Мамо, недей!

2472 0
abort-3

Автор: Свещ. Дионисий Каменщиков

Източник: www.pravoslavie.ru

Превод: Татяна Филева

Първи юни в целия свят се отбелязва като Международен ден за защита на децата. Защита от кого? От маниаци, педофили, осиновители, живеещи в еднополов брак?… Да, включително и от тях. Но не на първо място. Защото днес детето има по-страшен враг. Това е… собствената му майка! Така е, колкото и парадоксално да звучи. И ние няма да сбъркаме, ако наречем този празник по-точно – „Ден за защита на децата от родните им майки”.

* * *
Официалните данни за това колко аборти ежегодно се извършват в Русия, силно се разминават. Социолозите посочват стойности от половин до три милиона. Според неофициална статистика, годишно в нашата страна се убиват осем милиона младенци в майчината утроба, а ако отчитаме използването на контрацептивни средства с абортивно действие, ще получим астрономическа цифра! Само два процента рускини до 40-годишна възраст не са правили аборт. Ежегодно в нашата страна на бял свят се появяват примерно половин милион деца. Така че дори по най-скромни официални изчисления, на едно родено дете се пада по едно убито. По време на Втората световна война в цял свят са загинали петдесет и пет милиона души; сега на нашата планета за една година (!) се убиват шестдесет милиона неродени деца. Каква страшна статистика!

* * *
Мамо, какво е станало с теб? Ти си раждала през война, в разруха, раждала си дори и тогава, когато не е имало никаква гаранция, че след месец-два семейството няма да умре от глад. Ти си предпочитала сама да загинеш, но твоето дете да живее. А сега – във време на относително благоденствие – ти предаваш собственото си неродено дете (а понякога и не само едно) на смърт и разкъсване. За детето в цялата вселена не е имало по-безопасно място от мястото под твоето сърце. А сега не самолетът или автомобилът, а майчината утроба е станала мястото, на което за детето е най-опасно да се намира. Какво е станало с теб?

* * *
Аз често се замислям защо жените не разбират, или не желаят да разберат, какво страшно злодеяние вършат, правейки аборт? Тази пролет в социално-икономическия институт „Саратов” направихме изложба на противоабортна тематика. В библиотеката бяха поставени щандове с илюстрационни материали. Идваха групи студенти, и ние (тоест аз – свещеникът – и лекарят от обществото на православните лекари) провеждахме лекция за тях. Веднъж след лекцията познатите, които бяха заедно със студентите, ми предадоха думите на едно момиче. „Е, и какво? – каза тя, слушайки ни. – Моята майка е направила три аборта – и нищо!” Съжалявам, че не чух тези думи и не успях да поговоря с нея. Много ми се искаше да я попитам, нима тя наистина не разбира, че на мястото на тези трима убити братя или сестри е могла да бъда тя? Че родната й майка би отишла при лекаря и би помолила да я избави от собствената й дъщеря? Лекарката би взела инструмент и би започнала да я изважда от майчината утроба. Тя би се опитвала да се скрие, би викала безмълвно, но не би имало къде да отиде в майка си, клещите биха я измъкнали отвсякъде. И биха откъснали ръцете, краката, главата, биха я издърпали навън на части!… И вместо нея в социално-икономическия институт би учил някой друг, този, когото родната майка все пак би решила да остави между живите. Нима не разбира това?

* * *
За съжаление, много хора смятат аборта за обикновена акушерска операция. Както ми каза една позната: „Преди мислех, че абортът е страничен ефект от брака”. В Съединените Щати сега тече шумен съдебен процес. Съдят някакъв доктор, Кърмит Госнел, който правил криминални аборти. Лекарят (ако, разбира се, можем да го наречем така), правел аборти в напреднала бременност. И когато децата, извличани от майчината утроба, се оказвали живи, той им отрязвал главата с ножици. Обвиняват го за седем такива случаи. Докторът-детеубиец е заплашен от смъртно наказание. Тази история потресе Америка. Но ето какво още поразява в тази ситуация, като някаква дяволска логика: Кърмит е убивал и преди това, убивал е и в утробата, което, според закона на този щат, до двадесет и четвъртата седмица на бременността можел да прави безнаказано. Някой дори пресметнал, че за своята „лекарска практика” той е отнел живота на шестнадесет хиляди бебета. Нещастните журналисти, описвайки съдебния процес, изпаднали в объркване с терминологията. Как да нарекат детето, което е било убито в утробата, и как да нарекат този, когото са умъртвили след изваждането му на бял свят? Ако първото е могло да бъде унищожено безнаказано, а за убийството на второто има опасност от смъртно наказание, то следва и да бъдат наричани по различен начин. Например, първото „ембрион”, „зародиш” (embryo), а второто все пак „дете” (baby). Примерно така и направили. Тази история показва разбирането на съвременния човек за всемирната индустрия на детеубийството.

* * *
Не е изключено в обозримо бъдеще в Русия да се появи необходимост от установяването на ден за защита на възрастния човек. Аз бих го нарекъл така: „Ден за защита на възрастния човек от младежите”. Руският народ старее. Сега средната възраст на руснака е 40 години. Това е твърде много. Ако нацията продължи да старее, то ще се сблъскаме със ситуация, в която един работещ гражданин ще трябва да издържа двама-трима пенсионери. А това е твърде обременително. Обществото ще започне да търси изход. И не е изключено този изход да се окаже евтаназията. Ако ние сега безнаказано с милиони убиваме собствените си деца, то какво да говорим за старците! Една инжекция – и човекът го няма. И обществото ще бъде свободно от изплащането на пенсии и от останалите „досадни процедури”, свързани със старците.
Така че абортът е пряко свързан с евтаназията. И за това трябва да се замислят онези, които живеят „за себе си”, не желаейки да изпълват живота си с нищо обременително, например с деца. Струва си да се замислят поне заради личните си интереси.

* * *
Скъпи читателю, в този час, когато ти седиш пред компютъра, размисляш върху прочетеното или пишеш коментар, в нашата страна, според най-скромните статистики на социолозите, ще бъдат убити триста неродени младенци. Триста! За един час! За едно денонощие, съответно, ще бъдат прекъснати три хиляди и шестстотин човешки живота. И това ще се случи дори и на 1 юни, на Международния ден за защита на децата, когато, може би в страната ще се провеждат някакви патетични мероприятия, ще се говорят правилни думи…
P. S. Навярно на всеки от нас понякога така му се иска да помечтае… Да помечтае за това, че с някоя майка или леля, която е лекар, в този ден ще се случи чудо. И те няма да убият детето. Ще се откажат да извършват това злодеяние. И то ще остане да живее! И на заболялата на старини мама този син или дъщеря ще отиде в аптеката да купи лекарства, или ще подаде чаша вода. Може би дори ще се случи така, че лелята-лекар преди смъртта си, на прага на вечността, ще разбере какво е вършела, ще повика свещеник и ще дойде същото онова не убито дете, сега вече свещеник, и ще покрие главата й с епитрахила… Но всичко това са само безплодни мечти. А делото, дори и най-малкото, винаги е по-добро и от най-големите мечти… А трудовете на това поприще, в сферата на защитата на децата и семейството, действително са много.