Липсата на мистика

2482 0
mistika

Свещеник Константин Камишанов
Източник: Православие и мир
Превод: Александър Ризов

Труден ли е пътят на човека към възсъединяване с Бога? За това, какви трудности, капани и типични грешки се срещат в този процес разсъждава свещеник Константин Камишанов.
Любовта е потапяне в Бога. Влюбеният човек може да се разпознае по това, че той свети от радост, по благожелателността, по добродушието и по щедростта. Неговата благост, често не е мотивирана от нищо, освен от безкрайно човеколюбие.

В християнската теология има термин “обожествяване.” Това означава връщане на природата и човека в изначалния им вид. Главната особеност в сътворението на човека е било неговото подобие на Бога. Следователно, “обожествяването” е възстановяване на образа Божий в творението – този, който е бил заложен в него и този, който се отразява в човека с течение на времето.

Първородният грях в този свят е загуба на Божия образ. Детето е грешно по рождение, но не защото го тегли към греха, а защото то не знае как да обича. Въпреки, че природата е вложила в него естествени свойства, у него няма любов.

Може би ви изглежда, че децата могат да обичат. Духа диша, където пожелае, понякога се раждат такива деца. Но обикновено децата не, че не обичат някого, а обичат себе си в тези хора, които са близко до тях. Те обичат своите приятни чувства, които изпитват в близост до своите родители и приятели, а не самите хора. Това лесно се вижда.

Ако не учим детето да обича така, както Бог обича, със сигурност то ще порасне егоист, който ще продължи да обича по детски – себе си в хората и чувствата си в хората.

Да се разкъса порочният кръг на любовта към себе си в по-младия човек е почти невъзможно за хората. С това обаче, Бог се справя прекрасно.

По време на юношеството Господ инжектира в човека любов. И човек се преобразява. От затворен в себе си, той се превръща в ангелско същество, готово да обича всички и да бъде обичан. В него се преоткрива ангелското благодушие на младостта.

Давайки му да опита божествения дар на любовта, Бог внезапно оставя човека. Действието на инжекцията свършва бързо и човек отново се връща към сивата проза на реалността.

Вкусвайки от неземната радост, нормалният човек започва да я търси. Някои сменят даровете на Божествената инжекция с инжекцията на алкохола, едни се опиват от самите себе си, други просто се прекършват, ставайки с годините все по-мрачни и зли. Отделеността от Бога се познава по злобата и самолюбието.

Слава Богу, Той не си отива съвсем, а само отстъпва на половин крачка. Внимателният човек може лесно да се досети, че еуфорията на юношеската любов е била свързана с други хора. А в отношенията си с тях тя многократно се е усилвала в благожелателността и жертвоготовността.

Такива умни хора е имало много и всякога, имало ги е и в древни времена, има ги е сега. Благодарение на вниманието, те разбират фундаменталния закон на битието, намиращ се в основанието на света. Праведността е ключът към това откритие. А на всички онези, които не се досещат за същността на любовта, тя се показва много лесно с примера на светиите и особено с примера на Христос. Нещо повече, тя позволява да се приемат Божиите дарове повторно и доброволно, когато ние пожелаем.

Всички храмове са, за да може на човек да приеме божествената любов. Всички свещеници служат и проповядват само заради едно – да възстановим в себе си образа Божий и Неговата главна способност – да обичаме. Всички икони ни показват образа на тези хора, на които трябва да приличаме рано сутрин, когато се събудим, и миейки зъбите си да виждаме себе си в огледалото.

Когато се гледаме в огледалото, ние, освен лицето си, можем да видим ключа към личното обожествяване, своя нагръден кръст. Кръстът казва, че на любовта и пречи да живее в душата ни боклукът и мръсотията. Този кръст трябва да ни напомня, че боклукът трябва се изхвърли. Той, както мръсотията в къщата, затваря прозорците на душата, и там не може да проникне нито чист въздух, нито слънчева светлина.

От душата трябва да изхвърлим боклука и заразата, която ни отравя, това са гневът, алчността, похотта, грубостта, жестокостта и най-отровното нещо – любовта към себе си. Последното е и най-опасно. Но, човекът е лукав. Той разбира любовта в смисъл, че точно него трябва да обичат, и без това не иска да съществува.

Без любов човек не може да живее. С любовта към себе си много трудно и едва ли е възможно да се живее. Въпросът не е в това как да се откажем от любовта към себе си или от детската любов към себе си в другите, а в това, как една любов да се замени с друга.
Другата любов има два източника – Бог и човеците.

Трябва да молим Бог да ни научи как да върнем способността си отново да Го обичаме. Ние трябва да молим Бог да ни даде тази любов към човеците. Това е най-добрата тренировка да се научим как да обичаме Бога. Без това душата е мъртва. Без това има мрак и мъка. Без това животът е само страдание и безнадеждна борба.

Любовта започва с благодатта, която Бог влага в честно извършената работа, а именно в почитта към родителите, в честността, в грижата за близките, и като цяло, в спокойното състояние на душата. Всичко започва с това. С този човек, който е близо до теб.

А с какво свършва, нека всеки сам разбере. Обожествяването е нещо просто и достъпно. То е много по-просто, отколкото пишат богословите. Сега всички ние страдаме от липсата на мистика. Светският живот е като вълна, която смущава църковния дух в своята приземеност.
Църковният живот се задъхва в политиката, етиката, педагогиката, социализма, строителството, пресата. Всичко това е добре, но без здрава мистика е като храна без сол. Обикновените хора трескаво я търсят в чудесата, тя не е мистицизъм, а бърза помощ от Небето. Хората, които много четат, я търсят в книгите. А тя, мистиката, е съвсем близо.

Същността на любовта е много дълбоко и мистично събитие. За юдеите тя е съблазън, а за гърците – лудост. Под юдеи се подразбират хората на закона, а под гърци – дълбоко рационалните хора. Но, в тази божествената лудост, човекът е не само по-близо до Бога, но дори се обожествява от Него.

Любовта е проста на външен вид. Любовта е по същество непознаваема. Да обичаме, означава да издържим божественото съществуване.
Господи, дай на всички, които просят Своята любов…