни семена, внесени в нашето естество с грехопадението на първите хора.

Светите отци и съвременните духовници дават ли някакви съвети, оттнасящи се до труда и до това как да търсим работа?

‒ Мнението на светиите по този въпрос е напълно очевидно и еднозначно: към труда трябва да се отнасяме като към лекарство против леността и унинието, както и като към средство за изкарване на своята прехрана и за помощ на тези, които имат нужда от нея. А за да си намерим работа, трябва да спазваме главното условие – да я търсим. Народът е казал: „У Бога всичко е достатъчно”[1]. И за намиране на работа пак Господ помага на човека. Но Той помага само на този, който полага някакви усилия в това търсене. Що се отнася до това каква именно да бъде тази работа, то от християнска гледна точка това не е толкова важно. Достатъчно е тя да не е греховна и да е по сърце на човека. Защото работата не е най-главното нещо в живота на християните. Ето какво пише за това архимандрит Йоан (Крестянкин): „Божията воля за нас е в това ние, живеейки на земята, да се научим да познаваме Бога и с радост и желание да следваме Божията воля, която единствена е спасителна и изпълва живота с истинско съдържание. А човек може да върши всяка работа – от най-маловажната до най-значимата, и с това или да се спасява, или да погива”.


[1] В оригинала: „У Бога – всего много”.