Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Когато изслушвал дошлите при него жени и майки, които се оплаквали от това, че децата им не следват пътя на вярата, старецът Епифаний Теодорополус въздъхвал и казвал следното: „Предпочитайте да говорите не на децата си за Бога, а на Бог за децата си. Молете се за тях!“. Това наставление, изпълнено с мъдрост и преживян опит, е относимо за всички родители, мъже и жени, които изживяват болезнено въпроса за въцърковяването на своите деца. То е ключът за решаването на проблемите с поведение на децата, независимо от техния пол и конкретна индивидуалност.
Изреченото е синтез на най-важното решение с оглед на тяхното настояще и бъдеще. Отговаря на най-значимото от всички търсения — кое е най-доброто, което можем да сторим за нашите непослушни деца. Много просто — да се молим! Колкото се може по-често, с преклонени глави и с пропити от болка, но и от надежда за тяхното избавление сърца. Още от началото на деня, след ставане от сън, в реда на сутрешните молитви с възможните допълнения с лични молитвени прошения.
Но това не само не е достатъчно, но и твърде малко за превъзмогване на това печално духовно състояние. Защото срещу себе си загрижените родители имат все още неизградени личности, изпълнени с неблагодарност и бунт срещу всеки и всички и в плен на своите вътрешни страсти, разбушувани хормони и неизбежните влияния от околните. Пронизвани от стихиите на света и атакувани яростно от бесове. Това е тежка битка от домашната война, която водят искрено вярващите. Тя е насочена срещу тях като взискателни родители, но оставя тежък отпечатък и върху душите на децата. Война на два фронта, в която те са длъжни да дадат най-доброто от себе си… Схватка на приливи и отливи, с победи и поражения, с атаки и контраатаки и с променяща се тактика, продължителна, изтощителна и безпощадна, която е със страшен залог — техните души.
Учението на светото Православие има достатъчно рецепти за изцелението на тази неприятна душевна болест. На първо място е обръщането за съвет към духовник и приемането на неговите наставления. А после всичко, което може да се направи като лична и църковна молитва. В това състояние е добре родителите да се изповядват и причастяват редовно, да присъстват редовно на неделните и празничните литургии. А също и предварително да запишат имената на чедата си за четене на тази „трапеза Господня“. Литургичната молитва е по-силна от всичко и най-добрият подарък за някого е да бъде записано името му за нея. Тогава, в нейната първа част — св. проскомидия, служещият свещеник споменава името и изважда частица от просфората. Когато по време на св. Литургия свещеникът потапя частиците в св. потир, където е Христовата Кръв, вярващите, чиито имена са поменати, се съединяват с Христос и се очистват от греховете. От голямо духовно значение е записването на света четиридесетница, а именно ежедневното споменаване на имената по време на св. Литургия в продължение на четиридесет дни. Това има мощно въздействие и много силен ефект заради силата и последователността в нея. Желателно е това духовно последование да бъде редовно подновявано веднага след изтичането на конкретната дата.
Много силно изцеряващо значение има и записването на имената на децата на всякакви акатисти в храмовете и особено на акатисти към света Богородица. Именно тя като майка на Спасителя особено силно е преживявала страданията и цялата духовна мисия на своя Син. Кой по-добре от нея би разбрал болката и горестта на наранената родителска душа? Защото тя е била човек и изцяло човек, изпълнен с копнеж и постоянно тегнеща грижа.
Свети Серафим Саровски обичал да казва: „Майчината молитва огън не я гори и вода не я топи!“. И това се отнася за всяко майчино сърце, което се обръща към Майката на Иисус. Това е молитва на майка към Майка, на душа към душа. В личното молитвено правило е добре да бъде въведен и молебният канон към св. Богородица или акатистът за възпитание на децата, а също е препоръчително да се чете и акатистът към св. Стилиян Пафлагонийски (26 ноември), който е за особена закрила на всички деца. Когато детето носи името на конкретен светец, е похвално да се обръщаме молитвено и към този светец (например Димитър — към св. Димитър, Георги — към св. Георги, Виктория —към св. Виктор и т.н.), които е добре да бъдат ангажирани да се застъпват пред престола на Бога. Светците не се намират някъде там в статично състояние, застинали и потопени в блаженство, а са тръпнещи и очакващи да се обърнем към тях, за да се намесят и помогнат. Те са живи и дори по-живи от нас, освободени от грижите на плътта и нестихващите предизвикателства дори в хода на един Божи ден.
