ЛЕСТВИЦАТА

5299 0
nova-stulba

Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Сред най-важните сцени, изографисани на стените на храмовете в традиционен византийски стил е „Спасителната и водеща към небето стълба”, обикновено наричана „Лествица”. На този стенопис (или икона) се набляга особено в притворите на някои храмове и трапезарии на Света Гора, както и в по-старите храмове навсякъде другаде.

Иконата е свързана с известната духовна творба, наречена „Лествица”, на Св. преподобни Йоан Лествичник, който процъфтява през 7-ми век. Неговата памет се чества от православните на 30-ти март и в четвъртата неделя на Великия пост.

В тази книга, той описва тридесет стадий на духовно развитие, което той оприличава на тридесет стъпки нагоре по стълбата. Стъпките водят духовния подвижник към обожението, към придобиване на благодат, към спасението – крайната цел на аскезата или духовната борба.

На иконата, която е вдъхновена от тази книга, стълбата стои на земята и достига Небето, символизирано от свод, от който се появява Христос. Стълбата е разположена под ъгъл. Понякога, долната половина на стълбата е под 45 градуса, докато горната половина стои изправена вертикално. Това се прави, с цел да се предаде идеята, че се изискват повече усилия за достигане на най-високите нива на духовно развитие.

В дясната страна на иконата е изобразена сграда, символизираща манастир, и пред входа й стои Св. Йоан Лествичник. С дясната си ръка той посочва стълбата на монасите, които стоят зад него, а в лявата си ръка той държи свитък, на която е написано: “Изкачвайте се, изкачвайте се, братя”.

На върха на стълбата е Христос, появявайки се от Небето. Със Своята дясна ръка Той благославя монаха, който се е изкачил на върха на стълбата, или му държи ръката. В лявата Си ръка държи свитък, символизиращ Евангелието, или корона, която ще постави на главата на победоносния монах. По-долу има и други монаси, на различни етапи от изкачването. Някои са стъпили на стълбата здраво и са на път да се придвижат до следващото стъпало. Други, обаче, едва се държат, тъй като са повличани от демони. И някой политат надолу отляво на стълбата. Един от монасите е паднал от стълбата и е погълнат долу от голям дракон с широко отворени челюсти. Драконът се използва като символ на ада.

Близо до дясната страна на стълбата са изобразени свети Ангели, които насърчават и помагат на възкачващите се монаси. Това е в съответствие с учението от Св. Йоан Лествичник и други св. Отци на Църквата, че тези, които се борят за придобиването на добродетелите са подкрепяни както от Бога, така и от Неговите Ангели.

Ангелите са изобразени с ореоли, облечени със светли одежди и големи, силни крила. Демоните, от друга страна, са изобразени без ореоли, без дрехи, с малки и слаби крила. Телата им са в тъмни и мрачни цветове и имат нещо, което телата на светите Ангели нямат: опашки. Опашките символизират падналото естество на демоните, тяхното животинско състояние. Защото разумната способност, с която Бог ги е надарил, когато ги е създал, и която отличава Ангелското и човешкото естество от естеството на земните зверове, се е повредила поради възставането им против Бога.

Демоните са изобразени с цел напомнят на наблюдателя, че съществуват такива зли безплътни сили, които действат върху нас чрез внушение в ума и нападения, а също така да символизират различните “страсти” (отрицателни емоции и желания) в нас. Свети Йоан Лествичник описва и ежеминутно анализира естеството на страстите, а именно: гордост, чревоугодие, похот, гняв, отчаяние, злоба, и така нататък. Положителните качества – противоположностите на “страстите” – т.е. смирение, въздържание, целомъдрие, кротост, надежда, любов и т.н. – са символизирани от светите Ангели, които също трябва да се разглеждат като реални същества.

Съдържанието на отворения свитък, държан от св. Йоан Лествичник, е взето от заключителното увещание на книгата. То започва така: “Възкачвайте се, възкачвайте се, братя, възкачвайте се с усърдие и решителност в сърцата си, слушайки този, който казва: “Нека отидем до планината на Господа и в дома на нашия Бог, Който прави нозете ни като на елен, и ни издига на високи места, за да бъдем победители с Неговата песен”.

