Липсата на вяра и Божият Промисъл

2972 0
promisul

Автор: Св. Йоан Максимович, Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец
Източник: www.orthodox.net
Превод: Павел Стефанов

Никакви наши собствени сили и усилия могат да ни спасят без помощта на Бога, но нито може Божията помощ да бъде от полза за нас без нашето собствено желание за това.

Нищо друго не е изобличавано от Господа към Своите ученици така често, както липсата на вяра. Той предупреждавал всеки относно липсата на вяра не само чрез Неговите думи, но също така и с многото събития, които удивително доказаха силата на вярата и безсилието на неверието или съмнението в Божията закрила и спасение от опасност.

Липсата на вяра (или неверието) се проявява в различни форми: някои хора имат малко вяра в Бога, защото Той не наказва Своите врагове; други се съмняват, че ще бъдат в състояние да измолят от Бог да им даде според техните желания, особено когато тяхната съвест ги притеснява с мисълта, че Бог няма да им прости греховете; още повече хора се опасяват, че Бог ще ги лиши от всички земни блага и от препитание. Тази тройна проява на неверие отчуждава много хора от Бога и ги потапя в различни форми на гибел.

Източникът на нашето неверие е нашата прекомерна самонадеяност, т.е. когато мислим повече за себе си, отколкото за Бога, разчитаме повече на нашите собствени сили, отколкото на Божията помощ.

Каква е причината Бог да допуска унищожаването на толкова голям брой хора, които са увредени или убити чрез магьосничество? Това не е изненадващо: неверието е станало толкова широко разпространено сред хората, така че то заслужава наказание. Много хора не търсят други лекари, освен чародейци (екстрасенси и други подобни), нито пък други лекарства, освен магии и други дяволски работи. Бог справедливо ни наказва със същите средства, с които ние съгрешаваме против Него.

Ако нашата вяра и надежда в Бога се увеличават, то увеличава се и Неговата милост и благоволение към нас. Но горко ни, че има толкова малко от нас, които вярват в Бога с цялото си сърце! Ако анализираме човешките обичаи и навици ще видим, че на всички места и във всички времена липсата на вяра става видна и широко разпространена, което поражда напразни и фалшиви страхове.

Хората често се страхуват от недостиг на храна; понякога те се страхуват, че няма да имат необходимите лекарства по време на болест; от време на време те падат в отчаяние относно все по-нарастващите слухове за война. Всичко това се случва, защото те имат погрешно и съмнително разбиране за Божието благоволение и човеколюбие и Неговата всемогъща сила: това е и причината за жалката и тягостна загриженост на нашия ум по временни неща, за разлика от загрижеността за постигане на благословен вечен живот.

Божият Промисъл се проявява с най-голяма мъдрост: не всяко прегрешение се наказва като по правило незабавно; обаче и не е оставено напълно ненаказано. Ако Бог никога не наказваше безчестието, много хора щяха да си помислят, че не съществува Промисъл. От друга страна, ако всяко прегрешение веднага се наказваше, то тогава щяхме да си мислим, че няма награда или наказание след смъртта.

Затова и Бог, чрез наказване само на някои хора, разкрива Своя промисъл; чрез ненаказване на други непосредствено след прегрешението им, Той ги заплашва с наказание непосредствено след смъртта, в следващия живот, ако те не се покаят в този живот. Всичко е направено от Бог с голяма мъдрост и предвидливост.

По подобен начин всичките противоречиви проявления, с които ние се срещаме в живота ни, всички са мъдро насочени от Божия промисъл; всички земни нещастия се трансформират от Бога в полза и предимство за нас; дори греховни постъпки се търпят, за да ни доведе това до вразумяване и да постигнем нашето спасение чрез покаяние. Защото да се вършат добри дела и да се снизхожда към греховни дела е характерно изключително за Божият Промисъл, тъй като Бог никога не би допуснал съществуването на злото ако Той не беше толкова мощен и добър, така че да произведе добри последици от всички зли дела.

Божият Промисъл е скрит от нас, необясним за нас, но той съдържа един всеобхватен ред за разумно и справедливо управление на света. Ние обикновено сме доста наблюдателни на външния ред на всеобщи и лични събития; обаче чудният и мъдър Божий Промисъл, който активира вселенския механизъм и запазва и управлява дейността си, е скрит от нас, а ние не можем да го видим. Именно поради тази причина много хора, виждайки противоречие от човешка гледна точка в благосъстоянието на лоши хора и изпитанията и мъките на добри хора, твърдят, че Божият Промисъл не съществува, но че всичко се случва чрез волята и разума на човека, или чрез сляп късмет или нещастие.

Въпреки това, всички тези неща се виждат и разбират по съвсем различен начин от тези, които вярват във великата Божия премъдрост и в Неговият Промисъл, който насочва всичко към добро. Ако, виждайки как богобоязливи хора често са унижени и обидени, докато големи грешници вървят добре, ние мислим, че Промисълът спи, това е така, защото ние гледаме само едната страна на Божият Промисъл, докато другата страна е скрита от нас поради нашата тясна гледна точка, която не е в състояние да се разшири, за да обхване напълно Божиите съдби. Само при второто пришествие на Христос ние ще научим и узнаем Божият справедлив съд над всички и на всичко.