Автор: ставрофорен иконом Антон Вълчанов
Ставрофорен иконом Антон Вълчанов, роден пред 1945 г., произхожда от благочестиво семейство: майка Пенка, дейна християнка, и баща Вълчан, дългогодишен сладкогласен псалт, сестра Николинка, ст. асистент по агрономство, и брат Славчо, многозаслужил професор по старозаветно богословие и староеврейски език в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в София, публикувал задълбочени изследвания, научни трудове и богословски формирал стотици студенти — бакалаври, магистри, докторанти и бъдещи преподаватели.
Като свещеник отец Антон е прослужил 44 години на светата ни Православна Църква, от които 39 години в катедралния храм „Света Неделя“ в София и 5 години в Париж, Франция, където е изпратен от Светия Синод на БПЦ. Основател е на Българската православна църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ с едноименен параклис ведно с Негово Високопреосвещенство Симеон, Западно- и Средноевропейски митрополит, и подпомаган от настоятели, вярващи и от семейството си — Владимира презвитера, Мария и Вълчан.
Като плод на тази му пастирска дейност е предложената тук на уважаемите читатели скромна поема, която с благословението на нинездраствуващия Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний е била прочетена от свещеник Иван Карагеоргиев на храмовия празник на Българската православна църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ в гр. Париж на 21.01.2024 г. и изслушана с внимание от присъстващите.
Отец Антон е публикувал в превод от френски език богословски статии в сп. „Духовна култура“ и „Църковен вестник”, както и книгата „Преп. Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, поучения, акатист и др.”, която за първи път се издава у нас от издателство „Захарий Стоянов“, София, през 2004 г., както и през 2019 г., и която понастоящем се публикува на части в сайта „Двери.бг“.
По Божия милост чрез гореизложеното авторът и покойният му брат са дали скромен принос за Богопознанието, Богопочитанието и Богообщението на читателите, но преди всичко въздават слава и възхвала на Пресветата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица — Отец, Син и Свети Дух!
На Пресветата, Единосъщна,
Животворяща и Неразделна Троица —
Отец, Син и Свети Дух —
слава, чест и поклонение,
а на всички нас — чрез искрено смирение
и Богообщение — към вечно спасение!
Как да не въздам възхвала и прослава
на Пресветата Троица и пречудната Ѝ слава,
че по Своя промисъл всесъвършений,
обдaри един йерей многогрешний!
По Божия воля и по решение на Св. Синод бях изпратен на служение нелеко
през месец юни на хиляда деветстотин осемдесет и пето лето
сред Българската православната църковна община
в Париж, изпълнен с контрасти и светлина!
И тъй, започнах скромно и усърдно аз,
да служа на българите от оня час,
по ходатайството на Патриарха Евтимия светѝ,
с молитви общи и Богослужби пречестнѝ!
Развивах църковна и просветна дейност,
въпреки мойта йерейска бедност
и с радост отзовавах се на молби и духовни нужди,
които за мнозина бяха непонятни и чужди!
И във всичко туй Богоблагословено дело
подпомаган бях от Симеона Архиерея ни всепредано,
че много труд и обич вложи той,
за да направлява общността ни към духовен ѝ развой!
Не ще пропусна и църковните настоятели,
които са за мен достойни те деятели
на Божието дело тука устроено
и в сърцата български то вече насадено!
Как да не упомена и всички мои енориаши,
кои откликваха си на часа
и съобщавах ли им по телефона,
изоставяха с готовност те дома!
И идваха с вяра и обич в Божия ни дом,
за да изтръгнем из душите общия към Бога стон!
И тъй, възнасяше се тука свята Богослужба
в духовен мир и благодатна дружба!
Отправяхме към Христа Богочовека наш Пречисти
молитви скромни и с истински въздишки,
за да получим духовно обновление
и ожиданото нам спасение!
А когато Богослужбата света
започваше в неделя сутринта
и присъстващи, и презвитера Владимира умъдрени
с поглед към Олтаря бяха устремени!
По време на Божествената Св. Златоустова Литургия
ний духовно към небето се издигахме — това не крия,
ведно с Мария и Вълчан, тез деца ни тъй лъчисти,
кои с обич бяха в помощ и на хора, и на храма ни пречисти!
И кога отново с вяра дохождаше народа,
скромно, но усърдно молех се на Бога,
да излее Той пресвятата Си светлина
над тез, що идваха изсред суетата на света!
