Автор: архим. Варнава Янку
Превод: Константин Константинов
Дните на Страстната седмица са разтърсващи. В тях е концентриран целият духовен смисъл на живота ни. Страстната седмица е Христос. Тя е живот и предложение за живот.
Днес Църквата ни показва Христос като Жених — Жених на всяка една душа. Показва ни също и начина, по който можем да се свържем с Жениха и да опазим връзката си с Него. За тази цел Църквата ни предлага притчата за десетте девици. Защо именно нея? В Синаксара се казва, че пътят към Христос е пътят на девството и чистотата на душата. Петте девици обаче били неразумни. Защо? Защото макар и победили плътта, те били победени от сребролюбието, защото нямали милост, не проявявали милост към другите и затова не се различавали от блудниците. Защото блудниците обикнали телата си, а те — своето богатство. А това е дори по-лошо, смята св. Йоан Златоуст, защото за едното можем да кажем, че е в природата на човека, а за другото? Нима и сребролюбието е породено от човешката природа? Христос ни казва, че ако пътят на истинското девство не е свързан с милосърдието и милостта, то той се раздалечава от Него. Затова е нужно духовно бодърстване, затова трябва да бъдем будни, защото не знаем часа, в който Господ ще дойде — часа, в който ще преминем от този суетен свят и ще се срещнем Жениха. Душата ни трябва да е готова. Не е достатъчно да сме придобили само едната добродетел, а другата да сме пренебрегнали. Милостинята ни трябва да се съчетава с девството. Само тогава тя бива приета от Бога. Милостинята не означава само паричната помощ за някой наш брат, който е изпаднал в затруднение, а най-вече сърдечната милост, милосърдието, милващото сърце към всеки човек и всяко творение. Любовта към близкия човек и към врага, към приятеля и към противника, към верния и към неверния е без разлика — в тази божествена любов няма лицеприятие. Ако аскезата на любовта не се съчетава с любовта към брата ни, тя е суетна и ни отдалечава от Христос, разделя ни от Него. И това е много опасно за нас, които искаме да сме църковни, защото много пъти нашите духовни усилия са свързани с коравосърдечие, с отхвърляне на човека, който е извън Църквата или който не приема нас и нашите идеи. Тогава освирепяваме и така прогонваме Христос. Защото дори и един отрицателен помисъл спрямо другия човек — който в очите ни може да изглежда справедлив — прогонва Христос, възпрепятства срещата ни с Него, лишава душата ни от нейното девство, колкото и да сме чисти в останалите неща. Така стигаме до едно блудно състояние, защото блудството е по-широко понятие — отричане на любовта към Бога и към ближния.
Неслучайно Църквата е определила днес да се чете евангелският текст за десетте девици. Христос идва и изобличава религиозните хора, които пазят наредбите на закона, но не спазват основното в него — любовта към Бога и към човеците. Христос им казва, че са изоставили най-важното в закона — вярата и любовта — а са изпълнили другите наредби, които се превръщат в окови за нас, защото в тях окопаваме своя егоизъм, себелюбие и себеоправдание. Христос идва и разруваша всичко това, казвайки ни: „Искате да бъда Жених на вашата душа? Тогава нека омекне сърцето ви, нека отхвърлите всеки помисъл, всяка убеденост, всяко мнение, всяка идеологема, и със сърдечно съкрушение обикнете вашите братя.” Имайте милостиво сърце, казва авва Исаак Сириец. Милостивото сърце е онова сърце, което се моли дори за демоните, което страда и го боли за всеки човек, което не може да обвинява и да има помисли. Белегът на истинската милост е да нямаме помисли спрямо никой човек, душата ни да се остави на Христос, да Го разпознае за свой Жених, да живее в това блаженство, което е смисълът на духовния живот и причината, поради която Христос се разпна и възкръсна, причината, поради която преживяваме Страстната седмица; да омекне сърцето ни, да приеме Христовата любов и всеки наш брат.