МИНАХМЕ ПРЕЗ ОГЪН И ВОДА

532 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ — гр. Варна

Има откъси в Свещеното Писание, които преминават през съзнанието на вярващия като огън. Те обгарят всичко някъде дълбоко в неговата душа и обострят всичките му сетива. Спират дъха му и го тласкат към размисъл — нов и различен, — като променят пластове в неговата личност. За нас призованите към духовническо служение такъв е този незабравим пасаж от Стария Завет:  „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение: оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога; прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш. Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи и в промените на твоето унижение бъди търпелив, защото златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде — в горнилото на унижението” (Прем. Сир. 2: 1-5).

Написаното от Иисуса, син Сирахов между 200 и 175 г. пр.н.е е истинско откровение „свише“ за всички, които са облечени в духовна власт. Хиляди години, поколение след поколение, тези думи сочат неизбежната траектория на техния път, стръмен и тесен, предначертан от Всемогъщия и Всемилостив Господ Бог.        Дори и тогава, когато човек не е запознат с този цитат, той преживява една дълбоко лична драма, преминавайки през целия невиждан дотогава ужас, които оставя завинаги огнена диря в паметта му.

Преди доста време един мирянин, който изгаряше от желание  да стане православен свещеник и изживяваше всички трепети на своя порив, попита в страх от това, което се случва с него, един опитен духовник, а той, като въздъхна, отговори:  „Защото това е пътят на всеки без изключение. Който иска да служи на Господ и да стане духовник, „минава през огън и вода“. Господ го подхваща и го подготвя по Свой начин, меси го както хлебарят меси тестото, докато го превърне във формата, която иска да изпече и да представи на хората!“.  Опитът подсказва, че това е точно така.

Наистина ние всички знаем, че: „Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12), но сатаната не по свое решение или воден от завист иска да попречи, осуети, забави или отклони кандидата, вършейки всичко това, защото няма собствена воля и без допущение от Господ Бог не може да стори нищо.

Истинската причина е, че Всемогъщият отдръпва  десницата Си от него и оставя врага на общото спасение да го атакува, но само и единствено до степен, до която Той във великото Си всезнание прецени. Постъпва като баща, който иска да кали своя любим син за бъдещите превратности на живота, или като треньор, който подготвя избран от него състезател за предстоящо тежко състезание. Всичко е строго индивидуално и дълбоко лично, защото Бог има план за всеки, но страданията и притесненията са абсолютно неизбежни.

Всеки ръкоположен духовник (монах или свещеник), известен или съвършено неизвестен, харизматичен или недотам харизматичен, може да разкаже своята лична житейска история, в която има толкова болка, горчилка и неочаквана радост, че мнозина невярващи, а дори и вярващи, могат да преценят, че е плод на неговата фантазия. А всъщност Бог го превежда през тунела, който да го изведе до светлината и възкачи на върха.

От потърпевшия се искат много човешки качества и християнски добродетели, но над всичко е святото търпение. Той просто трябва да издържи и задължително да не отстъпва нито крачка назад. Да не изоставя желанието си за служение и да не загася небесния огън, който Бог е запалил в кандилото на сърцето му.

Най-често изкушенията са от домашните. Те са особено болезнени, защото са удари от любимите на всеки, и тези удари са нанесени от най-близко разстояние. Именно хората, с които Бог най-тясно ни е свързал и поставил да живеем, стават проводници на страдания, които са на моменти непоносими.

Съпругата, нейните възмутени роднини или родителите на кандидата, които са все още светски хора, а и всички сродници се „нахвърлят“ с техните  „разумни“ аргументи от финансов и всякакъв друг характер, за  да го разубедят. Използват се всякакви доводи, намират се връзки отстрани и се достига до завоалирани или директни заплахи за него и бъдещето му. Поставят се ултиматуми и се заявяват позиции с така абсолютност и тежест, които смразяват кръвта на тръгналия към расото млад човек.

Най-жестокият удар може да бъде нанесен  от съпругата с явната ù съпротива или продължителен отказ да последва съпруга си, а той няма как да не вземе предвид нейната позиция, защото според правилата и каноните на светото Православие тя е длъжна да представи декларация с изрично съгласие да го последва. В този смисъл и в този порядък ударите могат да бъдат ужасни.

