Автор: прот. Александър Шаргунов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
„По-лесно е за нас от страх да си изберем мълчанието, защото не носи опасност, но е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, Майко, давай ни сила според своето благоволение.”*
Ирмос на 9-а песен на канона на св. Йоан Дамаскин
Когато заедно с Пречистата Дева Мария стоим пред лежащия в яслите Младенец, не можем да не размишляваме за това как тя е възприемала своето майчинство.
От една страна, се боим да размишляваме, вслушвайки се в трезвия глас на благовестието, отправено към нас. О друга страна обаче, се боим да не се отнесем неподобаващо към величието на нейното Божествено майчинство. Съществува опасност неволно да се уподобим на онези, които я считат за безлично оръдие на Въплъщението, и по този начин да омаловажим самата реалност на Въплъщението, превръщайки го, вероятно несъзнателно, в обикновено явяване на Бога, при което човешките обстоятелства на Неговото присъствие са без значение. И да забравим подвига на хилядолетната вяра и подвига на вярата, който Божията Майка явила. И че Рождество Христово отправя към нас най-вече призив към подобен подвиг. Църквата обаче свято пази пълнотата на тайната на това скромно раждане, акцентирайки върху човешкото майчинство на Приснодевата и върху човешкото детство на Христос в човешко семейство и човешка среда.
Този абсолютно човешки характер на нейното майчинство и на детството на Христос е съществен момент на Въплъщението. В Иисус Христос Бог е истинно и всецяло Човек. Догматът за Божественото майчинство на Пречистата Дева безусловно явява човешкостта на Христос. Да я наречем Божия Майка, означава да засвидетелстваме, че Бог се е въплътил толкова съвършено и толкова реално в нашата човешка плът, че има истинска човешка майка и че е Син Човечески в човешко семейство.
Затова Църквата има дръзновението — и това е неин дълг — да богословства за това какво означава майчинството за Дева Мария. За тази цел не е необходимо да се потвърждава нейното съвършено и изначално познание за тайната на Рождеството — това не би прибавило нищо към нейното съвършенство. Тя осъзнава и непосредствено знае тайната на Въплъщението. Бог се е явил в Иисус Христос. Христос е наистина Неин Син, Когото тя е родила и за Когото е длъжна да се грижи като истинска Майка. Тя осъзнава и непосредствено знае тайната на Божия Син, Който е станал човек. Съзнанието и знанието за това ще нарастват съобразно мярата на Христовото служение. В Евангелието два пъти ставаме свидетели на това, че тя дълбоко вниква в непрестанно откриващата ѝ се тайна: „А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си“.
Невъзможно е да си представим преживяванията и радостта ѝ при отглеждането на Божествения ѝ Син. С какъв страх и трепет тя предстояла пред това единствено Същество, чиято Майка била. Как горяла от желание да Му служи и да Му се моли! Това непосредствено общение между Бога и Неговата земна Майка принесло като плод велика вяра и несравнима любов. Да държи в ръцете си Божия Син, да живее с Него, да Го храни, да се радва на общението с Него в продължение на много години — всичко това оставило дълбок отпечатък в нейния живот.
Нека се постараем да разберем, че през цялото младенчество и детство на Христос тя живяла с вяра в обещанията, които Бог ѝ дал при Благовещението и при Неговото Раждане. С вяра, а не с постоянно видение на чудото на явилия се като Младенец Бог. И през целия си живот тя останала просто вярваща, която живеела най-вече с вяра. И наистина Пречистата Дева, както и всеки друг човек, била спасена чрез вяра, а не чрез видения.
*Утринна служба на Рождество Христово, превод: свещ. Траян Горанов, източник: sluzhbi.blogspot.com
