Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес чухме от светото Евангелие, че Христос винаги ни прощава, ако Го помолим за това, но че за нас това е много трудно и ние самите се затрудняваме да простим на своите братя и сестри в Христос. И така, въпросът е: мога ли да простя? И ако не, защо? Сходен на него е и въпросът: защо често се чувствам наранен? Защото ако аз се чувствам наранен, това означава, че трябва да простя на този, който ме е наранил. И тогава се връщаме на първия въпрос: мога ли да простя на човека, който ме наранява?
Ще споделя с вас някои мои размишления. Всъщност дванадесет мисли по тази тема.
И така, на първо място, ние забравяме кои сме по отношение на Бога. Волно или неволно ние самите сме изпълнени с недостатъци и независимо дали го осъзнаваме, или не, навярно нараняваме хората около себе си, които най-вероятно са хората, които обичаме.
Втората мисъл. Макар изобщо да не сме съвършени, ние сме перфекционисти, и то най-вече по отношение на другите. Обикновено имаме двойни стандарти, което в крайна сметка е признак за самовглъбеност.
Третата мисъл. Да простя на някого от сърце, означава да се освободя от него. Нужно е да осъзная, че този човек е пряко свързан със своя Творец и аз не съм неговият Бог. Аз не съм Бог. Аз не съм този, който прощава, което означава, че Бог ще съди човека, който ме наранява, а също и мен самия. Бог ще съди всички. Ние не сме съдии. Ние не знаем какво се случва тогава, когато някой бива наранен, не знаем какво става в главата на човека в момента, в който ни наранява. Ето защо трябва да оставим съда на Бога.
Четвъртата мисъл. Ако постъпваме обратно на това, ние все едно, че се опитваме да заемем мястото на Бога, защото когато съдим другите, правим себе си богове.
Съществуват и други причини, поради които ни е трудно да простим. И така, петата мисъл: когато някой ни засегне, ние приемаме това лично. Някои хора обаче нараняват всеки, когото срещнат или който е наблизо. Ако не сме ние, ще е някой друг. Така че каквото и да са ви причинили другите, не го приемайте лично.
Шестата мисъл. Ако не сме постъпили лошо с хората, които ни нараняват, в този случай те не водят война със самите нас. Те най-вероятно воюват със собствената си съвест или дори — с Бога. На едно място в Евангелието се казва, че е имало διωγμός διὰ τὸν λόγον, което означава „гонение заради словото”. Като цяло иудеите воювали срещу Божието Слово. Защото това било, което ги смущавало — истината, Божието Слово, Бог. Затова ако Бог почива в нас, хората не воюват срещу самите нас. Те воюват срещу Бога. Затова отново не приемайте това лично.
Седмата мисъл. Хората, които са ни наранили, вероятно изпитват някаква несигурност. Някои хора воюват просто защото самите те са били наранени или са натрупали в себе си много гняв. Това няма нищо общо с нас. Когато осъзнаем това, ние се освобождаваме от войната, в която сме въвлечени. Освобождаваме се от тези хора и от самите себе си. Непрощаването приковава мислите ни както към самите нас, така и към човека, на когото не можем да простим. Ние ставаме подвластни и зависими и от двете страни.
Осмата мисъл. Ако съм допуснал да се почувствам засегнат от някого, това означава, че поставям себе си в центъра на всичко. И че аз самият не се фокусирам върху Бога, а върху онова, което смятам за правилно, а то е свързано с начина, по който другите се отнасят с мен. Това говори за самия мен. Това, че съм наранен, има връзка със самия мен, колкото и да е трудно за вярване.
Деветата мисъл. Независимо дали съм прав, или не, причината да бъда наранен не е в това, което другите ми причиняват. Причината е в начина, по който гледам на нещата. И в повечето случаи това има някаква връзка с моето его, с начина, по който виждам нещата.
Десетата мисъл. Приемам нещата лично, както казахме, или имам нужда да поддържам някакъв имидж. Затова се безпокоя за имиджа си. Чувствам се засегнат заради имиджа си и не мога да простя заради това чувство на нараненост и от страх за собствения си имидж.
Единадесетата мисъл. Помислете върху това: реакцията ни на нечия лоша постъпка може просто да разкрива собствената ни несигурност. Христос невинаги е реагирал на онова, в което са Го обвинявали. И това не е било слабост, а превъзходство. Превъзходство не в повърхностния, а в най-дълбокия смисъл на думата.
Ще ви разкажа една лична история с моя старец — стареца Емилиан. Навярно някои от вас вече я са чували. Предполагам, че ще ви бъде интересна.
Когато бях студент по физиотерапия в Солун, веднъж един мой приятел ме запозна с един много болен монах в болницата. И в двата му крака бяха сложили метални пластини, той не можеше да върви — едва беше оцелял след много тежка катастрофа. Затова постоях при него, мислейки, че постъпвам правилно. Монахът ме попита: „Кой е духовният ти отец?”. „Старецът Емилиан от „Симонопетра””, му казах. Тогава той започна да говори против моя старец, стареца Емилиан. И аз си казах: „Какво правя тук? Той влага в ума ми помисли против моя старец”. Отидох в „Симонопетра” и разказах за това на стареца: „Геронда, бях при един монах, който е много болен. Той ми говореше против теб, затова мисля да не ходя повече при него.” Смятах, че старецът ще одобри това. Но той каза: „Защо, дете мое? Той е монах. И ти не само трябва отново да отидеш при него, но и да кажеш на втория в управлението на манастира, на този, който отговаря за парите, с които разполага манастирът, да му помогне финансово.”
Не можех да повярвам. Казах на стареца Емилиан, че някой го обвинява в нещо, което не е вярно, че някой говори неща против него, а той, вместо да реагира по човешки, ми каза да отида отново при него, да му правя компания и да му дам пари. Просто не можех да повярвам. Ето какво означава да осъзнаваш, че зависиш от Бога. Не зависиш от онова, което другите мислят или казват за теб. Тези неща нямат връзка с нашето спасение. Ако се замислите, те са полезни за спасението ни, не са пречка за него. Имайте предвид това. Ако нашият Бог е с нас и ние се фокусираме единствено върху Него, нищо не може да ни навреди. Ще го кажа отново, защото е много важно. Ако нашият Бог е с нас и ние се фокусираме единствено върху Него, тогава никога нищо не би могло да бъде против нас. Обикновено обаче ние воюваме с всички около себе си, защото не разбираме, че тази борба е безсмислена и че тя не ни носи нищо друго освен разсейване и защото не осъзнаваме, че трябва да се фокусираме върху едно-единствено нещо: Бог и само Бог.
28 август 2022 г.
Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