Другите изкушения са свързани с работата на кандидата за свещеник. Където и да работи и с каквото и да се занимава, той може да бъде връхлетян от сериозни проблеми, които да доведат до състояние на „немилост“. Изведнъж неговият ръководител и неговите колеги започват да му създават проблеми буквално „от нищото“ и са готови да превърнат престоя му с тях в истински ад. Клюки, интриги, доноси или открито преследване са най-сериозната част от репертоара на развилнелия се сатана… Потърпевшият се чувства като боец в кръгова отбрана и отбива удари отвсякъде, почти изцяло лишен от правото на самозащита.

Третият вид изкушения са свързани със здравословното състояние. Изведнъж той може да бъде нападнат от болести, които да поставят под въпрос цялостното му функциониране и пригодност за бъдещото трудоемко служение пред олтара на Бога. Всичко това е свързано със завишен стрес и чувство за безпокойство във връзка с несигурността и другите изкушения и хилядите въпросителни, които са надвиснали над жадната му за свещеническата благодат душа.

Но най-страшното от всичко е, че всички тези типове изкушения могат да се съчетаят в различен порядък и като кален поток да затрупат кандидата. В това отношение особено ярък е примерът с един от боговидците на светото Православие на последните времена — св. Игнатий Брянчанинов (1807-1867). Житието му само по себе си е потвърждение на изречената от самия него мисъл  в програмната му творба „Аскетични опити“, че „силните страдания са най-верният признак, че Бог е призвал човека“.

Още когато е следвал във Военната академия в Санкт Петербург, в края на първи курс той заявява на своя баща, че иска, след като я завърши след време, да не се отдава на общата родова професия офицер, а да напусне света и да стане монах. Веднага срещнал неговия категоричен отказ и открито заявление, че това не трябва да става, защото е срам за всички сродници и за него самия. Освен това властният баща не само настроил всички роднини против бъдещия светец, но и използвал връзките си във военните и светски среди в столицата това задължително да не се случи. Това вършил продължително и упорито през годините с методична последователност. И след като успял да го постигне с цената на всичко, затворил пътищата на сина си за желаната от него реализация и се успокоил, когато той станал офицер-комендант на една от военните крепости на царска Русия.

Но синът му, поставен в невъзможност от светските бариери, се молил горещо от цялата си душа и сърце Христос да го избави от това поприще и станало така, че бил връхлетян от внезапна болест, която го повалила на легло. Не след дълго минала комисия, която преценила, че здравословното му състояние не му позволява да изпълнява настоящите си и бъдещи военни задължения. Той бил освободен от поста поради болест и след кратък престой в болницата по свое решение се отправил към стареца Лев от Оптинската пустиня.

Там бил приет при него за послушник и след четири години пряко ръководство бил ръкоположен за йеромонах. Напуснал Оптина и се отдал на друго послушание в Кирило-Новоезерската обител. Впоследствие Бог го въздигнал в архимандрит и епископ Кавказки и Черноморски и след  години служение епископ Игнатий завършил живота си в манастир, където се отдал на молитви и писмено творчество. Там тихо предал Богу дух, а през 1988 година бил канонизиран за светец и причислен към сонма на новите руски светци.

Неговият духовен успех и кариера са истинско потвърждение на максимата, че невъзможното за човека е възможно за Бога. С Бога и в Бога търпеливият и последователен до жертвоготовност кандидат победил всичко и всичко! Най-важното  — не се отказал! Борил се докрай, до последен дъх с превъзхождащи го противници. Но с живата си вяра изковал победата и бил провъзгласен за светец и на земята, и на небето.

Ние едва ли ще станем светци… Но сме Негови и сме решили да Го последваме не само като обикновени войници, но и като офицерите в армията Христова, светата Църква. Това е велика привилегия и страшна отговорност, за която всъщност никой наистина не е достоен. Но по Неговата милост ние сме се удостоили, минавайки през огън и вода. Нека продължим, но без да забравяме изпитанията, непрестанно благодарейки, че сме допуснати до олтара на Неговото величие и святост!