МОЖЕМ ЛИ ДА ЖИВЕЕМ МОНАШЕСКИ ЖИВОТ В СВЕТА?

4940 0

Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Въпрос: Искам да отдам живота си изцяло на Христос, но не искам да отида в манастир. Наистина ли е необходимо да бъда в манастир, за да водя монашески живот? Не мога ли да живея като монах в света?

Това е въпрос, който се задава доста често. И не само като въпрос, а и като твърдение. Нека Бог да благослови Вашето смирение в задаването на такъв въпрос, вместо изказване и деклариране, че манастирът не е необходим за някой, който желае да води монашески живот!

Първо, вие трябва да осъзнаете, че Божията благодат присъства навсякъде, но е най-осезаема в манастир. Когато хората посещават манастира, те чувстват, че това е свято място, където Бог присъства. Парадоксално е, че монасите, които живеят в този манастир, по-често чувстват интензивна духовна борба, която лукавият води срещу тях. Когато в един манастир дойдоха посетители и казаха на една от монахините “Толкова е спокойно тук”, тя отговори: “Вие усещате спокойствие, ние виждаме борба”.

Всеки, който се стреми да изпълни заповедите на Евангелието, който се опитва да живее наистина според учението на Църквата, чувства и двата аспекта в известна степен: от една страна Божията благодат в живота си, а от друга интензивната борба, която дявола и неговите легиони водят срещу него. Колкото по-усърдно се стремим да служим на Бога, толкова повече лукавия се стреми да ни отклони от нашия път. Това е най-явно в живота на човек, който се отказва от света и се стреми да живее напълно за Христос.

И така, това може ли да бъде направено живеейки в света? Да. И не. Човек наистина може, с Божията помощ, да живее според Евангелските заповеди и ученията на Църквата в света, да работи, да бъде верен на Църквата, да се упражнява в молитва, пост и милостиня, четене на житията на светците и други душевни поучителни книги и т.н. Това е всичко, което Църквата изисква от своите верни. Това е всичко според заповедите. Такъв човек може да участва в някои “светски” дейности, които не са вредни – определен спорт, здравословни развлечения и т.н., без да губи фокуса си върху Бога.

Монашеският живот следва това, което отците разбират като „Евангелски съвет”. Спомни си младия богат човек от Евангелието, който попитал Господа „какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Господ му отговорил да спазва заповедите, които мъжът казал, че ги е опазил от младини. Тогава Господ му казал: „едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста” (Марк 10:21); „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”. (Мат. 19:21)

Ако искаш!!! С други думи, не е задължително за спасението да се откажем от всичко, а само ако искаме. Това били думите, които Св. Антоний Велики чул и които го подтикнали да започне своя монашески живот. Ние знаем, че първоначално монашеския си живот той е прекарвал със старец извън града, както и че по-късно той отишъл навътре в пустинята.

В света има много изкушения за нас. Някои от насладите на земния живот не са лоши: венчаването и децата със сигурност са благословени от Христос, който направил първото си публично чудо на сватбата в Кана Галилейска. Да бъдем сред други хора – дори и тези, които не са от нашата вяра – не е лошо само по себе си, но това може да въвлече човека надолу по погрешен път, ако не е внимателен. Някои забавления, както споменахме по-горе, не са лоши сами по себе си, дотолкова, доколкото да не се превръщат в страсти. Но монах е този, който избира по-тесния път. За да може да следва този път, той трябва да има други около него, които имат опит в опасностите, клопките и препятствията по пътя. Можеш да намериш това само в манастир с други хора, които се борят (падайки и ставайки отново) на същия път.

Ако се опитваш да извървиш този тесен път в света с всичките му изкушения и паднеш (а ти ще паднеш), кой ще помогне да те вдигне отново? Повече от вероятно, тези, които падат в същите капани, както и ти, ще те насърчат да останеш и да се валяш в тинята. А в манастира, не само, че имаш на разположение по-опитни хора, които могат да те ръководят и порицаят, когато се отклоняваш, но че велика Божия благодат те обгражда и ти помага в тези борби. Самата монашеска одежда е свята и пази монаха.

Нека вземем един невинен пример за илюстрация колко важен е навикът: Да речем, че караш кола в доста безлюден район и си много жаден. Стигаш до малко селище, което има няколко къщи и бар, но няма бензиностанция или магазин за хранителни стоки или друго място, където бихте могли да намерите чаша кафе, безалкохолна напитка или чай. Спираш колата и влизаш в бара, за да си вземеш безалкохолна напитка. Няма нищо лошо в това само по себе си. И все пак, когато си казваш молитвите, ти си спомняш нещата, които си видял в бара – може би неприлични и скверни вицове, неподходящо облечени хора и т.н. Въпреки че не си направил нищо лошо, все пак твоята молитва е нарушена от тези спомени.

Монахът или монахиня, който ще се движи по същия път и който е също толкова жаден няма да отиде в такова заведение. Навикът сам по себе си ще бъде като стените на манастира, предпазвайки монаха от такива действия. И монахът ще бъде толкова невинен, колкото е неговото намерение да изчака търпеливо за чаша чай и да не носи скандал върху Църквата, влизайки в такова място.

Има и друг капан, който улавя всеки, който се опитва да живее монашеския живот в света. Гордостта. Това не означава, че гордостта не напада тези, които живеят в манастир! Със сигурност ги напада, обаче в монашеската среда, когато някой започне да пада в гордост, има старци, които бързо отсичат този грях в послушника. Ти не си някой важен човек в манастира, понеже постиш и се молиш – всички постят и се молят! И не се смяташ за „благочестив” понеже се бориш да придобиеш добродетели – това е, което и без друго се очаква от тебе. Но когато казваш „Аз мога да водя монашески живот в света и не мисля да отивам в манастир” ти декларираш твърде горделиво, че вече знаеш всичко! Тогава, вместо всички твои усилия да бъдат насочени за спасението ти, ти ще си загубил всичко.

Няма съмнение, че има монаси, които живеят като отшелници. Такъв живот не може да бъде сравнен с това, което ти искаш. Тези, които живеят такъв отшелнически живот го правят само след много години, прекарани в манастира, и само с благословението на своя старец. Когато един брат попитал Старецът Клеопа за благословение да се отдалечи в гората в усамотение, Старецът му казал „когато прекараш в послушание 30 години, тогава ела пак при мен и ще помислим по въпроса”.

Не отхвърляй тази благодат, която действа невидимо в манастира. Тя е много мощна и без нея никой в манастира няма да бъде спасен. Светите Отци казват, че когато се спасяваш ти се спасяваш в общност (братство); но когато съгрешаваш, съгрешаваш сам.
Ако искаш да бъдеш спасен в света, спазвай заповедите; ако искаш да бъдеш монах отиди в манастир и се предостави на игумена на манастира и на правилата му.