А накрая след отпуста пред двери си излизах
и с кратки думи вдъхновено им разкривах
Божественото слово за нравствено обновление,
за благощастие и бъдно ни спасение!
Но бих желал да добавя още нещо за оназ,
коя откликваше с готовност и завчас
т.е. за пеещата презвитера Владимира,
изпълваща с гласа си параклиса и клира!
Та тя, изхождайки от Божиите слова,
с познания и скромни словеса,
на житейски и библейски ней запитвания
отговаряше с духовни разяснения!
Но си провеждах още и беседи
на православни и църковни теми
с цел кръгозора на енориашите да разширя
и познанията им богословски да задълбоча!
Бих желал и още нещо да изтъкна
и в тези редове естествено да вмъкна,
че дейността ми пастирска обхващаше
и към други хора ме препращаше.
Става дума за официалните ни срещи,
изпълнени с разговори и теми горещи,
когато всички запознавах обстойно
с делото ни тук градено тъй достойно!
А какво да кажа за исканията ми настоятелни
пред духовни и официални лица тъй представителни,
молейки от тях съдействие и благоволение,
за да намерим на параклисния ни проблем решение!
И разбира се, получавах от тях обещания
и дори сърдечни и делови увещания,
че ще съдействуват да намерят помещение,
отговарящо на църковното ни намерение!
Но уви, за голямо и всеобщо съжаление
тези обещания не получиха реално облачение,
та продължавахме в туй параклисно помещение
да служим Богу за духовното ни просветление!
Нека не звучи нескромно,
че участвувах и в заседания редовно
в битността ми на съветник
при Западно- и Средноевропейската епархия
на Българската Патриаршия,
ведно със Симеона Митрополита
и любимий наш Владика!
Та под неговото мъдро ръководство,
придружено с християнско добротворство,
ний дълго и оживено заседавахме
и на епархията делата разрешавахме!
С благодарност упоменавам на съученика ми Христо*, епархийски секретар,
усърдните трудове, кои като духовни сокове
съдействаха за развоя на църковните ни общини
за да пребъдват чрез Бога в спасителни бъднини!
Бих желал да упомена още в унисон
за срещи и дискусии в прицърковния ни дом
и посещения на забележителности под светлий небосклон
с наши гости — приятели, и на Христа Бога подражатели!
И тъй, след скромна дейност, макар и изморен,
напускам с любов и болка в тоз неделен ден
всички вас, скъпи мои сънародници
и на църковното ни дело йощ сторонници!
С горест признавам грешки и слабости в моето служение,
за които измолвам от Бога милост и всеопрощение,
но моля и вас, обични ми семейство и паство, за братско снизхождние,
за да продължим с любов Светото Евтимиево дело
за духовно просветление и истинско Богообщение!
Та да продължа с благодатта на Пресветата Троица и да мога
да служа на Светата ни Църква и на народа,
за да бъде служението ми като свещеник
угодно на Господа Иисуса Христа Първосвещеник!
И вярвам, че делото ни Богоблагословено
ще бъде от Петра Йерея и семейството му продължено,
за да живейте вий под неговото ръководство
и занапред в мир и обич под Божието Господство!
И тъй, какво накрая да въздам на Бога ни Всевишни,
Кой през петте години тук в Париж пречудни
ни укрепваше със Своята небесна благост
и насочваше ни Той към вечна святост!
Не мога с нищо друго да Го възхваля,
а с най-сърдечна благодарност името Му да прославя
и ведно със събратя да Му служим в смирение,
а също и на народа ни — за вечно му спасение!
И тъй, нека първосветителят Евтимий, Патриархът Търновски,
да се моли усърдно на Пресветата Троица за народа ни български,
за да го предпазва да не пропада от висина в греховна тъмнина,
а да го обновява и спасява чрез Божествената Си светлина!
Със смирен и духовен тон,
молещ се за всички вас — йерей Антон!
Протойерей Антон Вълчанов Славов
Председател на църковното настоятелство и на Българската
православна църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски“
в гр. Париж, Франция (1985 г.— 1990 г.)
29 юли 1990 г.
Осма Неделя след Петдесетница
гр. Париж, Франция
*Понастоящем същият е Тивериополски епископ Тихон, патриаршески викарий.
