МАЛКИТЕ ДЕЦА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – ПОДГОТОВКА ЗА НЕДЕЛНАТА ЛИТУРГИЯ

2567 0

Автор: Презвитера Юлиана Колни
Източник: http://orthodoxinfo.com/praxis/youngchildren.aspx
Превод: Павел Стефанов

В неделя сутрин семейството трябва да стане рано, така че всички да могат навреме да бъдат подготвени да отидат на Църква. Големите семейства понякога срещат трудности да подготвят децата изкъпани, облечени и спретнати навреме, без да има много заяждане, ядосване и бързане като обезумели, опитвайки се да се оправят всичко в последната минута. Би могло да се направи малка организация всичко да става спокойно, започвайки от този свят ден. Първо, дрехите за Църква на всяко дете може да бъдат подготвени предната нощ, проверени от родителите, за да няма спорове за неподходящи, изцапани или скъсани дрехи. Децата над 4 годишна възраст могат сами да се облекат. По-големите братя и сестри могат да помагат на по-малките.

Добрата подготовка е важна и от духовна, и от физическа гледна точка. Облечете детето с дрехи за игра и то ще бъде готово да играе. Това някога е бил водещ принцип за училищно облекло и е причина, че много държавни училища в днешно време изискват униформи. Малките момчета трябва да носят костюм като ходят на Църква, точно както правят мъжете (или би трябвало). Не е необходимо да похарчим цяло състояние. Дори и втора употреба или някакъв евтин костюм ще бъде достатъчно, точно както и нов костюм, за да се вложи идеята в съзнанието на детето, че той е облечен със специално облекло за специално място, където се очаква той да се държи като мъж. Не само костюма ще служи да възпитаваме у него чувство за достойнство, но също така ще ограничи движенията донякъде, така че небрежното, ежедневно поведение се оказва далеч по-трудно. С костюма вървят и подходящи обувки. Например ако обуе обувки за тенис, те не само го правят да изглежда смешен, но те противоречат на посланието (което следва да бъде засилвано постоянно), че Църквата не е място за игра.

Малките момиченца трябва да носят хубави рокли и подходящи обувки. Дори и от най-ранна възраст, главите им трябва да бъдат покрити. Някои хора, които не са запознати с православната традиция може да се опитат да ви кажат, че момичетата не трябва да носят шал или шапка, докато те не навършат дванадесет години. Може би това се бърка с католическата традиция, според която децата на тази възраст обикновено се въвеждат в Римокатолическата църква, или си мислят, че покриването на главата някак си сигнализира на останалите, че момичето скоро ще бъде готово за венчавка.

Какъвто и да е източникът на погрешната представа, той няма база в православната традиция по никакъв начин. Момичетата и жените трябва да пристигат в Църква с покрити глави, да стоят на цялата служба така, и да излизат от Църквата по същия начин. Това се прави с духовни цели, а именно показва благоприличие и смирение. Следователно, не се подвеждайте от това, че покриването на главите трябва да се прави само когато се причастяват или изповядват (друг популярен мит).

Момичетата, независимо на каква възраст са, никога не трябва да носят панталони в Църквата. Лесно е да се падне в заблудата, че малките деца са освободени от това правило. Да, те са сладки, мили, пълзят по пода, но малките момичета не са кученца. Те ще растат и ще станат жени, надявам се жени, достойни за похвала и подражание. Много по-добре е да се възпита детето правилно от много ранна възраст, отколкото внезапно да се налага нещо в пубертетската възраст (когато обикновено юношите и девойките са по-своеволни). Самият факт, че това е спорно и въз основа на лично мнение, а не учение на Църквата, ще създаде чувства на бунт в детето, за които може да имате проблем с намирането на адекватен отговор. Във всеки случай, ако вашата загриженост преди всичко е, че времето е студено, облечете детето с чорапогащник под роклята.

Момчетата и момичетата трябва да бъдат чисти и спретнати. Дори и много малкото дете изпитва очакване и чувство на благоговение относно това събитие, за което така внимателно се подготвя. Когато на детето е позволено да отиде на Църква със занемарен вид, облечено с някакви дрехи, които са му попаднали в ръка тази сутрин, това дете ще изглежда и ще се чувства като някой, който е трябвало да се влачи, когато родителите са искали да отидат на Църква. Друг важен аспект, който следва да се има предвид е, че, справедливо или не, детето ще бъде съдено от възрастните в Църквата според неговия (нейния) външен вид и третирано по съответния начин. Топлото одобрение и комплиментите от възрастните (освен неговите родители) могат да имат много позитивен и насърчителен ефект върху малкото дете. То няма да получи никакво такова внимание ако не изглежда, че дори неговите родители мислят достатъчно за него, да направят нещо повече от това да го облекат с някакви намачкани дрехи сутринта.

Тонът на родителските очаквания и семейното участие в Литургията може да бъде зададен по време на причастните молитви, преди семейството да излезе за Църква. Както и по време на всички молитви пред домашния иконостас, от децата се очаква да стоят тихо и почтително. Дори много малки деца трябва да бъдат със своите родители през това време, защото дори и да не разбират думите на молитвите, те много добре разбират сериозното отношение на родителите. Това ще им помогне да привикнат към определено поведение, когато и да се казва молитвата, като по този начин се подготвят да бъдат тихи и внимателни в Църквата. Децата, които са достатъчно големи и вече могат да четат, трябва да им се позволи да четат някои от причастните молитви. Това ще им помогне да разберат, че след като те са вече зрели, от тях ще се очаква да поемат някои от отговорностите на възрастните. Духовно, психически и емоционално те ще реагират с ентусиазъм на тази покана да станат допринасящи членове на домашната Църква.