Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Много пъти ме съветваш да проявявам търпение, но за съжаление, гледаш живота ми през твоите очи, а не през моите. Казваш, че трудностите и скърбите по пътя, по който вървя, не са нищо особено, но за съжаление, не носиш моите обувки, нито ходиш по моите стъпки. Бог ще поиска да Му покажем картините, които нарисувахме в живота си с нашите стъпки. О, да! Онези художествени картини със стъпки, пълни с опит от живота, които крият в себе си рани, сълзи и усмивки. Каква красота!
Радостен съм с моите изцапани обувки, защото те са извървели километри живот и са пълни с опит, но ти се правиш на учител, държейки обувки си върху витрината на живота излъскани, с подметки, които не са ходили по пътищата на живота. Нека се опитаме да разберем другия, а не да се правим на негови учители. Философстването от канапето с кафе в ръка е лесно, ала носенето на Кръста изисква вътрешни сили, вместо теории.
Не искам учители, а спътници. Не искам да ми казваш какво да правя не защото не зачитам твоето мнение, а защото всъщност го знам, но нямам сили. Душата и сърцето ми имат нужда не от заповеди, а от прегръдка. Стига ми да кажеш „Съчувствам ти“ , „Разбирам те“, дори и нищо да не чувстваш и да не разбираш. Дори само това, че ме слушаш, е милостиня, любов и молитва едновременно.
Можеш да кажеш на другия: „Не се оправдавай, десет килограма е тежестта, можеш да я вдигнеш“, и навярно съм вдигал много такива тежести в живота си, но ако вдигна тази, тя ще ме смаже. По-добре да живея с моите осъзнати слабости, отколкото с мои несъществуващи и измислени сили.
Правиш се на учител и ми казваш, че не те разбирам, но ти още не си разбрал себе си. Констатираш грешки в другите, но в себе си не откриваш грешки, много просто, защото не ги виждаш. Защото в теб няма нищо и в нищото не можеш да намериш нещо.
Когато изпитвам болка, не ми казвай „Недей да изпитваш болка!“, не помагаш по този начин. Просто ме прегърни и се помоли. Когато ти казвам „Не мога“, не ми казвай „Нищо не е!“, просто замълчи и ако не можеш да понесеш един грам от моето затруднение, най-малкото погледни как аз го нося.
Търпението, силата, болката не са просто думи, а преживявания и за тях са нужни сили. Един може, а друг — не. Един не може сега, а може след това. Едно е могъл някога, друго може сега.
В човешката сила или безсилие не съществуват схеми и бройки. Когато другият живее в ад, не му казвай, че нищо не е станало, не му помагаш, просто върви и засади едно цвете. Поне сред затруднението си да вижда една част от Рая, която си му дал чрез твоето сърце. В една колесница с два коня, когато единият бяга, увлича и другия, и двата коня бягат заедно, за да теглят колесницата. Искам да тичаш до мене и ще намеря сили да тичам с теб. А юздите ги държи Христос, затова не се бой!
Имаме Бог, на Когото казваме „Не мога“, и вместо да ти се скара, Той те прегръща. По-добре да си мълчалив ученик на последното място, слушащ учителя, отколкото да искаш да поучаваш другите. Напълнихме се с учители, съдии и фарисеи и безрезултатно търсим смирени. На наранения лекуваш раните не с думи, а с дела на любов. Другият да ти казва проблема си и ти да му отговаряш: „Искаш ли да вървим заедно?“. Колко хубаво!
Брате мой,
Търси човеци в живота си, които да са до теб, а не пред теб или зад теб. Не търси човеци, които ще се правят на учители и ще искат да те бутнат в пропастта…
Най-добрите приятели са съучениците на личния ти живот. Останалите просто ще бъдат забравени в гардероба на времето на нашата лична история.
Търси диаманти дори и да се наложи да плуваш в боклуци. Повярвай ми, струва си!