Има една разпространена практика сред православните да се изпращат имена за споменаване по храмове и манастири в чужбина и по свети места, където молитвеници поемат духовния ангажимент да се молят в своето служение. Това е привилегия, към която трябва да се отнасяме с голямо внимание и уважение, защото тя е не само критерий за отношението към светостта, но и дава благодатни плодове и за молещия, и за тези, за които се моли.
Ролята на молитвата е огромна. Светите отци я наричат „майката на добродетелите“ и твърдят, че тя умножава по неизразим и мистичен начин даровете на този, който се моли от цялото си сърце и душа, и води до реална промяна в състоянието на този, за когото е записана. Бог проявява по необясним и чудотворен начин Своята велика милост и неизразимо милосърдие.
Чудесно е, когато молитвата се съчетае с милостиня. Това е най-доброто и свято съчетание. Всяка проява на духовна и финансова милостиня е постъпка на искрен християнин, който не само изповядва, но и следва Спасителя Христос. Той на практика изпълнява най-важното, което изисква Бог — „Милост искам, а не жертва“(Мат. 12:7).
Дълг на всеки вярващ родител е да говори за вярата и да направи всичко възможно за въцърковяването на своите деца. По този начин той благовести не някак си въобще, а на най-близките, на тези, с които Бог най-тясно го е свързал и на които е предал чрез него чудото на живота. Защото той е удостоен с призванието да бъде родител от Подателя на всяко благо. Затова е длъжен първо да ги кръсти и да насочи първите им стъпки по пътя към Христос и Неговото свето Евангелие. Още от първите години да започне да изгражда личността на истинския християнин, като го насочва към Неговите заповеди и добродетели. Редовно да беседва с тях, да назидава и да вразумява с любов и строгост и доколкото може, да дава личен пример със себе си и с всичко, което извършва като личност и вярващ навсякъде и особено вкъщи, в своята „домашна църква“. Разбира се, съветите и поведението, както и срещите с християните, са важни, но прекали ли се с тях, се постига „обратен ефект“. Много деца се отдръпват и дори сериозно отдалечават от вярата, губят желание и духовен интерес, стават нехайни и лениви или с открита настървеност се „нахвърлят“ върху своите родители. По този начин те нанасят жестоки рани в техните сърца и ги огорчават по изключително болезнен начин. Особено разпространени и печално много са случаите с ревностни вярващи майки, които в желанието си да насочат и утвърдят децата си във вярата с неразумната си ревност ги отдалечават и става така, че тези деца проявяват прикрита или открита омраза или противопоставяне на всякакъв опит за въцърковяване и за продължаване по единствения спасителен път. А понякога дори се отдават на изцяло осъдителен и порочен начин на живот и се превръщат в хулители на християнството. Особено чувствителни са децата в периода на пубертета, когато са в процес на бързо формиране и промяна и преоценка на всички ценности и личности около себе си. Това отпадане е истински неуспех за Христовата мисия и провал на всички положени родителски усилия. А практиката сочи, че трябва да мине много време, за да могат децата да се опомнят и да проявят някакъв интерес към Църквата, но вече като блудни синове и дъщери. Затова трябва да се действа изцяло в светлината на наставлението на стареца Епифаний, а именно първо да се заложи на молитвата, а после на всичко останало. Бог и светците ли не знаят как да помогнат и да решат някой проблем или да обърнат сърцето на детето?
Този подход — първо молитва, а после проповед, не само дава най-добрите практически резултати и добри духовни плодове, но и е проява на смирение и послушание на вярващите родители пред авторитета на светата Църква и духовенството, което е призвано да подсигури живо пастирство и реално наставничество на своите пасоми. Всеки родител е добре да даде най-доброто от себе си в процеса на възпитанието на своите деца. Да вгради себе си като християнин и личност и да направи всичко възможно да възпита една подрастваща християнска личност, която не само да познава, но и да следва Спасителя.
Затова никой от нас не бива да се щади, а без остатък да се отдава на тази жива мисия и въпреки всички предизвикателства и дори съпротива на невидимите врагове и при цялата опърничавост на децата да се опита да бъде последователен и неотклоним в тази изключително трудна задача. Но преди всичко да заложи на молитвата и на решаващата намеса на Бога и светците, които най-добре знаят как и кога да помагат със своето застъпничество и благодатна помощ. Първо да потърси Него, да се моли и живо да се уповава на Него, а после да предложи своите усилия и различни пътища за разрешаване на този трептящ и болезнен проблем.
