Автор: свещ. Ивайло Борисов
„Писателите винаги се връщат — ако не лично, то на хартия,
и ако моят народ не се нуждае от моето присъствие,
може би ще му потрябва моята душа.“ – Йосиф Бродски
Ако се замислим върху богословието като наука, ще стигнем до извода, че то е живо. И какво, разбира се, да бъде, когато е призвано да свидетелства за Живия Бог (срв. Евр. 10:31). Не е редно да мислим, че богословското вдъхновение е озарявало човешката мисъл само и единствено през първите векове след идването на Христос.
Човекът, съгласете се, се променя непрекъснато, променя се обаче и езикът му. Да вземем за пример дори едно литературно произведение като „Ад“ на Данте. През 1906 г. Константин Величков прави превод на тази творба. Преди около две години излезе нов превод на произведението. Преводачът Кирил Кадийски отбелязва, че „отдавайки почит към таланта на Константин Величков, не може да не признаем, че езикът, на който той е претворил великата творба, вече е непроизносим, а на места и трудно разбираем, особено за по-младите поколения.“ [1]
Промени търпи и езикът, използван в богословието…
В края на миналата 2023 г. православният свят отбеляза четиридесет години от смъртта на един от най-забележителните съвременни отци и богослови — протопрезвитер Александър Шмеман.
Няма да губя времето на аудиторията с биографичните данни на о. Шмеман — всеки сам може да се запознае с тях. Искам само да споделя следното: въпреки че в последните десетилетия доста от трудовете на покойния о. Александър бяха преведени на родния ни език [2], този бележит ерудит, познавач на литургическото богословие и историята на Църквата, някак несправедливо е пренебрегван от една част от съвременните вярващи, а също така и от някои ултраконсервативни богослови. Те например го наричат с наизустени думи като „модернист“ и „икуменист“, критикуват го, че е обичал да се шегува, като критикарството им дори засяга такъв аспект от живота му — той, видите ли, гледал бейзбол по телевизията.
В контекста на горното ще ви споделя, че преди няколко години си позволих да спомена името на о. Александър Шмеман пред мой познат духовник, чиято реакция беше нещо от сорта: махни го този изопачител на Православието.
Аз обаче смятам, че ако махнем о. Александър, както и много от отричаните и обвинявани в предателство съвременни богослови, от историческата ортодоксална теологична картина, тя би била непълна. Без тези имена по историческия път на православното богословие биха зейнали бели петна. Защото и днес, както и някога, е редно и трябва да се разсъждава, говори и пише върху вечните въпроси. Въпреки технологичната революция, днешният човек има нужда от Евангелието и неговите незаменими истини не по-малко отколкото, да кажем, човекът на петото столетие.
Това, че о. Александър е гледал бейзбол, не му е пречело обаче да бъде богослов и интелектуалец от най-висок ранг. Отворим ли неговите Дневници, ще видим, че той постоянно е чел разнообразна литература [3].
А нима св. Йоан Златоуст (†407) не е бил човек на литературата, на културата? „Златоуст — пише о. Георги Флоровски — не се е отказал от културността дори тогава, когато се е отрекъл от света и от всичко, което е в света.“ Вероятно и по това време е имало хора, които са считали това за недостатък.
Факт е, че всеки, който се труди, пише, работи, не е застрахован и от някоя грешка. Ако вървиш по отъпкани пътеки и повтаряш няколко заучени фрази, наистина няма да сбъркаш. Да отричаш цялата дейност на някого само защото е сбъркал някъде, е примитивно и подвеждащо. Знаете ли например, че един от учителите на о. Шмеман, споменатият вече отец Георги Флоровски (един от най-ярките изразители на православното богословие през ХХ в.) е казвал, че всички св. отци са имали частни мнения по някои верови въпроси, некореспондиращи с официалното църковно учение — с изключение на прекалено прецизния св. Григорий Богослов? [4]
Отец Александър е един добър богослов, който е оставил светла диря с произведенията си. Диря, която, забележете, се намира в сърцата на неговите читатели. Както свидетелства Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, неговите неделни проповеди, произнасяни в „мрачните десетилетия на безбожния атеистичен режим“ в ефира на руската редакция на радио „Свобода“, „са спирали дъха на не един и двама вярващи от онези десетилетия“ [5].
А негови читатели има по целия православен свят. И не само там — веднъж един от доайените на православното богословие у нас, проф. Иван Желев, спомена, че личности като отец Шмеман са мъдри хора, успели да направят така, че гласът на Православието да бъде чут в света извън православните страни.
Отворете някое писание на о. Александър — оттам струи един съвременен език, докосващ днешния човек. И знаете ли защо е така? Защото самият той е бил честен пред себе си и е писал неща, които са докосвали и него самия, неговото свещеническо сърце, а не просто е повтарял папагалски няколко реда от минали времена; силата му е в личното свидетелство.
Според забележителния учен и изследовател на византийската литургическа традиция о. Робърт Тафт [6] о. Шмеман е помогнал за „вдигане на летвата“ на православното богословие. „В днешно време — твърди Тафт — е почти невъзможно да се чуе лекция за Литургията или за съвременния живот без нито един цитат от Шмеман.“ [7]
Преди да послушате нечий съвет „да отстраните от читателския си път“ някой автор, да го махнете като несъществен изопачител-модернист, направете си труда да се запознаете лично с него, т.е. да прочетете нещо написано от него. Нали към това — да се уверим лично — призовава и Този, на Когото о. Александър е служил вярно през земните си дни: „Дойди и виж” (Иоан. 1: 46).
Молитвено да пожелаем на о. Александър да влезе в радостта на Господаря си (срв. Мат. 25:21). Тази радост, за която той така често свидетелства в своите текстове.
Бележки:
[1] Кадийски, К. Данте. Ад. Нов превод! Защо?, www.kultura.bg, 08.12.2021 г.
[2] Под логото на изд. Омофор на бълг. език са излезли немалко книги на о. Шмеман като „От вода и дух“, „За живота на света“, „Литургическо богословие. Въведение в литургическото богословие“, „Великият пост“, „Историческият път на Православието“.
[3] Срв. Шмеман, А. Дневници (1973–1983), С.: Комунитас, 2011.
[4] В разговор с митрополит Антоний Сурожски. Вж. Антоний Сурожский (Блум). Видные деятели русской эмиграции, www.azbyka.ru
[5] Срв. Шмеман, А. Неделни беседи и статии, С.: Комунитас, 2014.
[6] Отец Робърт Тафт (†2018) — дългогодишен преподавател в Папския институт за Изтока в Рим — учен, изследвал източното литургично семейство и по-специално византийските, коптските и арменските литургии.
[7] Псарев, Андрей, диакон. Священник Роберт Тафт: Ты являешься частью проблемы или частью решения?, www.bogoslov.ru, 30.10.2013 г.
