Автор: свещ. Стефан Домусчи
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
В днешното евангелско четиво чуваме една удивителна история. Веднъж, в събота, в една от синагогите, след проповедта Иисус изцелил една жена, която била прегърбена от осемнадесет години. Тя не поискала нищо от Христос, просто присъствала там заедно с всички останали. Нейното изцеление било дар на любовта и състраданието, които проявил Спасителят. И това не е удивително за нас, тъй като познаваме Христос. Чудото само по себе си е тайнствено — ние не знаем каква е неговата природа, не знаем по какъв начин словото на Христос и Неговото докосване са подействали на болното тяло, така че то да оздравее, но тази постъпка на Спасителя е напълно очаквана за нас. Поне за онези, които са възпитани в християнската традиция. Неочаквано е нещо друго: това, че началникът на синагогата се възмутил от постъпката на Христос. Ние не знаем дали този началник е познавал прегърбената жена, но така или иначе, вместо да се зарадва за нея, той се възмутил. При това Господ дал пределно ясно да се разбере, че същият този началник храни и пои добитъка си в събота. И най-вероятно, ако ставаше въпрос за собствената му жена, той нямаше да се възмути, тъй като неговата жена — това е скъп на сърцето му човек. Любовта и добрите дела не се случват по график или според дните на седмицата. Ако твой роднина е изпаднал в беда, няма да кажеш: днес е празник, не е време за това, ще му помогна в понеделник. Точно обратното, ще се втурнеш да му помагаш веднага, на момента, защото този човек е близък на сърцето ти.
Защо началникът на синагогата реагирал по този начин? Нима не осъзнавал това? Може би някога го е осъзнавал, но с течение на времето сърцето му закоравяло. За разлика от него, Иисус Христос виждал във всеки човек Свой ближен и всеки нуждаещ се бил за Него свой човек — човек, на когото трябва да се помогне тук и сега.
Сред хората, които видели чудото, имало и такива, които вътрешно се възпротивили на щедростта на Спасителя. Ние обаче не бива да ги съдим прибързано, защото, когато минаваме покрай изпаднали в беда хора, на практика самите ние постъпваме по същия начин. А когато им помагаме, ние се присъединяваме към онези, които се радват с Христос, усещайки с цялото си сърце, че Господ е наблизо.
