Автор: архиепископ Виктор Коцаба
Източник: blogs.korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
Свети Николай е човек на мира. Не на политическия или географския мир, а на духовния мир. С други думи, той не е жител на света, а на небето.
Четейки житието му, не е трудно да забележим, че светецът винаги се е стремил към истината и справедливостта, както и към помиряване на враждуващите страни. По принцип желанието за мир трябва да е присъщо на всички християни. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5:9), казва Спасителят. Обяснявайки тези думи на нашия Господ, свети Йоан Златоуст пише: „Тук Христос не само осъжда взаимното несъгласие и враждата на човеците помежду си, но изисква нещо повече — именно това, щото ние да примиряваме несъгласието и на другите; и пак също обещава духовна награда. Каква е тя? „Защото те ще се нарекат синове Божии”. И делото на единородния Син Божий се състояло в това, да съедини разделеното и да примири враждуващото.”
Да бъдеш миротворец, означава не само да страниш от разногласията и кавгите, но и да помиряваш онези, които враждуват помежду си. И свети Николай в битността си на епископ на Мира Ликийска всячески се стараел да преустанови несъгласието между хората. В житието му има един епизод, в който се разказва как светителят помирил императорските войски с жителите на град Мира, които се разбунтували срещу тях.
В същото време ние разбираме, че е изключително трудно да бъдеш миротворец. Защото осъществяването на този призив изисква голямо мъжество и дори героизъм. Да застанеш между враждуващите страни, означава да поемеш риска да бъдеш оплюван, оскърбяван, подиграван и прикован на кръст. Пример за това е Господ Иисус Христос, Който дойде да примири човека с Бога и… беше разпнат.
От друга страна обаче, наградата на миротворците също е голяма — те ще се нарекат синове Божии. Поради това свети Николай се е стремил към миротворство и поради това нашата Църква се стреми към миротворство. Християнинът разбира, че във всеки конфликт винаги има две виновни страни. Едната в по-голяма степен, другата в по-малка, но и двете са виновни. Това означава, че е възможно да помирим враждуващите само ако надрастнем конфликта, ако се издигнем над него. Но за да надрастнем злото, трябва да се стремим да се приближим към Бога, и само „Господ на мира” (2 Сол. 3:16) може да възстанови мира. Единственото, което се изисква от човека, е да каже думата „прости”.
*Св. Иоан Златоуст Цариградски архиепископ. Тълкувание на Евангелието от Матея. Беседи 1-44. Издателство „Захарий Стоянов”, София, 2007.
