МЕЖДУ „ОСАННА” И „РАЗПНИ ГО”

292 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

В крайна сметка нашето лъжливо виждане ни води до духовно ослепяване. Виждаме онова, което е изгодно на егоизма ни, а не реалната истина. Обикновено истината ни причинява болка и ни предизвиква. Предизвиква ни и ни приканва да се променим.

Палмовите клонки станаха гвоздеи, ръкоплясканията станаха плесници, „Осанна” стана „Разпни Го”. Колко пъти „Слава Богу” за секунди стана „Защо на мене, Боже мой?”? Колко пъти с думите „Както Бог реши” искаме да се случи това, което ние смятаме за добре? Колко пъти, когато говорим за Божията воля, всъщност искаме Бог да благослови нашата воля?

Гледаме погрешно на нещата. По времето на Христос хората искали един земен освободител и светски цар, но  веднага щом видели, че Той им говори за свободата от страстите и за царството небесно, Го повесили на кръст, защото не отговарял на техните светски критерии.

В крайна сметка ние сме същите. Повечето от нас ходят на църква, за да ни даде Бог здраве, успех на децата ни на приемните изпити, добра работа, пари, светско благоденстие, успехи на всяко светско стъпало. За всичко това ние викаме „Осанна!”. Ръкопляскаме на Христос. Правим дарения, ходим на църква, правим частни литургии и петохлебия, но веднага щом Бог ни покаже пътя към царството небесно, който често минава и през пещта на болката, започваме с „Разпни  Го!”. Искаме един Бог по нашите мерки. Христос не ни  е потребен. Това е горчивата истина. Малцина действително са видели Христос и те носят ореол. Останалите просто се опитват да Го видят такъв, какъвто е, но когато им се открие в живота по един суров начин, Го прогонват.

Не, скъпи хора, Бог не е някаква невидима светска сила, която призоваваме всеки път, когато ни хрумне, за да осъществи нашите светски планове, които имат срок на годност. Такъв Бог не съществува и в крайна сметка не ни е потребен, ние нямаме нужда от Него. Ако смъртта е краят и Бог е мой свръхестествен слуга, тогава ние нямаме нужда от Него. Не Го искаме. Не ни докосва. Не става. Нищо не ми говори.

Но с  един Бог, Който е личност, Който е влюбен и Жених и с Когото съм свързан лично, нещата се променят. Личната връзка изисква смелост. В нея има отговорност, прошка, битка, борба, падения, усмивки, аскеза, болка. Кой иска всички тези неща? На нас ни е удобен един Бог-статуя, на Когото да нося петохлебия и фануропита, за да откупя благосклонността Му.

Единственият, който „видял” Христос такъв, какъвто бил реално, е разбойникът.  И заради това признание станал първият жител на Рая.

Христос е Богочовек, Той е отворил за нас вратите на царството небесно. Ще викаме „Осанна”, докато „Слънцето угасне”, а „Разпни го” ще го кажа на моето аз. Тогава и палитрата на живота ми ще започне да приема цветовете на Рая.

***

Покаянието на блудницата разрушава съвременните разбирания относно плътските грехове. Блудната жена е непозната. Не знаем името ù. Евангелието не очерня човека, а го изцелява. Не е Мария Магдалина.  Някои тълкуватели споменават, че е жената, която Христос защитил, когато казал на стоящите наблизо:  „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.” А на нея: „Иди си и недей вече греши”. Не ù казал: „Върви и гуляй, нищо не е станало!”. Прощава ù, но ù казва да спре да върши грях, защото той води до смърт.

Икосът на службата е разтърсващ: „Жената, която преди бе блудница, внезапно се яви мъдра и разумна, след като намрази срамните дела на греха и болезнените наслади на тялото, имайки в ума си големия срам и осъждането, което ще претърпят блудниците и разпътните”.

Ние обаче искаме от духовниците да амнистират плътските грехове с оправданието: „Нищо не е станало, не пречи, хайде сега!”. Това обаче не е покаяние. Блудницата мрази насладите на плътта, мисли за ада и оставя всичко заради Христос. Спасението изисква смели решения. За да отидем в Рая, трябва да оставим греха, да се борим с него, да го изцелим.  Не може едновременно да бъдем пленени и свободни.

За блудството Църквата има изцеление:  въздържанието чрез аскеза или св. тайнство Брак. Други практики не съществуват.

Господ да ни просветли да придобием сърцето на блудницата, която какво направила? Просто взела решение. Ние ще го вземем ли?