Стълбата на Св. Йоан Лествичник, които иконата изобразява, е вдъхновена от Стълбата, която праведния Яков видял насън. Яков видял стълба, която се надигнала от земята към небето, по която някои Ангели се качвали, а други слизали. Неговият сън или, по-добре – видение, е описано в книгата Битие, както следва: “И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал” (Бит. 28:12-15).

Стълбата на Св. Йоан Лествичник изразява православния възглед, че духовното съвършенство, обожението, спасението не е нещо, което се постига изведнъж, като със скок, но идва след дълъг и труден процес на духовно усърдие или аскеза. В този процес, с постоянни усилия човек се издига постепенно от по-ниски към все по-високи и по-високи нива на духовно развитие. Така, на деветото стъпало Св. Йоан Лествичник казва: „Светите добродетели приличат на стълбата видяна от Яков. Защото добродетелите, бидейки свързани една с друга, издигат към небето оногова, който ги усвоява”. По-късно, в обсъждането на четиринадесетото стъпало, той отбелязва, че “никой не може да се изкачи по стълба с една крачка”.

Коментирайки това, Св. Симеон Нови Богослов казва: “Тези, които искат да изкачат тези стъпала се изкачват на първото стъпало на стълбата, после на второто, после на третото и така нататък …. По този начин човек може да се издигне от земята на Небето”. Първото стъпало на духовното издигане, казва Св. Йоан Лествичник, се състои в тези три добродетели: истинност, пост и въздържание. “Всички младенци в Христа започват с тези добродетели… Защото в тях никога няма да намериш нещо лукаво или измамно. И те нямат нито неутолим апетит, нито ненаситен стомах, нито разпалващо се от похот тяло”. Тези три добродетели ще служат, казва той, като сигурна основа за останалите добродетели.

Идеята за Лествицата присъства често в православните песнопения. Кондака, който се пее на 30-ти март – празника на Св. Йоан Лествичник, говори за неговата Стълба така: „С вечноцъфтящи плодове от книгата на твоите поучения, премъдри, услаждаш сърцата на бодро внимаващите, блажени; това е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава за тези, които с вяра те почитат.”

Трябва да добавя няколко думи за живота на Св. Йоан Лествичник и за намерението и влиянието на неговата книга – „Лествица”. Този велик и много мъдър аскет е бил монах в манастира на Св. Екатерина на планината Синай. След три години той се оттеглил в отшелничество на около пет мили от манастира и живял там в продължение на четиридесет години. Впоследствие той става игумен на манастира и пише своята „Лествица”. Той дължи своето име „Лествичник” на заглавието, което поставя на своята книга.

Въпреки, че тази книга е предназначена за монаси и за тези, които мислят да поемат към монашеския живот, тя съдържа богатство от наблюдения, съвети и наставления, които са от полза за всички, които се интересуват от постигане на напредък в духовния живот. Защото, както отбелязва той в една от неговите беседи (или стъпки), „Ангелите са светлината за монасите, докато монашеският чин е светлина за всички човеци”.

От времето, в което е написана, до момента, „Лествица” е четена и се чете усърдно от монаси, както и от благочестиви християни живеещи „в света” в Гърция, Палестина, Русия, Сърбия, Румъния, България, в Европа и навсякъде. Тя е преведена от девети век насам, на много езици: сирийски, арабски, латински, славянски, руски, български, сръбски, новогръцки, румънски, италиански, испански, английски и други езици. Има два превода на английски език, един публикуван около 1960 в Ню Йорк и един публикуван по-късно от манастир „Свето Преображение” в Бостън.

„Лествица” заема важно място в традицията на православната духовност, известна като исихазъм. Сред най-известните светии, които са дълбоко повлияни от него са Симеон Нови Богослов (11-ти век); Григорий Палама, великият тълкувател и защитник на исихазма (14-ти век); Св. Макарий Коринтски и Св. Никодим Светогорец (18-ти век); старецът Паисий Величковски – също от осемнадесети век, който преведе Добротолюбието и Лествицата на славянски език.